Подводни течения

54

Трийсет минути по-късно Болд беше вече зад бюрото си. То го привличаше, както запалените лампи привличат насекомите. Подробното интервю с Ландж го беше убедило, че някакъв дубльор действително е отговорен за убийството на четири жени: Савирия, Джордан, Дехавелин и Нифън, и Болд се страхуваше, че с арестуването и осъждането на Ландж те биха могли да изтърват дубльора напълно. Ако дубльорът наистина е полицай, той не може да не знае, че техните усилия сега ще се концентрират върху него. Болд остана зад бюрото си само няколко минути. Билетите за паркиране, които бе намерил в колата на Джудит Фюлър, продължаваха да го дразнят. Той ги сложи в джоба и слезе при диспечерите, където няколко радиотелефонни оператори, седнали пред апаратите си, изглеждаха като стволове на НАСА. Различни подробни карти на града висяха по стените. Болд потърси адресите, отбелязани върху билетите, намери ги на съответните карти и забоде по една карфица на всички места, където е била таксувана Фюлър. Една попадна на Пил Хил, близо до училището, други две — на Седемдесет и седма и Седемдесет и осма улица — Норт. Пил Хил бе осеян с медицински клиники, болници, библиотеки и училището беше там. Той потърси върху картите някаква връзка и съответствие между разположението на паркингите и приблизителното местонахождение на двата пункта за химическо чистене. Не можа да установи логична връзка между тях. Върна се в офиса и позвъни по телефона в банката на Джудит Фюлър в Лос Анджелис.

Мениджърът на „Уелс Фарго“ в Сими Вали се оказа изключително любезен. Той се съгласи да сподели наличната информация за банковите сметки, която по същество беше секретна, особено за пресата.

Последните депозити в чековата сметка на Джудит Фюлър включваха един чек за петдесет долара и Ирене Лонгет, Линкълн, Небраска; три чека от по триста долара от Калифорнийския университет; и шест за по-големи суми от „Лос Анджелис Таймс“.

Болд звъня в „Таймс“ два пъти и разговаря със седем различни сътрудници, докато се свърза с един редактор на име Том Мориарти.

— Разбира се, че зная Джуди, детективе! Тя е една от най-здравите връзки.

— Репортер?

— Разбира се, репортер. Тя е журналист изследовател. „Фрий Ланс“.

— „Фрий Ланс“?

— Тя идва при мен с някаква своя идея. Ако възприема нейната идея, покривам всичките й разходи и плащам за първия ръкопис. Не е както при стринкърите, на които аз определям задачите. Тя е независима. Много е независима.

— Имате ли известия от нея в последно време?

— Искрено казано, не! Обикновено два пъти месечно ми звънят за пари. Но нямам известия от нея близо месец. Мислех, че тя вече довършва и се готви да предава готов материал. А какво, впрочем, е станало?

— Можете ли да ми кажете върху какво работеше тя?

— Вие казахте, че сте от полицията в Сиатъл?

— Правилно сте разбрали.

— Телефон?

Болд му го даде.

— Ще ви се обадя веднага, сержанте. Чакайте.

Болд затвори телефона. Не му харесаха думите на Мориарти: „Дръж се здраво“ — странен израз!

Телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката.

Мориарти каза:

— Имаме голяма конкуренция в този бизнес. Вашата конкуренция ще се опита във връзка с някакъв случай да разгадае някакви горещи следи. Извинете ме за закъснението — трябваше да проверя и да ми се потвърди, че в сиатълската полиция има служител на име Лу Болд, че това сте вие. Сега вече съм убеден. Искахте да знаете върху какво работи Джудит. Ще съм ви благодарен, ако не разпространявате това. Изразходвал съм вече стотици долари по тази задача. Заслужава си да поддържаме нашето темпо. Загубим ли темпото, все едно че сме отписали няколкостотин и хонорара на Джудит.

— Разбирам.

— Позволете да взема нейната папка и да ви дам всякакви подробности, от които нуждаете. Задръжте така. — Болд чуваше как Мориарти прелиства документите. След малко той каза: — Идеята, която тя предложи, включваше поредица от серийни убийства. — Болд се заслуша с още по-голямо внимание. Мориарти направи пауза — видимо четеше нещо в папката. — Не искам да кажа нишка, като низ от убийства в дадено населено място. Имам предвид една нишка в един град, друга следа в друг град. Джудит твърди, че е открила връзка между различни убийства.

— Позволете ми да предположа — каза Болд. — Денвър и Тъксън?

— Точно в целта, сержанте. Познавате ли тези случаи?

— Не, аз не. Можете ли да ми помогнете?

— Точно в тези градове бяха убити по няколко жени миналата година.

— И убиецът офейка?

— Всъщност, не. Един мъж бе арестуван и осъден като извършител на всички убийства. Но в двата случая — имам тук при мен изрезки от вестниците — всеки един от убийците твърдеше, че не е убил всичките жени, за които го обвиняваха. Това бе, което привлече вниманието на Джуди на първо място. Тя има своя теория, според която трябваше да има и други, паралелни убийци в тези райони. Скоро след арестуването на реалния убиец, вторият се премества в друг град и вече нова поредица от убийства съвсем обърква полицията.

— Сиатъл… — внимателно подхвърли Болд.

— Отново в целта! От Денвър тя отиде направо в Сиатъл. Аз одобрих това. Тя ми изпрати изрезки от вестниците за потвърждение. Тя следеше вестниците през цялото време, докато полицията в Денвър хвана убиеца — реалния убиец — и намираше много заглавия, отнасящи се за Кръстатия убиец при вас. Беше около средата на май. Аз чух, че вие сте хванали убиеца, между впрочем. Моите поздравления!

Болд благодари.

— Имате ли нейни бележки? Въобще нещо, което би могло да ми помогне?

— Не. Нищо. Защо не говорите с Джудит? Мога да ви дам нейния телефон, ако го нямате.

— Имам го — отвърна Болд.

— За какво става въпрос? Искате ли аз да й се обадя?

— Не мога да ви обясня точно сега, господин Мориарти.

— Моите читатели биха имали някакъв интерес към това…

— Страхувам се, че биха могли да имат!

— Какво предполага това?

Болд избегна отговора.

— Няма бележки. Няма подробности!

— Слушайте, всичко, което имам от Джудит, са десет хиляди квитанции в ксерокопия. Аз й изпращам чекове. Тя ми връща квитанции. Тя е дяволски добър журналист, сержанте. Ако я видите, кажете й, че очаквам статия.

— И още нещо, господин Мориарти.

— Разбира се!

— Беше ли Джудит сърфистка?

— Не бих могъл да кажа нищо за това.

— Някакъв начин да разберем?

— Бихте могли да попитате самата нея. Това ми се струва най-директен подход — каза той малко снизходително.

— Благодаря ви за помощта — каза Болд и затвори телефона.

— Искам да побъркам този дубльор с нещо.

— Господи, Лу, имам тонове писмена работа, свързана с това — оплакваше се Шосвиц. — Твоя работа.

— Моля?

— Сядай! — каза Шосвиц.

Болд седна. Разказа за разговора си с Мориарти. Когато свърши, Шосвиц го попита:

— Предполагаш, че тя е проучвала този мъж, чиито обувки „Рокпорт“ намерихме?

— Така трябва да е, нали?

— Има смисъл. И какво предлагаш?

— Първото нещо, което бих направил, е да взема записите в компютрите и да проверя целия личен състав на нашата служба; дано да открия някой, който живее в Борен, Норт — Седемдесет и седма или Седемдесет и осма. Там Фюлър е вземала тези билети за паркиране. Може би е имала там свой наблюдателен пункт.

— Един от нашите хора?

— Точно!

Шосвиц, чувствайки неудобство от тази мисъл, настръхна.

— Нека помислим ретроспективно — да проследим развитието „игра по игра“, съгласен?

— Тя проучва възможността да съществува дубльор. Случайно се свързах с Тъксън и Денвър. Голям късмет за съботен ден! Както и да е, да допуснем, че Фюлър е тръгнала по следите на някого. Тя има в ръцете си една следа, но нищо конкретно.

— Бих искал да имам тази следа — каза Шосвиц.

— Вероятно тя е била в горното чекмедже. Страхувам се, че е недосегаема вече. — Болд продължи предишната си мисъл. — Тя смята, че знае кой е той. Може би му устройва постоянно наблюдение. Може би го следи.

— И това я довежда до някакво място на Вешън — каза Шосвиц.

— Трябваше да включим Вешън и Мори Айлънд в компютърното изследваме, Фил. Можехме да попаднем направо в целта.

— Аз те прекъснах.

— Исках да кажа, че тази следа може би я е довела до Вешън или Мори Айлънд. Но защо е трябвало да наема сърф?

— Може би този гей е сърфист и това дава шанс да устрои „случайна“ среща с него. С това получава възможност да го интервюира.

— Харесва ми това — каза Болд. — Това работи за мен. — Той се замисли за момент. — И още нещо, което може да послужи.

— Изстрелвай го!

— Какво ако — каза Болд със затворени очи, мислейки на глас, — ако тя го е проследила един път до неговото място на Вешън, но е решила да погледне и вътре…

Шосвиц го прекъсна.

— Но това е отдалечено място и тя не би могла и да си помисли да отиде там и да каже: „Здравей, дошла съм да проверя дали ти си дублиращият убиец, тъй като аз мисля, че си“.

— И това е място на брега…

— И така, тя наема сърф…

— … и преднамерено скроява някакъв номер на борда. Плава към неговото място откъм водата. Може да се насочи направо към колиба, към къща, или където и да е. Има перфектно извинение за своето появяване там. Може дори да влезе с взлом, след като разбере, че няма никой, с извинението, че й е потрябвал телефон, за което никой не би имал нищо против.

— Само че тя е хваната и извиненията не помагат — добави Шосвиц.

— Но тя е открила нещо…

— Квитанциите от химическото чистене.

— Да, квитанциите. Дрехи. Улики. Сувенирите, взети от дубльора, за да наподобява тези на Ландж.

— Тя ги е задържала?

— Ако Дафи е права, един психопат би бил горд със своите престъпления — продължи Болд. — Така той използва фиктивно име, винаги избира различни пунктове за химическо чистене, премахва всякакви етикети и номера по дрехите.

— Фюлър намира дрехите в някакъв дрешник и взема квитанциите.

— Той я хваща и се опитва да я убие — добави Болд.

— Но тя се изтръгва по някакъв начин и побягва.

— Или той самият я оставя да побегне. Играе си с нея на кукли.

— Тя го насочва към водата.

— Но нейната трахея е пълна с кръв; удавена в собствената си кръв, тя тръгва към дъното.

— Но сега той е шибаната страна — каза Шосвиц. — Остава с празни ръце. И така, как узнава нейното име?

— Точно! Тя потъва и изчезва. Сърфът остава в негово владение.

Болд се замисли за момент.

Шосвиц започна да теоретизира.

— Освобождава се от сърфа. Като първа и най-належаща задача. Заравя го, изгаря го.

— Изгаря го. Този гей обича да унищожава следите с огън.

— Но коя е тя? Как той разбира коя е тя?

— Тя се занимава със сърфинг около Вешън. Сега, от всичко, което ние знаем, не всичко е пропаднало просто така; може би той е успял с рутината си в изтезанията да изтръгне нещо, което е искал да знае. Но ако не е успял! — Болд се колебаеше. — Ако не е успял!… Да, тогава той преглежда съвсем подробно сърфа. Той е взет под наем, значи има някаква идентификация. Този магазин маркира с полирани капси водолазните костюми, струващи сто долара, какво остава за хилядадоларовите сърфове? Така той разбира, че сърфът е нает в града…

— Почакай за уикенда. Нещо по-лесно и по-просто. Тя трябва да е спуснала сърфа на вода при някой от плажовете или някоя от обществените площадки във всички случаи. Паркира колата на един от паркингите и от там се спуска във водата. Той може да си представи, че е дошла до това място с кола. Тя не е негова съседка, слава богу. Той започва да се приближава, мислейки по свой начин — по същия начин, както ние разсъждаваме. Колко хора могат да имат достъп до източната страна, откъм Вешън и Мори Айлънд? Шепа хора в най-добрия случай. Не би му отнело много време да провери всички, ако се дойде до това. През нощта отива и търси изоставена кола. Вероятно тя е избрала някакво място по-близо до брега. Защо да се затруднява? Той не се излъгва — останала е самотна кола „Меркури“ с калифорнийски номера, заедно с всичките принадлежности в нея.

— Предполага къде могат да бъдат ключовете — добави Шосвиц.

— Ние не намерихме ключовете в дрехите й. Или той ги е взел преди тя да избяга, или са останали скрити в колата.

— Вмъква се в колата — каза Шосвиц, — започва да мисли като нея, да разсъждава. Разкъсан пощенски плик с нейния адрес. Ключ от апартамента. Нейното портмоне. Всичко е там.

— Парче от кейк.

— Не допускам, че някога ще узнаем пълната истина. Правилно? Искам да кажа, че даже и да го хванем, никога не можем да бъдем абсолютно сигурни.

— Тя е била една храбра лейди, ако така са се развили нещата.

— Амин. Храбра или глупава, или и двете.

— Предпочитам храбра — каза Болд.

— И така?

— И така, как, по дяволите, да намерим това копеле?

— Как е набелязвал своите жертви? Произволно? Проследявал ги е? Убивал ги е? Дали не е от транспортната полиция? Може би е вземал имената им направо от шофьорските книжки? Или някой от моите детективи върлува наоколо?

— Нещо, върху което работихме по-рано — спомни си Болд, — когато разговаряхме как той се е опитал да представи Норвак за Фюлър. Мислехме, че може да е обиколил местата, където спортуват сърфистите, за да търси жена, която да прилича на Фюлър. Друга мисъл…

— Продължавай!

— Норвак беше член на „Боди Шоп“. Знаем това и всеки един от клуба знаеше, че Норвак беше сериозна сърфистка.

— В клуба е намерил Норвак? Приемам това.

Болд пристъпи крачка извън офиса и неочаквано извика:

— Ла Моя!

Извика още един път, после се затича въпреки умората. Няколко минути по-късно двамата с Шосвиц отново шепнеха в неговия кабинет; Болд имаше на скута си тесте фотокопия.

Той прелистваше копията.

— Какво имаш там? — попита Шосвиц.

— Проверявам сметките и съобщенията за Савирия, Джордан, Нифън и Дехавелин. Джон търси по телефона.

Шосвиц през това време се зае със своите работи. Болд прегледа материалите. Когато Ла Моя се върна, двамата мъже вдигнаха глави.

— Не са били всичките, но вие бяхте прав…

— Дай ми ги — каза Болд, оставяйки тестето копия.

— Савирия е принадлежала към „Нитрифит“. Членувала е години наред. Джордан е принадлежала към гимнастическия салон на Шеста улица. Дехавелин, Норвак и Нифън са били членове на „Боди шоп“. Повечето от жертвите на Ландж не са принадлежали към здравни клубове, няма данни за тях, докато тези всичките са членували в разни клубове до смъртта си.

— Здравни клубове? — попита Шосвиц. — Той ги е набелязвал в здравни клубове — добави. — В „Боди шоп“?

Болд изпука със ставите на пръстите си. Някаква мисъл се зараждаше в главата му — връзката. Не можеше да я изкаже. Мъжки глас точно там. Просветна някаква мисъл, но не можа да я задържи. Мъжки глас казваше нещо. Кой? Кой го каза? Къде точно? Мъжки глас…

— Лу?

— Клубът…

Шосвиц го остави да мисли.

— Нещо за клуба! — продължителна пауза. — „Групови такси“! — Болд почти извика. — Майк Шарф. Групови такси.

— Какво?

— Преди няколко месеца „Боди шоп“ разпрати листовки. Спомняш ли си? Предлагаха групови такси за групови занимания — от пет души нагоре. Натъкнах се на Майк Шарф онази нощ, когато бях там. Ти знаеш асистента на Дикси. Нисък такъв, набит, здравеняк. Той ми каза нещо за груповите такси. Каза, че няколко наши служители се занимават там също. Ако дубльорът е открил Норвак и Дехавелин в здравния клуб и той е наш служител, в такъв случай повече от вероятно е той да е от груповата програма. Сега проверяваме разписанието на занятията и адресите, където Фюлър е купувала билетите за паркиране.

— Или на Вешън.

— Или на двете места.

— Какво става с теб, Лу? Изглеждаш ужасно!

Болд не каза нито дума. Мисълта му бе заета; в съзнанието му изплуваха съвсем ясно очертанията на картината от онази вечер — на вратата на „Боди Шоп“ се появи Дафи, а плътно зад нея бе Крамер.