Подводни течения

44

Къщата беше с изглед към Шрийн Лейк. Съпрузите изглеждаха около четиридесетгодишни. Той бе облечен в синя роба, леко стеснена в талията, гърлото му бе прерязано. Очевидно е бил тръгнал назад, след като е бил ударен, и е паднал върху петфутовия фикус, където е умрял, прегънат върху облегалката на канапето. Гръдният му кош — разрязан със символа на кръста — от гърда до гърда и от гръкляна до пъпа. Колко пъти Лу Болд бе видял този знак? Той погледна настрана, затвори очи и си пое дълбоко дъх.

Униформеният полицай от квартала каза на Болд и Шосвиц:

— Един от членовете на автомобилния клуб ги е намерил. Задната врата била отключена. Съпругата е горе — каза той, като се спря и посочи, явно не желаейки да се качва при нея.

Шосвиц го освободи.

— Ейбрамс и Диксън казаха, че това трябва да е станало преди полунощ.

— Това означава минути след убийството на Левитови — каза Болд.

— Трябва да е дошъл направо тук. — Ейбрамс огледа наоколо за следи от автомобилни гуми. — Улицата е твърде чиста. Едва ли ще се намери нещо.

Шосвиц се спря, после тръгна след Болд нагоре.

Болд погледна към втория етаж с известно колебание, преди да поеме по стъпалата. Сърцето му биеше учестено. Как ли би изглеждало това — да отвориш входната врата на своя дом и някой тутакси да ти пререже гърлото? Той се чудеше дали съпругата не е излязла поне до горната площадка на стълбището, за да разбере кой е чукал на вратата в единайсет и трийсет през нощта. Може би в този момент нейният съпруг се е обърнал назад, за да й каже, че са донесли цветя. Не е ли влязъл Кръстатия убиец през задната врата, пренебрегнал формалностите на своя ритуал? А може би съпругът е слязъл, любопитен да узнае причината за дочутия от него шум.

Болд стигна до горната площадка и влезе в преддверието. Вратата на спалнята бе широко отворена. Светлините — запалени. Десетки фамилни снимки бяха окачени по стените, малки и големи, цветни и черно-бели, моментални любителски и професионални по качество. Щастие е греело тук сред смесицата от символи на горния слой на американската средна класа: пикници, десетскоростни велосипеди, спортни занимания, история на израстването на единственото дете от бебе до висшето училище. Източна подготвителна школа, мислеше си Болд.

— Добре е да съобщим на техния син — каза той, обърнат към празното антре.

Шосвиц изруга зад него.

Болд влезе в стаята. Не искаше да прави това. Не искаше да бъде тук въобще. Искаше някой друг да се заеме с този случай. Желаеше някой друг да поеме неговия живот поне за късо време. Искаше ваканция, през която да не бъде Лу Болд.

Лицето на жената бе опънато със залепена сива лента, очите — отворени, с такава мъртвешка втренченост, каквато Лу Болд бе очаквал да види. Не му се искаше, нито би могъл да разглежда и другите части на мъртвото тяло. Беше още по-трудно за него, като знаеше, че жената, освен всичко останало, е била и изнасилена. Болд вдигна чаршафа и покри трагичните останки от нейното тяло. Чаршафът почервеня. Болд погледна към телевизора. Приближи се и затвори очите й.

— Добре ли си? — попита го лейтенантът.

— Уморен.

— Като свършим тук, защо не вземете няколко часа почивка? Всички бяхме на крак през цялата нощ. Аз ако не полегна за няколко часа ще бъда съвсем безполезен. — Той плъзна дланта на дясната си ръка по челото и лицето си.

— Искам да извикаме сина им — каза Болд. Отиде при телевизора и изпробва бутона за включване и изключване с писалката си. Екранът оставаше тъмносив, но говорителят започна да пращи.

— Той го е превключил на видео, а не на кабела. Поне е последователен. Това все още е част от неговия ритуал.

— И ние знаем къде работи — добави Шосвиц.

— Мисля, че знаем. Но не можем да бъдем сигурни. Може да е и обикновен купувач. Не можем да сме сигурни в нищо. — Болд искаше да каже още нещо, но почувства, че гръдният му кош може да експлодира като ужасяващ случай на разстройство и задушаване. Той натисна повторно копчето и екрана стана черен, съскането на говорителя престана. Ушите му пищяха от умората.

— Той кара фургон. Един обикновен клиент едва ли би шофирал фургон — каза Шосвиц.

— Да, карал е фургон — потвърди Болд. — Така мислим ние, но докато не проверим тубите на всички фургони, използвани от „Видеомаркет“, веригата от магазини, не можем да бъдем сигурни в това.

— Мисля, че е време — каза Шосвиц. — Колко са те, седемдесет и пет? Обзалагам се, че няма да отворят преди десет, може би в единайсет. Вземаме разрешението и изпращаме следователи. Това ще ни отнеме цял час. Те могат да вземат отпечатъци и да направят снимки за нула време. Не искаме да го изплашим, знам това, но и никога не можем да знаем дали бием точно в целта.

— От моя страна няма никакви възражения, Фил — каза Болд, изправяйки се. — Не мога да продължавам с деликатни методи и подходи. Не сега. Зная, че рискуваме да изгубим делото, ако вървим много бързо и припряно, ако не сме достатъчно внимателни. Но ако действаме твърде бавно, страхувам се, че ще видим още много картини като тази тук — каза и посочи към кървавия чаршаф. — Да не говорим за момчето. Ако загубим и момчето…

— Ей, аз съм с тебе. Продължаваме с гумите, нали? Готов ли сте?

— Готов съм.

— Добре!

— Аз лично ще проверя списъка на служителите чрез компютърната система на транспортния отдел, ако Ла Моя не е вече на бюрото ми, когато се върна. Сега трябва да действаме много бързо, Фил. Наистина бързо! В противен случай ще загубим и детето. Чувствам това, по дяволите останалото. Момчето е живо, Фил. Но до кога?

— Аз не бих разчитал на това, Лу — каза Шосвиц, поглеждайки към леглото. — При такъв престъпник като този, не бих разчитал на нищо.

Ла Моя беше заспал с ръце върху бюрото на Болд. Хъркаше. Болд го докосна леко по рамото и той скочи.

— По дяволите! — каза той, като разтъркваше сънените си очи. — Лош сън. — Той стана и отстъпи мястото на Болд. Изправен, каза на Болд ентусиазирано: — Ако той работи за „Видеомаркет“, трябва да е един от четиримата младежи. Само четири момчета са близки до профила на Научния център. Двама от тях са шофьори.

Болд вдигна листа с имената, оставен от Ла Моя върху бюрото и прочете написаното.

— А какво е направено по това?

— Крамер и аз организирахме четири екипа за наблюдение. Не беше лесно, като се има предвид колко е изтънял нашият отдел. Имаме добри хора. Разполагаме с шест часа. След това ще направя чудо, ако трябва, но ще поставя четири екипа за втората смяна. Не сте включени само вие, Крамер и Шосвиц. Всички са неженени. Нещо такова.

— Окей, окей, а какво знаем за тези четиримата? — попита Болд, гледайки списъка.

— Двама от тях са студенти в университета. Проверих много лесно. Другите са бяло поле. Няма непълнолетни. Не са регистрирани никакви данни за тях. Трябваше да загубя по няколко минути за проверка в щатските служби. Етикети на храни, институции, такива неща. Крамер помага също, има със себе си две „полички“ в тази работа. Ако профилът е верен, значи той е вътре. Няма начин да не го хванем, ако няма фалове.

— Междувременно ние току-що тръгнахме по следите на четиримата, окей? Надяваме се някой гей да ни отведе при Джъстин. Но, за бога, да не говорим за него. Ако това стане известно, ще имаме ситуация на отвличане на заложник, и със случая ще се заеме Отделът за специални оръжия и тактики, който обаче има съвсем жалки постижения при освобождаването на заложници. Полицията изисква този отдел да ръководи всички подобни операции.

А Болд явно не искаше Джъстин Левит да свърши така, както последните двама заложници, които Отделът се опита да спаси.

— Разбирам какво искате, сержанте. Съгласен съм с вас. Значи, какво ще направим — държим плътно четиримата под наблюдение и правим тараш в техните жилища, когато сме сигурни, че те са навън.

— Трудно ще бъде да получим разрешение за това. Ще ни е необходимо и нещо повече от това, което имаме.

— Имаме отпечатъка — макар и частичен — от палец, снет от обгорелите кибритени клечки, намерени зад къщата на Крой. Разполагаме и с отпечатък от длан. Ами ако изследваме топките на дръжките на вратите, или нещо подобно? Получаваме някакво възможно съвпадение на отпечатъците, после ще искаме разрешение и ще претърсваме жилищата.

Болд кимна.

— Или да снемем отпечатъци от кола, или нещо такова.

— Това ни вкарва в глуха линия, Джон. Би трябвало да минем през всички инстанции, за да направим всичко това. Не зная, Джон.

Двамата мъже бяха спокойни, докато разговаряха. Но кафето, което изпи в офиса на Ейбрамс се оказа много силно и сега създаваше проблеми на Болд — напрегнатост, нервност и раздразненост. Сърцето му препускаше лудо, като се опита да преглътне, почувства кожата на лицето си силно изпъната.

— Искам да поставиш екипите — каза Болд. — Да се следят тези хора, но много внимателно, наистина внимателно. Ейб сравнява въпросните отпечатъци. Това може би ще ни помогне. Междувременно бих искал ти да влезеш вътре в трите магазина преди отварянето — преди идването на служителите. Трябва да направиш това заедно със собствениците. Мислиш ли, че можеш да го уредиш?

— Всичко мога да уредя, сержанте — отговори Ла Моя с характерната си напереност.

Болд не се съмняваше. Ако чуеше такъв отговор от някой друг, би изтръпнал, но не и от Ла Моя.

— Каква е работата? — запита детективът.

Болд каза:

— Двойката от миналата нощ…

— Не беше ли самотна жена?

— Моделът е нарушен. Напълно взривен. Това е, което прави случая дяволски важен. Не питай какво следва. Няма начин да знаем… За какво говорех аз?

— За двойката…

— Да, семейство Фабиано. Ричард Фабиано. Името на жената е Гленда. Това, което искам да зная, е дали и те са клиенти на „Видеомаркет“. Наемали ли са или не филми и кога за последен път. Окей? В магазините се водят дневници — за да следят движението на касетите. Това ще ни помогне много. Ако откриеш нещо записано, провери дали филмът е доставен, или въобще каква е цялата история. Да видим дали няма връзка с някой от четиримата заподозрени. Ако успеем да свържем семейство Фабиано с някой от тях, считай, че деветдесет процента сме в целта. Това има значително предимство пред желанието ми да претърсвам жилището на този гей, за да търся Джъстин. Без данни като тези, все едно че си прахосваме времето.

— Отивам да извикам този петел. Искате ли вие да кажете на Крамер за екипите, или аз трябва да му кажа?

— Направи го ти. — Болд не искаше да разговаря с Крамер.