Подводни течения

56

Тримата мъже — Болд, Шосвиц и Крамер бяха зад заключената врата на зала „А“, предназначена за разпити. Шосвиц бе заключил стаичката в съседство, откъдето можеше да се вижда през двустранното огледало, както и да се подслушват разпитите. Той искаше да осигури пълна секретност.

— И така? — последва въпросът на лейтенанта.

— Джеймс Ройс — каза им Болд. — Асистентът на Дикси по аутопсиите. Моя грешка — продължи той, — имал съм пълната възможност да открия връзката. Майк Шарф, другият асистент, беше в клуба, когато отидох за първи път там. Той ми каза, че няколко души от техния офис участват в груповите упражнения. Знаех, че Норвак беше член на „Боди Шоп“ — бях длъжен да се досетя за връзката между тях. Като работник в медицинската служба, Ройс е могъл да изопачава данните, да добавя, да прикрива своите следи, когато сметне за необходимо. Ето защо зъбните снимки съвпадаха с тези на Норвак. Това е, което ми помогна да разбера. Асистентът почиства телата преди аутопсията и прави предварителните тестове. Ройс просто е пъхнал различаващите се рентгенови снимки на устната кухина на Фюлър в зъбните файлове на Норвак и е дал на Дикси да подпише. Дикси смята, че това не би било трудно да се направи. — Той продължи: — Един от билетите за паркиране на Фюлър е издаден в северната част на Седемдесет и седма улица, а Ройс живее в същия квартал. Тя го е наблюдавала. Всичко това съвпада.

— Говорихте ли с Диксън за това? — попита Крамер недоверчиво.

Болд кимна.

— Дикси преживя трудно време при реорганизацията на неговия департамент. Ройс постъпи при него към средата на май — само няколко дни след като пресата посочи приликите, сравнявайки убийството на Холмгрън и това на Редик. Имаме нужда от отпечатъци на палците за още една проверка — заключи Болд. — Казах на Ройс, че Боби Гейнис оглави следствието за Джейн Доу. Два дни по-късно той я помоли за вечерна среща — без съмнение разтревожен от очевидни и непокрити следи, които е оставил след себе си. Той се опитваше да държи винаги ушите си отворени за хода на следствието. Сега ми изглежда съвсем очевидно. Но не можах да го разбера по-рано.

— Ще ни е нужен отпечатък — съгласи се Шосвиц. — Отпечатъкът ще го свърже и с къщата на Норвак, и с колата на Фюлър.

Крамер възнегодува.

— Но ние нямаме достатъчно основание даже за разрешение за обиск в жилището му — доколкото това би ни помогнало с нещо при такъв престъпник, толкова предпазлив. Отпечатъците могат да го обвържат и със случая Норвак, и може би и с двете коли, но къде е цялата игра? Ще ви кажа къде е — цялата игра е в нашите глави.

Това бе един рядък момент на правдивост за сина на съдията Крамер и Болд потвърди това.

— Доста справедливо. Затова се нуждаем от нещо повече от случайни улики.

— Но никога няма да го постигнем, правилно? — каза Шосвиц разочаровано. — Един гей като този!…

— Той е съвършен, ако това искаш да кажеш — допълни Болд.

— Именно това искам да кажа — обади се Крамер. — Той е обмислил всичко. Покрил се е добре.

Болд им напомни за Денвър и Тъксън.

— Той има голям практически опит. — А като си припомни разговора с Дафи, добави: — Неговата игра е съвършенство. Перфектно дублиране.

— Това, от което се нуждаем, е едно пълно признание — каза Крамер.

— На добър час! — каза язвително Шосвиц.

— На прав път сте — каза Болд.

Двамата мъже го погледнаха учудени.

— Той е един дубльор. Буквален. Неговата игра е перфектно дублиране, точно копие. Вижда как идват телата, осигурява пълна идентичност на своите жертви. Това е неговата грижа.

— И какво? — попита Крамер.

— С Норвак и Фюлър не е имал кого да копира. Допуснал е елементарни грешки: отпечатъци на пръсти, изгаряне на дрехи; не е разбирал водните течения.

— Какво искаш да кажеш? — чудеше се Шосвиц.

— Ако разговаряме с Дафи, ако си изясним основното в неговата личност, може би ще мога да го предизвикам, да го объркам. Може би ще успея да постигна тази „изповед“ най-после. При шизоиди помага използването на трето лице и поставянето на заподозрения в двусмислени ситуации от вида „какво, ако“, при което те не издържат, препъват се, сами се издават. Това е една възможност, вече използвана успешно.

— Но това бяха тренирани професионалисти от Научния център, а не градски ченгета — напомни Крамер. — Освен това от кога при нас се използва жица, тел — неща, които включват този метод? Даже в „Нарко отдела“ не се използват вече.

— Дафи може да го направи — каза Шосвиц ентусиазирано, пренебрегвайки Крамер. — Харесва ми. Да го направим чрез нея.

Болд се възпротиви.

— Няма начин. Тя не е ченге. Няма полицейска подготовка. Тя е психолог. Един от нас трябва да го направи; аз имах вече работа с Ройс. Смятам, че ако се приближа до него със залепена лента на устата, или нещо подобно, той не би заподозрял нищо. Аз трябва да направя това.

Крамер отправи към Болд яростен поглед.

— Това ли е истинската причина или просто искаш да станеш център на внимание? Твоят голям шанс да изтриеш от паметта случая Йергенсен, не е ли така?

— Джон! — смъмри го Шосвиц.

Болд чувстваше изкушението да го фрасне по устата. Беше изнервен от постоянните заяждания, ревността и некадърността на този човек. Гореща вълна обливаше лицето му, но стисна зъби, наведе глава и се въздържа — можеше да изтърси и някоя глупост.

— Тя е професионалистът тук — напомни Шосвиц. — Нека направим това чрез нея, трябва да видим и тя какво мисли по този въпрос. Нали затова е тук, правилно? За да мисли!

Болд искаше да възрази, но знаеше и това, че нямаше кой да го чуе. Той предварително знаеше какъв би бил нейният отговор. Мисълта за това отново предизвика бунт в стомаха му.