Подводни течения

35

Една студена сутрин, четвъртък, двадесети октомври, Шосвиц, Крамер и Болд седнаха да дискутират хода на следствието. Тримата мъже пиеха кафе и хапваха не съвсем пресни кнедли.

— Тези неща трябва да се смучат — прокламира Шосвиц, като се опитваше да сдъвка живата кнедла. — Тежат на стомаха като цял тон камъни. Правилно?

— Бялото брашно задръства системата, лейтенанте — обяви Крамер весело. — Опитайте цялото парче.

— Вие сте много тих тази сутрин, Лу — отбеляза Шосвиц.

Лу Болд кимна.

— Закъсняваме — каза той.

Той и Дафи избягваха да се срещат по коридорите. Той намираше дори странно това, че съвместната работа ги бе сближила. Но мислеше за нея почти непрекъснато. В ушите му все още звучаха нейните думи, когато му обясняваше като „какъв интерес“ бе той за нея.

Нейното цупене му беше досадно. Но имаше някакво сляпо увлечение, като между гимназисти. Той знаеше, че беше време да поиска извинение, но все още не се удаваше удобен случай — така поне успокояваше себе си. Нима сега, на тридесет и деветата си година започваше да разбира, че удобните ситуации не идват сами, а се създават. И вие сами избирате начините — не каза ли именно това тя?

— Какво имаме, Лу?

— Ех, Лу, какво имаме свършено? — изцвили Крамер.

— Джон! — смъмри го Шосвиц.

— Боже, лейтенанте, аз нищо не чувам какво става наоколо. Научавам по нещо от моите калпави детективи. Този шибан Ла Моя знае много повече за това следствие, отколкото аз. Това е неправилно.

Шосвиц отправи бърз поглед към Лу.

— Слушайте, Джон! Бушоните на всички ни вече прегарят. Нервите ни са опънати до краен предел. Лу преживява труден етап. Той извърши деликатна полицейска работа. Всички ние също. Но искам да бъдем съвсем наясно. Това е един екип. Нямам нужда от вътрешни борби. Имаме достатъчно работа всеки един, за да се намесваме един другиму в работите. Разбирате ли това?

— Какво говорите, лейтенанте? Ла Моя знае повече.

— Моя грешка — каза Болд, с което искаше да успокои Крамер, който изглеждаше като зашеметен от коментара на Шосвиц. — Съжалявам, Джон. Имах нужда от една работа, свързана с много тичане. Използвах Ла Моя за това. Моя грешка.

— Окей? — попита Шосвиц.

— Мръсотия — изсъска Крамер, но си седна на задника. — Перфектно прецакване.

— Лу? — подкани го Шосвиц.

— Имаме следа. Ла Моя разрови финансовите документи на Крой. Преди осем месеца тя е станала член на видеоклуб с касети под наем — платила е наведнъж членския внос с чек. Веригата се нарича „Видеомаркет“. Всичко шест магазина, предимно около пазара и отделни щандове. Три магазина попадат в района, определен в профила на Научния център. Веригата притежава четири собствени жълти фургона. Те предлагат свободна доставка, както прибиране на касетите в отделните райони на обслужване. Установихме, че шест от другите жени също са членували. Компютърът досега не е установил никаква връзка. Може би защото жените са наемали касетите дни преди да бъдат убити. А са могли и да поръчват с ордери по телефона. Това компютрите също не могат да установят.

— Компютрите или вие, Болд? — язвително попита Крамер.

— Джон! — Шосвиц отново го смъмри. — И така, три магазина и четири фургона. Един от тях трябва да е бил намереният зад къщата на Крой.

— И имаме отпечатъци от гумите на същия — напомни Крамер.

— Наистина — каза Болд. — Но ако ги арестуваме, можем да не постигнем нищо друго, освен да изплашим престъпника.

— Това е възможно — каза Крамер.

— Стигнахме до заключението, че търсеният фургон не е задължително един от тези четири — каза Болд. — Проблемът е, че престъпникът може да е някой продавач от магазин. Може да бъде и някой от клиентите, който се закотвя някъде и чака да види някоя жена, която наема порно видеокасети. Не можем да бъдем сигурни.

Крамер се раздвижи върху стола си като че имаше някакъв ръб на седалката.

— Това значи, че трябва да ги поставим под наблюдение.

Болд продължи.

— Ще възложа на Ла Моя архива на служителите на шестте магазина. Междувременно искам да използвам три екипа — по един за всеки магазин. Използваме момичетата от „Специални нападения“. Отделните екипи ще проверяват подписите на жените в отделните магазини, в които знаем, че са членували. Предвиждаме три различни варианти: жена наема порно сама; жена заедно с приятеля си наемат заедно порно; жена поръчва по телефона да й се достави порно. Търсим същевременно мъже, отговарящи на описанието в профила на Научния център — зад щандовете или извън тях. Ако заподозрем някого, ще го поставим под наблюдение.

— С подставяне! — възрази Крамер.

— Защо не? Порокът се хваща за дамското бельо като за въдица. В преследването на проституцията ние използваме такива начини. Защо да оставим този престъпник да хване някоя невинна жена? — Той всъщност защитаваше своето следствие пред Шосвиц. — Може би можем да контролираме неговите ходове. Но това не е главното. Идеята е да държим очите си отворени, да открием мъж, който да съвпада с профила. Ние нямаме нищо определено за този човек, лейтенанте. И всички знаем, че е така. В най-добрия случай можем да докажем, че е бил близо до сцената на едно убийство — оградата зад къщата на Крой. Не можем да докажем, че е бил вътре в къщата, нито че е влязъл незаконно. Ние сме длъжни да намерим това копеле, да го проследим до неговото жилище, да претърсим мястото в негово отсъствие и да изградим надеждна версия срещу него. Един частичен отпечатък от длан може да доведе само до едно разумно съмнение в съда. Ние трябва да убедим съдебния състав. Кръстатия убиец и сега може да влезе при нас, но ние не бихме могли да го задържим повече от двайсет и четири часа въз основа на това, с което разполагаме.

Болд и Крамер си размениха погледи.

— Не зная, Лу — каза Шосвиц.

Това се хареса на Крамер.

— Той ще да е свързан с един от трите магазина. А може би и с трите. Две от трите жертви, които проверихме, се оказа, че са пазарували в тази мрежа и са купували различни видеокасети. Като работи там, убиецът има достъп до адресите. Това, което препоръчвам, е да формираме наши двойки. Те записват в магазините същите домашни адреси — три апартамента в една и съща сграда, избрана от нас. Ние обграждаме апартамента и чакаме убиецът да започне да го наблюдава. Знаем, че той предварително наблюдава тези места. Иначе не може да знае кога приятелите на набелязаните жертви не са там. Ако влезем като ченгета и го подплашим, никога не бихме постигнали нещо повече от отпечатък от длан. Жените са тези, които наемат порнофилмите, и това му дава възможност да подбира своите жертви. Избира ги извън видеомагазина. Когато е сигурен, че са сами, той им доставя вкъщи цветя, за да му отворят вратата. А след това знаем какво прави: залепва очите им отворени, държи ги за косите изправени, принуждава ги да гледат новия порнофилм, докато ги убива. Чудесно измислено, нали? Може би не остава дълго време до следващия му удар. Не мога да си представя, че ще стоя и ще чакам това да стане.

— Лу — озъби му се Шосвиц, — не се дръж като магаре. Това са глупости, така не може да се говори. — Той отново замълча. — Вашето мнение, Джон?

— Мисля, че идеята за бекярските апартаменти е добра идея. Ще продължа с една препоръка. Смятам, че ще трябва да разполагаме на място с дяволски много неща, ако ще създаваме обстановка против този човек. Не можем просто да чакаме нещо да се случи, както посочи Болд. — Той говореше така, като че Болд отсъстваше от стаята. — Не можем да изпускаме нещата при такава адски голяма опасност. Престъпникът ги проследява, доставя цветя; дори и да се стигне до крайност, ние ще трябва да се хвърлим върху него, но не по някакъв заобиколен начин. Той трябва да бъде срещнат с насочен пистолет в главата още на вратата.

Шосвиц въздъхна с облекчение и започна да разтрива болния си лакът по-нервно от когато и да било.

— Не зная — каза той. За него всичко това бе като конформацията.

— Бих искал да препоръчам Барбара Гейнис за тази задача, ако се възприема този начин на действие — каза Болд. — Аз работих с нея, тя е добро ченге.

— Ще трябва да задвижа всичко чрез капитана — посочи Шосвиц. — Искам тази акция да бъде колективно дело, стегната и организирана. Правилно? Никога повече Йергенсен. Няма да му позволим още жертви. А що се отнася до Гейнис… това трябва да бъде абсолютно доброволно. Чувате ли ме, Лу? Искам тези момичета да знаят в какъв риск се забъркват. Това не е операция срещу порока…

— Тези жени са тренирани за разследване на изнасилвания, лейтенант — поясни Болд. — Те са нашият логичен избор.

— Доброволно. Искам това да бъде ясно — започна той да си чеше главата. Болд почувства изкушението да му почисти раменете. — Действайте. Подгответе всичко и чакайте потвърждение. Ще го получа отгоре.

— Аз ще изпратя Ла Моя за списъците на персонала. — Изведнъж Болд се изправи бодър и уверен.