Подводни течения

55

Проучването на една компютърна разпечатка от „Боди Шоп“ показа, че двайсет и двама служители на полицейския департамент бяха записани в груповата програма. От тези двайсет и двама, седемнайсет бяха жени. Оставаха петима мъже, които Болд и Шосвиц можеха да считат като потенциални дубльори. Двама от тях бях в патрулната служба, поради което не можеха да знаят детайли от следствието по кръстатите убийства. Двама други бяха в „Нарко отдела“ и беше невероятно да са имали достъп до информацията, въпреки че не биваше да се изключват напълно. На върха на списъка беше Крамер.

— Аз просто отказвам да повярвам — каза Шосвиц. — Джон, не!

Болд се взираше в копието на разпечатката. Бе заградил името на Крамер с няколко кръгчета. Там той стоеше в капана на няколко мастилени кръга. Погледна през вратата на Шосвиц. Тилът на червената глава на Крамер се виждаше на около тридесет стъпки разстояние. Разговаряше оживено с Ла Моя.

— Да поставим ли въпрос срещу името му?

— Ех, проклетия! — Лейтенантът погледна косо към Болд. — Няма начин, Лу! Между нас да си остане, но той не е достатъчно умен, за да може да измисли всичко това.

— Пък и не живее някъде близо до местата, където е таксувана Фюлър — ако може да се направи такава връзка. Има начин да разберем.

— Какъв?

— Нека да направим с Джими една проверка долу в хранилищата. Ако все още не са проверени отпечатъците на Крамер, можем да направим това сега, веднага.

— Правилно! — Шосвиц вдигна телефона.

— Задръж! Забрави за това! Не може да бъде Крамер. Този гей, когото търсим, е отскоро в града — Фюлър е дошла след него.

Шосвиц затвори очи.

— Алилуя! — Той въздъхна тежко. Остави слушалката на място.

Болд се наведе напред.

— Не е някой от нас, Фил. Едно ченге не може да скрие зъбна снимка. — Поколеба са за миг, после каза: — Аз знам кой е.