Подводни течения

38

Трима детективи от „Специални нападения“ бяха селекционирани от девет доброволки за операцията по откриването, проследяването и залавянето на убиеца. Беше уговорено жените да подпишат за членство в три видеомагазини, намиращи се в радиуса на профила на Научния център в Куантико. Боби Гейнис бе определена за „Видеомаркет“ на Четиридесет и шеста улица. Те трябваше да дадат един и същи адрес, но различни номера на апартаментите. Наемането на трите апартамента бе уредено от „Специални операции“ в ранния следобед.

Веднага щом се върна от своята първа визита във видеомагазина, Боби Гейнис се отправи директно към офиса на Болд. Той и Крамер я въведоха в следствената стая „А“, същата стая, където Болд бе слушал гласа на Елизабет за последен път. Секретната брава на вратата щракна зад Болд и той веднага почувства миризмата на пот и цигарен дим, нещо, което считаше за толкова отвратително. Гейнис си бе сложила черен плохиран панталон и бяла, също плохирана блуза, и приличаше на всичко друго, но не и на детектив.

— И така? — попита Крамер веднага щом седнаха.

Тя погледна към Болд.

— На щанда дежуреше жена.

— Ужасно! — изграчи Крамер.

— И ние попаднахме на непредвидена спънка.

— Каква е тя? — попита Болд.

— Тя не ми поиска адреса, взе този, който е записан в шофьорската ми книжка. Нямах възможност да й дам адреса на апартамента, който вие ми казахте.

— Проклятие! — изръмжа Болд. — Това не е добре. Спрете другите. Ще трябва да издадем на всички нови шофьорски книжки — обърна се към Крамер.

— Тръгвам веднага. — Крамер напусна стаята.

— Той не изглежда толкова лош — каза Боби на Болд.

— Той е като бронхопневмонията: в началото само лек сърбеж в гърлото. Превръща се в истинско мъчение по-късно. Кажи ми за видеомагазина.

— Той е огромен и препълнен. Трябва да има поне хиляда видео. Всичко, каквото можете да си представите.

— Взе ли нещо под наем?

— Разбира се.

— Но не порно, надявам се. Не още първия път.

— Аз зная как да изпълнявам заповедите, сержанте. Взех „Тридесет и деветте заварени“. Алфред Хичкок. Единственият ми проблем е, че нямам видеоплейър. Мисля, че съм единствената, която нямам.

— Ние ще ти осигурим. Няма проблеми. Мислиш ли, че можеш да промениш адреса?

— Сигурна съм, че е възможно да се промени, но жената настоя да й покажа щатска шофьорска книжка и кредитна карта на пълнолетна. Ако я променя, може да се породи подозрение — аз почти успях да коригирам адреса, докато бях там — но проблемът е, че може някой да вземе и истинския ми адрес, или да му направи впечатление факта, че един и същ адрес е записан и в другите два магазина от нашите момичета, което много ме безпокои.

— Ти си постъпила правилно. Всичко това усложнява нещата, но ние ще поставим под наблюдение и твоя собствен апартамент.

— Каква е следващата стъпка в разследването на Джудит Фюлър?

Болд я погледна с любопитство.

— Надявам се, че ти разбра напълно какво влече след себе си твоето доброволно участие.

— Нали не говорехте сериозно, като казахте, че ще осигурите денонощно наблюдение на моя дом?

— Ние те държим под наблюдение.

— Сигурно се шегувате! Момчетата бяха сериозни, нали? Аз проверих за евентуална „опашка“. Направих всичко необходимо. Два часа ми потрябваха, за да се убедя, че не съм следена. Дайте ми работа. Чиста съм.

— Не мога да си позволя това. Последен разговор е този тук. И тъй като моят образ се появи съвсем неотдавна във вестниците — добави Болд, — ние възложихме на Ла Моя да бъде твоята връзка и посредник. Ако потрябва да ти съобщим нещо, Джон ще го направи. Той е твоят нов приятел. Апартаментите, които наехме, са вече приспособени така, че всичко да бъде управляемо от нас. Сега ще трябва да импровизираш.

— И това означава?

— Ти знаеш как правим това, Боби. Трябва да изиграем всичко като в театър. Ние говорихме по този въпрос. Ла Моя ще те заведе на вечеря няколко пъти. Ще се покаже в апартамента — в твоето жилище — след работа. Ще трябва да остане и през нощта няколко пъти.

— О, боже! В какво се забърках? Аз имам апартамент на Осмо авеню фактически от една спалня, в У-секцията. Банята е с размерите на пощенска марка. В кухнята двама души не могат да се разминат. Не става за тази работа.

— Трябва да направите така, че да стане. Допускам, че сте имали посетители понякога…

— Това е друго нещо… А какво да кажа на моите приятели, един от които в никакъв случай не би възприел идването на Ла Моя да гледа видео с мен. Допускам, че трябва да правим също…

— Ти знаеш рутинното. Трябва да го показваш през цялото време. Ние не знаем до какви крайности стига убиецът. Той може да се опита да наднича, докато вие гледате шоуто. Кой знае? Подбрахме три апартамента в сградата, които са съвсем близо един до друг, имаме и три групи почти заедно. Твърде лесно е за пълен контрол. До загасването на лампите в твоя апартамент, ще трябва да изиграеш всичко по възможно най-добрия начин. Ние, разбира се, ще бъдем там в пълна готовност. Ние би трябвало да знаем дали той те наблюдава.

Тя потрепери.

— Не ми харесва даже и мисълта за това.

— Да имаш Ла Моя около себе си, може да не е толкова лошо, впрочем.

— Бих предпочела да бъдете вие. На вас ви вярвам.

„А не би трябвало — мислеше си той. — Ти си млада, миловидна, доста красива — точно такава съблазън не е необходима за един неотдавна разделил се с жена си почти четиридесетгодишен мъж.“

— Ла Моя е едно животно! — продължи тя.

— Стига! — каза той малко сурово.

Тя кимна. После изказа една своя идея:

— Слушайте, операцията ще покрие много смени в тези апартаменти. Защо да не се върна в магазина късно вечерта и да кажа, че моето видео се е развалило и съм го дала на поправка, и че бих искала да наема от тях едно видео? Това определено ще ускори нещата. Ла Моя, като мой партньор и участник в наблюдението там, би могъл да ми се обади точно когато става смяната на екипите. Аз ще чакам и, щом ми се обади, ще се върна в апартамента. Както обикновено правим това винаги, правилно?

Болд кимна.

— Несъмнено! От мен добре. Само запомни, че ние не знаем как точно изглежда този мъж. Смятаме, че носи гуменки и джинси. Това не ни дава твърде много. Ти ще трябва да осъществиш връзката с Ла Моя по телефона чрез радиодиспечера. Не трябва да насочваш вниманието към постовете.

— Разбирам — каза тя.

— А сега напусни. И не се връщай. Ако ти потрябвам, позвъни ми. От тук нататък ти си Боби Гейнис, съответно безработна, привлекателна млада жена с наклонности към порнофилми.

— Имам една тясна кожена пола, която ще послужи перфектно за такъв имидж.

— Но не се престаравай.

— И черни чорапогащи — добави тя, ставайки от стола, усмихвайки се и погалвайки похотливо Болд по бузата. — В това ще успея.

— Боби! — смъмри я Болд.

Тя се спря на вратата да изпъчи бедрото си предизвикателно. Прекрасно бедро, а и черните чорапи му подхождаха много добре.

— До скоро! — каза тя, като затваряше вратата.

Ла Моя си бъбреше с някого пред стаята за пушене. Болд го дръпна настрана — искаше да провери как той ще партнира на Гейнис. Ла Моя започна да се оплаква за извънредните часове, но като срещна погледа на Болд, веднага си затвори устата.

Болд го попита:

— Какво стана със списъците на персонала на видеомагазините?

— Е, сержанте, аз предадох искането по възможно най-бързия начин, но собственикът не можеше да го има допреди един час. Казах му, че ни е нужно много бързо, но вие не поискахте нито да го заплашвам, нито да го дразня. Той ми каза, че пълният списък ще бъде готов някъде късно следобед. Това беше най-доброто, което можах да направя.

Болд кимна. Понякога ходът на едно разследване се променя.

— Дръж го под око, Джон! Не му позволявай да ни държи с вързани ръце дълго време. Той вероятно мисли, че това е свързано с IRS, или нещо подобно. Трябва да го почакаме, но не много дълго.

— Окей, Сардж.

Дневният дежурен офицер, един униформен сержант на възраст около средата на петдесетте, забеляза Болд и се приближи.

— Това е тъкмо за вас, Лу — подаде му някакво междудепартаментско съобщение.

Болд го прочете. После се обърна към Ла Моя и каза:

— Дръж ме в течение, Джон. Аз трябва да побързам.

Един от патрулите на летищната охрана бе намерил „Мъркюри“-то на Джудит Фюлър на дългосрочния паркинг на Сийтак Интернешънъл Еър порт. Тази част от паркинга бе предпочитана площадка както за крадени, така и за изоставени коли, където рутиниран патрул редовно сверяваше регистрационните им номера с полицейските списъци. Този следобед със забулено от тъмни облаци небе, с натежал от вредни миризми от дизелово гориво въздух, Лу Болд нахлузи чифт ръкавици и използва полицейски „спийд кий“, за да отключи и отвори вратата на колата откъм мястото на шофьора. Това средство, предпочитан инструмент на крадците на коли, му позволи да проникне в колата просто за секунди. Той остави вратата отворена и бе много внимателен да не остави собствени следи, когато се подаде навътре.

Ейбрамс се присъедини към него около двайсет минути по-късно. Той заяви, че се е съгласил да обработи тази кола, защото Лу му беше приятел и защото разбрал, че Лу е предложил на Док Диксън шанса да презапише неговата любима колекция с джазова музика. Ейбрамс пожела да презапише три албума на Чарли Паркър. Сделката бе сключена веднага и Лу разбра, че „Кутията на Пандора“ бе вече отворена. Задълженията оставаха за него сега. Като допълнителни изисквания, той уведоми Ейбрамс, че презаписването трябва да се извърши с неговата апаратура и под негово наблюдение. Той не намери за нужно да спомене, че както колекцията, така и оборудването все още бяха при Елизабет.

Въпрос на няколко минути беше за Ейбрамс да констатира, че колата е била шофирана от човек с памучни ръкавици и че е била почиствана. Вратата и волана бяха чисти, както и вътрешното ретровизьорно огледало. Той полагаше слой прах върху външното огледало за обратно виждане, монтирано на вратата, когато предложи на Болд да поиска определянето на ръста на шофьора, който последен е карал колата, по ъглите и височината на пресечната точка на лъчите от двете огледала, както бе направено в случая с минифургона на Норвак.

Той показа няколко памучни влакна върху огледалото, като отбеляза, че може би се е наложило да бъде коригирано от последния шофьор. Когато Болд влезе вътре и затвори вратата, Ейбрамс се премести и започна да обработва капачката на резервоара и вратичката на нишата.

Болд излезе от колата замислен и озадачен.

— Все едно че огледалото е нагласено за мен, виждам без проблеми. Фюлър не е толкова висока. Аз съм висок малко повече от шест стъпки.

— Погледнете тук, сержант — каза Ейбрамс, сочейки капачката на резервоара. — Красота! — Ейбрамс бе получил голям, перфектен оформен отпечатък върху капачката. — Съдейки по размерите, това ще да е палец на мъж. Десен палец. Това се и очакваше.

— Мога ли да претърсвам вътре, докато работите? — попита Болд.

— Разбира се, няма да ми пречите. Ще ви помоля само да ми отворите капака на мотора — и понеже Болд погледна малко учудено, поясни: — Щом е проверявал газта, много е вероятно да е проверил и нивото на маслото.

— Това би могло да бъде и някой бензинджия, Чък — напомни Болд.

— Истина е. Задачата ми е да търся отпечатъци, а не да определям на кого принадлежат. Отворете капака.

Болд се наведе и дръпна ръчката на жилото. От вдигнатия капак вътре стана тъмно. Болд изтегли пепелника. Имаше хвърлени фасове върху леглото от тъмносива пепел. Той извади писалката си и разрови съдържанието. Част от пепелта се вдигна и се разлетя, включително и по тапицерията. И момент след това се разнесе горчива миризма. После отвори жабката. Всички документи се оказаха на място: текущ регистрационен лист с адреса на Фюлър в Лос Анджелис и ваучер за застраховка. Като откри нейния домашен адрес върху кредитна карта, Болд се опита да позвъни на домашния й телефон, но той се оказа изключен. Прие, че този адрес вече е невалиден, апартаментът или къщата са преотстъпени или дадени под наем отново. Те дадоха поръчка за връзка с полицията в Лос Анджелис, за да направят проверка за нейния апартамент. Болд знаеше, че това ще отнеме много време за разни процедури, но считаше за неоправдано за такава информация да се натоварват данъкоплатците с разходи за пътуване до там и лична проверка, въпреки че се изкушаваше да го направи. Той отвори първата страница на ръководството за експлоатация на колата и оттам изпаднаха върху скута му шест билета за паркиране: два от Денвър и четири от транспортния отдел на полицията. Като върна ръководството обратно в жабката, той се зае да проучи най-подробно билетчетата с ясното съзнание, че те биха му казали най-добре къде и кога е била Джудит Фюлър. Двете квитанции бяха игнорирани. Останалите четири бяха издадени в последно време, с интервали около десет дни, и от тях можеше да се види, че адресите попадаха горе-долу в централната част на града. Той прибра четирите билетчета в джоба си, както златотърсачът скатава почвената проба, след което продължи да рови в жабката със същия ентусиазъм, с който златотърсачът усилено разкопава твърдата почва. Издърпа някакъв бял плик — друг къс самородно злато. В плика се намираха десетина квитанции. Прелисти ги набързо и видя, че са от по-късни дати в сравнение с намерените в апартамента, въпреки че не бяха подредени по същия начин. Той щеше да ги подреди по-късно в офиса по дати и категории като другите.

Билетчетата за паркиране и квитанциите от колата и от апартамента предлагаха наистина онази загадка, в името на която той живееше. С малко още късмет скоро щеше да знае точно къде е била Фюлър, какво е купувала, а може би и какво е правила в Сиатъл.

— Нищо интересно — каза Ейбрамс, показвайки плешивата си черна глава в колата. — Как е при вас?

— Открих златна мина — отвърна Болд, размахвайки белия плик. — Квитанции, покриващи период от около две седмици на пръв поглед. Изглеждат много ценни.

— Аз ще взема капачката от резервоара със себе си. Нужен ли съм за още нещо?

— Обадете се по радиотелефона да дойдат и да изтеглят колата. Аз ще се навъртам наоколо, докато те дойдат.

Ейбрамс обеща и минута по-късно събра нещата си и тръгна.

Болд започна една много подробна инспекция на колата. Веднага забеляза калъфа, предназначен за сърфа, а също така силно песъчлива кал върху броните, педала на газта и върху пода до седалката на шофьора. Той настърга малко от калта и я сложи в плик за изследване. Изследваше методически всеки квадратен сантиметър от интериора на колата, без да знае точно какво търси. Това не беше нещо ново за него. Питаше се колко десетки коли бе изследвал по същия подробен начин, принадлежащи на жертви или на заподозрени. Някои от сътрудниците на отдел „Порок“ прослушваха лекции един път годишно за новите модели коли, и по-специално за най-лесно намиране на тайниците на колите. Болд не си даваше труда да ги посещава през последните няколко години, но сега разбра, че това е едно от нещата, което си заслужаваше времето. Отне му няколко минути подробното обследване на пространството около предните седалки. В резултат на това откри бутончето за пускане и спиране на радиото. Използва контактния ключ, за да затвори веригата с акумулатора на колата. В купето се разнесе класическа музика със силни атмосферни смущения. Болд забеляза диапазона на FM-станциите и натисна първия бутон. Чу се станция, която предаваше новини. Натисна втория бутон — подобна новинарска станция. Третият бутон превключи радиото отново на FM — лека рокмузика. Четвъртият и петият бутон дадоха още две станции с рокмузика. Той забеляза, че всички бутони за предварително програмиране са настроени на радиостанциите на Сиатъл, които предават предимно класическа музика. Това предполагаше, че не собственицата, а този, който последен е карал колата, е пренастроил радиото, някой, който обича класическа музика, а не рок. Имаше някаква несъобразност, която заинтригува Болд.

— Ще вървим, що ли, приятелю? — подаде се пъпчивото лице на мъж със съмнително възхищение в очите и гордост от собственото остроумие.

Болд не беше забелязал кога е дошъл влекачът.