Подводни течения

27

На следващата сутрин, вторник, осемнадесето число от месеца, той старателно избягваше да среща Крамер и Дафи. Пристигна в службата доста по-рано, за да не ги срещне евентуално в коридора. На бюрото си, в кутията за документи, намери копие на розова хартия от ФБР с обяснения защо треньорът е избягал: неговото истинско име беше Семюъл Романело, издирван по дело за опиати във Форт Лодърдейл.

Боби го настигна в асансьора, в който скочи секунда преди да се затвори. Той бързо натисна „Л“.

— Добро утро — каза тя. — Дочух, че сте имали малка схватка миналата нощ.

— А вие как сте? — попита той с неучтив и малко злобен глас.

Тя се озадачи, изглеждаше като зашеметена.

— За това не се пита — каза. Скръсти ръце недоволно и се загледа някъде встрани.

Асансьорът беше много бавен, а при спирането изскърца доста шумно.

— Съжалявам! — каза той. — Изкарвам си яда на вас. Разбирам, че не е справедливо.

— Не, не за това! Възмущава ме вашето загатване, че се чукам всеки път, когато имам среща с някой мъж. Това е безчувствено и непростимо.

— Можем ли да започнем отново?

— Не! — отговори ядосано тя.

— Моля ви! — помисли той с чувство на пълно примирение. — Много ви моля! — повтори.

— Какво ви е на вас?

— Случай на неприятности.

— Аз бих казал същото.

— Нямам предвид това.

Асансьорът спря и те слязоха на приземния етаж.

Той се отправи навън.

— Да ви взема едно свястно кафе?

Тя се поколеба, но после го последва.

— Това, което исках да ви кажа, е, че имам известен напредък по въпроса за непромокаемите костюми.

Изглежда той не я чуваше.

— Норвак е вземала стероиди. Попитах Дикси дали биха могли да изследват една проба от плътта й. Той отговори, че няма проблеми. Каза също, че ще изпрати пробата в лабораторията по криминология, но не може да се очакват резултати по-рано от два дни. Ако не се открият стероиди в тази жена, тогава ще бъдем с една стъпка по-близо до доказателството, че това не е Норвак.

— А аз намерих един магазин, който дава под наем, там долу до кея. Те маркират всички вещи с червени лъскави копчета. Говорих с едно момче за случаи на нарушение — невръщане на наети вещи. Слушате ли ме?

— Имам разрешение за претърсване, след като оня се вмъкна в жилището й. Знаех, че Шосвиц не би го поискал по никакъв начин. Той не обръща много внимание на тези неща.

— Мисля, че след получения удар в главата, нещо ви се губи. Чухте ли поне една дума от това, което ви казах?

— Взехте ли някакво име? — попита той, показвайки, че е чул всичко.

— Минали са две седмици, той трябва да прегледа какво е регистрирано, но аз ще отида сега там и ще го накарам да провери в мое присъствие. Сигурна съм, че хората късат листовете, освен това не може да има чак толкова много дамски костюми, невърнати през последните две седмици. Ще имаме имената, номера на кредитната карта и всичко, което е записано.

— Трябва да проверим медицинските прегледи на Норвак и да се опитаме да намерим нейния зъболекар. Дотук нищо, въпреки проверката за цялата последна година.

Те се спряха, за да изчакат светофара за пешеходци. След смяната прекосиха, без да бързат. Болд се движеше съвсем бавно.

— Аз ще пропусна кафето този път. Благодаря, все пак. Ще се заема с проверката малко по-късно. Вие ще бъдете окей?

— Аз и сега съм окей.

— Трудно ви е дори да се движите.

— Уведомете ме за резултата.

— Как изглежда оня човек, снощният?

— Страхувам се, че не е случаен. Съмнявам се, че някога ще мога да кажа със сигурност, но вероятно е доста опитен. Междувременно един от патрулите претърси неговия апартамент — оказа се, че всичко е почистено. Сигурно няма да го видим отново.

— Норвак наистина не е Джейн Доу, нали?

Той се спря на тротоара. Някаква дама се блъсна в него; водеше пуделче и издаде някакъв звук на недоволство, а кученцето първо изхленчи, после започна да върти опашката си.

— Това е въпросът, на който искаме да си отговорим, детективе! И ако не е Норвак, то тогава коя, по дяволите, ще е Джейн Доу? А къде е самата Норвак? И защо е същият човек при Норвак и при Кейт Дехавелин?

— Джудит Фюлър. — Три часа по-късно Боби съобщи това име на Болд. Те бяха седнали близо един до друг в неговия офис. — Тя е наела водолазен костюм, сърф и мрежа за кола в петък, тридесети септември, и нищо не е върнато до сега. Следващата седмица магазинът ще поиска застраховката.

— Имате ли адреса?

— Тя е дала „Сийгейт Вилидж“. Номер няма. Съвместно управляеми апартаменти на височината срещу пролива. Обслужват се от Лин Лайман Пропърти Мениджмънт. Суперът е китайски, на името на Чен Ху. Звънях и на двамата — Ху и Лайман.

— Имаме ли описание?

— Никой не си спомня за нея, но са записали шофьорска книжна от Калифорния. Обикновено изискват шофьорска книжка и кредитна карта.

— Калифорния?

— Да. Така ще имаме и снимка. Помолих транспортната служба на полицията в Лос Анджелис да ни изпратят копие по факса. — Тя замълча. — Какво показват прегледите при зъболекаря? — Почака. — Лу?

В това време той наблюдаваше Дафи. Тя стоеше пред нейния офис и гледаше към тях, после влезе вътре, затвори вратата и повече не погледна навън.

Все още с поглед към офиса на Дафи, Болд каза:

— Открихме зъболекаря. Той разполага със снимка на кътници. Това е всичко. Няма нещо, за което да се захванем. Сега би трябвало да са в Медицинския център. Дикси каза, че ще се обади, ако представляват някакъв интерес. — Той се надигна от стола бавно.

— Какво става?

— Трябва да продължим работата с Ратлидж. Той може да каже къде е била Джейн Доу и, следователно, откъде е дошла. Казах ли ви, че звъняха от бреговата охрана?

— Не.

Той кимна, дори някак болезнено.

— Преди около седмица е намерена платноходка в заливчето на Адмиралтейството, носеща се по течението, точно в Уидбей. В момента се проверява серийният номер при производителите. Може би ще успеем да идентифицираме лодката.

— Бетси Норвак?

— Ще ме намерите във Флеминг Гридж в един часа за обяд с номера на апартамента на Джудит Фюлър. Той е в горната част, секция „Ю“.

— Аз зная къде е.

— Приемам.

— Един часа. — Тя тръгна да излиза.

— Е, Боби? — повика я и почака да се обърне с лице към него. — Наистина съжалявам за това, което казах. Прости ми!

Тя кимна с нежелание и побърза да се включи в плътното пешеходно движение. Би могла да му прости, но не би могла да забрави в момента. Той можеше да разбере това по начина, по който тя му кимна.

Той отблъскваше всеки един, който се осмеляваше да му предлага своята помощ или приятелство, и не можеше да си обясни защо. Може би Дафи щеше да му отговори на този въпрос. Но каква би била ползата от това?