Подводни течения

36

„Чук, чук“.

— Затворете вратата — инструктира го тя.

— Нося ти известие — каза той официално.

— Моля.

Лу Болд затвори вратата.

— Благодаря — каза тя.

— Дължа ти едно извинение — каза той.

— Да, така е. Прието.

— Имам този навик да отблъсквам хората от себе си.

— Аз съм забелязала това.

— Искам да поговорим, ако е възможно.

— Не зная. Не мисля, че сега е време за това. Имаме други неща за обсъждане.

— Окей. Мога ли? — попита и се насочи към един стол. Бе забелязал, че зад бюрото тя се чувстваше по-сигурна.

Тя кимна и той седна.

Заговори почти официално.

— Трябва да решим няколко неща. — И без особено официална поза продължи: — Първо, при мен е твоята записка за видеокасетите. Нямам нищо против да ти кажа това, което мисля за тези хитрости. Някакъв мъж стои зад щанда и набелязва следващите убийства. Добри ми боже! Но е подходящо като начин на действие. Това е, което те интересува в твоята записка, и то съвпада с моето професионално мнение. Това е изключително перфектен момент, действително… впрочем, това ни казва много за самия него. Може да има дори специфични касети, които предхождат неговата потребност да убива. Ако бях на ваше място, бих се заинтересувала от названията на последните порнокасети, които са вземани под наем. Може и да се открие нещо в тях. Може просто една жена да взема нещо, което тя счита за „греховен“ филм. Тук може да има очевидни импликации от всякакъв вид. Най-важното е, че ти самият знаеш неговия метод на селекция. Розите според мен са символични. Те могат да означават нещо за него: любима жена, младоженка… За него всичко това може би се свързва с нейната смърт.

— О, нима!

Тя замълча, гледайки го право в очите.

— Сигурна съм, че си прав и по отношение на залепването на очите на жертвите отворени. Представяме си, че той носи със себе си филм. Ограничава движенията й, като завързва ръцете и краката й с лицето надолу, а после я хваща за косата, изправя главата й, и я принуждава да гледа. Привежда я и я извежда от безсъзнание с помощта на лигатурата около шията й. — Тя колебливо се опитваше да се изкашля, за да си прочисти гърлото. — Звънях в Научния център в Куантико и разговарях с доктора, с когото сме работили и по-рано. Той предположи нещо, за което аз не бях мислила, и което заслужава да ти се каже. Аз зная, зная! Ние нямаме никакво доказателство за изнасилване. Но ние сме пренебрегнали нещо, нещо, за което никой от нас не е мислил до сега: това е възможността той да е използвал кондом. Но ако бях на твое място, бих се обадила. Агентът, с когото говорих, каза, че всеки съдебномедицински център проверява само за наличие на сперма. При това не може да се открие изнасилване с кондоми, освен ако има някакво натъртване. И ако той я връзва с очите надолу…

Болд си припомни парамедицинска забележка за наличие на странна, но доста позната миризма на лекарство. Би било трудно да се провери.

— За да ги накаже?

— Точно така. Той ги счита за порочни и мръсни. Кондомът го запазва „чист“, когато ги наказва. И това е характерно за едно похотливо убийство. Ние мислехме, че той би могъл да бъде импотентен въобще, главно поради липсата от следи от изнасилване. Мисля, че е по-добре това да се преоцени. Научният център в Куантико поддържа и видеоинформация за видеокасетплейърите, за да следи за сходство с други серийни убийства. Аз лично се съмнявам, че ще намерим такова сходство. Този видео бизнес е нещо ново в нашите разследвания — беше новост и за агента, с когото разговарях. — Тя посегна към косата си, мислеше да прекара пръстите си през нея, но изглежда размисли.

— Адски много неща са оригинални в нашия случай.

— Аз все пак искам да ти напомня нещо. Разбирам, че може да не съм съвсем перфектна, но искам да наблегна отново върху това, че този човек най-вероятно е едновременно и шизофреник, и психопат. Това е много болен човек.

— Дафи…

— Това е много важно — да знаеш с кого и с какво имаш работа. Ако приемем този профил, можем да отидем и по-нататък: той вероятно е бил под психиатричен контрол и е бил съответно освобождаван. Може би са му предписали такива лекарства, които не само не е могъл да си позволи, но не е могъл и да си помисли да ги взема. И за това ли ще го обвиняваме?

— Ти очакваш да изпитам съжаление към това животно? — попита Болд. — Аз живея с неговите жертви, Дафи!

— Но той е човешко същество, дявол да го вземе! На първо място и преди всичко той е човешко същество. Не е, повтарям, не е някакво животно. Защо вие, ченгетата, продължавате да виждате в душевноболните животни?

В този момент тя седеше на половината от стола си, а лицето й бе алено. Намести се на стола и не направи никакъв опит да се извини. Започна да рови с пръсти косата си, с поглед към бюрото. Болд се бе съсредоточил върху корицата на учебника на Дафи Матюс.

Той изчака — стори му се цяла вечност — преди да каже:

— Той е един убиец. Убива жени. Окей?

— Това е неприемливо — каза тя, без да го поглежда.

Той не отговори веднага. Почака, преди да попита:

— Нещо за моя дубльор? Можа ли да поработиш по този въпрос?

Тя отговори спокойно, като че сега започваха дискусията.

— Да, работих по този въпрос. — Тя показа голям справочник.

— И?

— Твоят дубльор е съвсем различен от Кръстатия убиец. Повече от вероятно е да е психопат или социопат, но не е психофанатик. Неговото детство е било напълно разбито. Поведението му е аморално и асоциално. Той е високоинтелигентен. Не познава срам, нито угризения на съвестта за това, което прави. Неговите престъпления са преднамерени и обмислени. По тази причина са много опасни. При тях няма неразбиране, всичко е пресметнато. Не че не е болен психопатът — разбира се, че е болен — но при този има нещо повече: много вероятно е да е социално болен, поради което е още по-опасен, по-непредвидим, и много по-труден за третиране в сравнение с психофанатика.

— Предполага се, че трябва да правя разлика между двамата?

— Да! — каза тя с възможно по-нежен глас. — Както за всички хора, Лу. Ти си ченге.

— Още нещо? — попита той. — Нещо, за което искаш да ми кажеш?

— Да, има и нещо друго, ако имаш още една минута.

— Разбира се!

Тя заобиколи бюрото, отиде до вратата и я затвори плътно. Върна се и коленичи до него. Привлече го към себе си и го прегърна.

— Прегърни ме! — прошепна на ухото му.

Той почувства топлината на нейното тяло; утешаващата топлота, приятния аромат на шията й, цялата й нежност, когато се притисна към него. Деликатните й ръце галеха гърба му. Той почувства киселините в стомаха си, ръцете му започнаха да треперят, а раменете му се тресяха от вълнение. Желаеше тази нежност. Отдавна жадуваше за нея.

Тя не казваше нищо. Само притискаше лицето си към неговото загрубяло лице и леко го докосваше с устните си.

Техните устни жадно се срещнаха, а после и двамата едновременно избухнаха в смях.

— Какво правим ние? — попита той.

Но тя не отговори. Накара го да замълчи със следващата целувка.