Подводни течения

32

Болд не харесваше чакането. Никак не бе му се подобрило настроението. Той очакваше резултатите от пробата плът от лабораторията, която можеше да докаже наличието на стероиди. Очакваше и потвърждение от Диксън за нещо, което той вече знаеше — че в трупа на Джейн Доу не съществуваше артритът на Бетси Норвак. Сега искаше повече: искаше номера на апартамента на Джудит Фюлър; искаше усилията на Ла Моя да родят нещо; данните от Следствения отдел за колата на Норвак; спектрографията на обгорените дрехи от лабораторията; в края на краищата искаше да докаже и на другите това, което той самият вече знаеше. Например, че Кейт Дехавелин и възможно и някои от другите жертви на Кръстатия убиец — може би и Бетси Норвак — са дело на втори убиец. Някой съвсем близо до следствието, който изпитва удовлетворение от емоционален характер от кръстатите убийства. Някакъв дубльор.

За да тушира донякъде своето нетърпение, той насочи вниманието си към писмените материали. Добре подредени, върху бюрото му имаше поне две дузини папки, пълни с доклади и компютърни разпечатки. Болд прочете най-последните от тях, които включваха списъците на магазините от Ла Моя, както и множество отделни позиции в тях за това, което жертвите са купували в последните си дни. Той прегледа бегло и листинга на магазините, които са продавали червени изкуствени рози. Задачата изглеждаше огромна, а времето явно работеше против следствието.

Той отхвърли всичките тези папки настрани и отвори папката на Кейт Дехавелин. Не искаше да гледа фотосите. Прилошаваше му от тях. Затова се зае да проучва отново докладите на Следствения отдел за гипсовите отливки, които му напомняха, че стъпковите отпечатъци при Черил Крой и тези, намерени във връзка с убийството на Кейт Дехавелин, принадлежат на две различни лица. Пак се върна към мисълта, че е принуден да чака. Стомахът го присви и трябваше да притвори очи, докато му премине спазъмът.

При затворени очи той си представи спалнята на Черил Крой, опръскана с кръв. Видение като в дрямка — с монотонни цветове и неясни очертания. Опита се да си възстанови ясно инцидента, както бе правил това десетки пъти. Наложи се обаче да потърси лентата със записа на хипнотичния сън на Джъстин Левит. Постави я в апарата и си сложи слушалките. Докато момчето говореше, Болд си представи разделените завеси, както и самият Джъстин зад телескопа: Крой дочува почукване на нейната врата. Угасва телевизора, навлича бързо нощницата. „Нищо хубаво тази нощ“, казва Джъстин. Болд върна назад лентата и прослуша същите думи. Върна я още един път. Това бе го впечатлило много силно миналия път, оставаше в мисълта му и сега, като си помисли за последвалите действия на Кръстатия убиец: подава на Крой букет изкуствени червени рози и напира навътре в къщата; тласка я нагоре по стъпалата и я вкарва в спалнята. Поваля я върху леглото и дръпва плътно завесите. „… синя светлина зад завесите…“ Болд спря апарата и пренави лентата. „… синя светлина зад завесите…“ „… синя светлина зад завесите.“

„Нищо хубаво тази нощ…“ Болд запрелиства папката на Крой и намери ксерокопието от доклада за разследването; след няколко страници стигна до описанието на сцената на убийството. Пръстът му се плъзгаше надолу и спря. Дръпна най-горната папка със следващото убийство, намери рапорта и съответната страница с картината на смъртта.

„Нищо хубаво тази нощ.“

Приличаха си като домашно стерео.

Твърде леки пропуски.

Семейство Левит привършваше вечерята, всички седяха пред „Колелото на Фортуна“. Болд не си представяше колко късно беше. Те бяха достатъчно любезни с него, но когато поиска да говори с Джъстин, майката го изпрати горе в неговата стая и помоли за малък разговор с Болд.

Когато момчето бе достатъчно далече, за да може да чува разговора, тя запита Болд: „Четохте ли вечерния вестник?“.

Болд каза: „Не“. Господин Левит оставаше пасивен. Той явно беше пътникът в тоя брак; тя беше шофьорът.

— Те твърдят, че Джъстин е знаел как изглеждал убиецът, наричайки го единствения материален свидетел. Той не е видял лицето на този човек, господин Болд. Ние с вас знаем това. Цялата тази преса със своите твърдения го разстройва. Защо хората правят такива неща? Той смята, че всички предполагат, че знае нещо, а истината е, че той не знае. Ние се опитахме да му обясним защо пресата прави това, но не сме убедени, че това е стигнало до него, че ни е разбрал. Той има чувството, че е над всички нас. Аз съм убедена, че трябва да му върнем детството. Трябва да го спрем от училище. Той има чичо в Айдахо. Мислихме да го изпратим там до Деня на благодарността, докато тук всичко позаглъхне. Братът на моя съпруг е учител там и смята, че може да уреди нещо.

— А ако има съд… или нещо подобно, разбира се, той ще бъде на разположение, необходима е само кратка бележчица — добави Дъглас Левит. — Това е твърде много за момче на неговата възраст. Нанси вероятно ще го придружи и ще остане там с него. — Той посочи към жена си. За пръв път Болд чу нейното име. — Аз ще ги посещавам през уикендите всеки път, когато ми е възможно. Ние смятаме, че за него ще бъде по-добре извън града.

— Това можете да решите само вие — каза Болд. — Аз нищо не мога да направя. Е, разбира се, мога… но няма да го направя, ако питате именно за това. Ние бихме искали да направим още един опит с хипноза…

Левит погледна към жена си.

— Ние сме против това — призна той. — Особено като имаме предвид как му се отразява.

Болд нямаше настроение да спори.

— Както желаете. Не можем да ви насилваме. Бих ли могъл да говоря с момчето една минута? Изключително важно е.

Госпожа Левит кимна утвърдително.

Когато той бе вече на стъпалата, госпожа Левит го попита:

— Господин Болд, нали Джъстин не е в опасност? Имам предвид всичко това в пресата.

— Моят лейтенант смята, че пресата е най-големият проблем.

Господин Левит кимна, обгърна жена си с една ръка и я оттегли.

Джъстин Левит седеше на леглото си.

— Каза ли ви тя за вестника? Заклевам се в Бога, не съм видял лицето на престъпника. Това са гадни измишльотини.

Беше странно за Болд да чуе едно момче на такава възраст да се кълне в Бога. Той се питаше дали би търпял такъв език, ако чуваше това от свой собствен син. Мислеше, че не.

— Не се тревожи за това. Те са способни на всичко, за да продават своите вестници. Мръсни магарета! Съгласен съм. — Болд замълча, събирайки мислите си. — Джъстин, какво трябва да ти кажа, както да те питам… Аз не казвам, че си ме лъгал. Не те обвинявам в нищо. Напротив, искам да разбереш колко съм доволен — както аз, така и всички ние — за твоята готовност да ни помагаш. Искам сега да ти задам няколко трудни въпроси, но ми е нужна истината, Джъстин. Всичко казано остава само между нас, окей?

Лицето на Джъстин се вдърви. Но най-после той кимна.

— Ти ми каза, че си виждал нейния телевизор от тук, нали? — Момчето кимна с разбиране. — А какво гледаше тя онази нощ?

— Нали ви казах. Този радиоканал.

— Искам да кажа през нощта, когато беше убита?

— Същия радиоканал. Вече ви казах.

Болд помисли за момент и сетне каза:

— Кажи ми какво стана, след като бяха вече в стаята.

Джъстин въздъхна тежко, явно изтощен от повтарянето на едни и същи въпроси.

— Тя вървеше пред него, когато влязоха. Сетне тя падна на леглото. Това е всичко.

— А завесите?

— Той дръпна завесите.

— Светлините?

— Той загаси лампите. Боже!

— И после?

— Нищо. Казах ви. Нищо.

— Каза ми, че си видял синя светлина!

Момчето изглеждаше изненадано. Замисли се, преди да отговори.

— Е, и какво?

— Светлина от телевизора? — продължи да пита Болд.

Момчето не отговори. Гледаше озадачено.

Болд направи дълга пауза, преди да продължи.

— Някога гледаше ли тя мръсни филми?

Лицето на Джъстин пламна.

— Няма начин.

— Джъстин!

— Може би.

— С приятеля си? — Болд си спомни казаното от Маркет, че през последната нощ, която е прекарал с нея, са „гледали телевизия“.

— Може би. — Той беше изключително спокоен.

— Онази нощ не гледаше ли тя мръсен филм?

— Не.

— Джъстин!

— Не, кълна се! Радиоканала.

— Но ти каза, че тя е загасила телевизора!

— Това да. Сигурно е чула младежа на вратата, предполагам.

— Как го изключи? Отиде при апарата?

— О, не. Казах ви. С дистанционното устройство.

— От леглото?

— Да, от леглото. По същия начин, както винаги. Сетне стана, прекоси стаята и влезе в банята. Но всичко това аз ви казах.

— Гледаше ли тя мръсни филми, Джъстин? Аз трябва да зная. Въобще някога видял ли си я да гледа мръсни филми?

Той пак се изчерви.

— Кажи ми истината, дявол да го вземе. — Болд каза това сурово. — Една жена е била убита! — Той беше застанал близо до момчето сега, опитвайки се да узнае истината. После снижи тона. — Ти си могъл да виждаш нейния телевизор от тук. Могъл си да виждаш и филмите също. Не е ли вярно?

— Майка ми ще ме убие.

Болд поклати глава успокоително.

— Хайде де! Няма такава опасност!

Джъстин погледна към Болд с натъжени очи. Кимаше с глава съвсем бавно.

— Тя и нейният приятел; правеха го в леглото, докато вървяха филмите. Аз ги наблюдавах. — Той преглътна. — Не много често, нали знаете. Много пъти не съм ги виждал…

Болд не очакваше момчето да ги е видяло в самия акт. А и Джъстин не бързаше да отбележи това.

— Кога беше за последен път… последният път, когато гледаха такива филми?

— През онзи уикенд. Петък през нощта, мисля. Приятелят й беше върху нея. Аз нямаше да ги наблюдавам, ако бяха затворили завесите плътно. Нямаше да мога! Но те никога не ги затваряха докрай. Това не е моя грешка. Те винаги оставяха пролука между завесите.

— Един кръстоносец — промърмори Болд.

— Какво е това? — питаше Джъстин, като теглеше Болд назад към стаята.

— Ще имам нужда от твоята помощ.

— Ще направя всичко възможно.

Болд пристъпи напред и притисна момчето до гърдите си.

— Това е всичко, което искам, синко. Това е, което всеки от нас може да иска.