Подводни течения

63

Когато двете крила на вратата се отвориха, тишината на канцелариите бе взривена от гръмогласните викове на репортерите откъм улицата, задържани навън с помощта на няколко патрулни двойки.

— Искате или не искате, поставяме ви под протекция — повтаряше Шосвиц, водейки след себе си разрошения Болд и член на екипажа на кораба, двамата увити в сиви вълнени одеяла, на които личеше знака на фериботната линия. — Това е детски наивно, Лу.

— Водата е много студена, лейтенанте. Той не би могъл да оживее — възрази Болд. Те просто продължаваха някакъв спор, започнат в колата. — Освен това, сигурен съм, че го ударих.

— Но не и според твоя приятел тук, нали? — напомни му Шосвиц.

— Той никога не го е виждал дори.

— Видях го на повърхността на водата, само за миг — коригира го младият мъж с известна гордост. — Той трябва да е видял спасителния пояс.

Шосвиц го прекъсна, гледайки през рамо към Болд.

— Какво, по дяволите, правеше той с твоя револвер? — Отвори вратата на залата за разпити и ги пропусна да влязат. Това бе зала „В“, по-малка от зала „А“ със същото предназначение, но по-тъмна и освен това миришеше още по-неприятно, ако това беше възможно въобще.

— Аз се безпокоих за Дафи — за Матюс исках да кажа, лейтенанте.

— Дяволски късмет извади, че на борда се намери доктор. Иначе тя би била мъртва — каза Шосвиц. — Не заслужаваш благодарности, бих могъл да добавя. Ти проведе тази операция много лошо, Лу. Започна я лошо още в началото и за това ще си платиш дяволски скъпо. Операцията е само твоя, единствено твоя, приятелю. Аз си измивам ръцете, нямам нищо общо с нея. Чуваш ли ме? Ти пренебрегна всички останали. Искаш ли хартия за писане? Не използва радиотелефона си, за да ни предупредиш, това на първо място; изключи радиовръзката в колата си; тръгна след тях, без да си осигуриш подкрепление, без какъвто и да е знак; ти се сби с колега офицер, който вече е попълнил жалба срещу теб; твоят револвер се оказа в ръцете на един цивилен… Трябва ли да изброявам още? Боже господи!

Той се облегна на стола и помисли.

— Ще го намерим — каза Шосвиц като продължение на някаква мисъл. — Бреговата охрана в пълен състав го търси.

— Прострелях го, лейтенанте! — повтори Болд.

— Да? В такъв случай искам тялото. Когато ми се достави тялото, тогава ще бъда удовлетворен. До тогава ти отнемам значката и револвера и ти поставям двама пазачи.

— Ти ми вземаш значката, защото ударих Крамер? — възрази Болд. — Това е абсурдно!

— Защото ти наруши процедурата. Ще има и разследване.

— А Крамер?

Шосвиц кимна с глава.

— Той излезе чист. Но той е бил информаторът през цялото време. Той е затънал в мръсотия. Едно баскетболно кошче. Щатската администрация ще предяви криминални обвинения по случая. Чакаха само да приключи работата по залавянето на убийците. Но това ще продължи дълго.

— Много дълго, надявам се.

— Ти не си достатъчно предпазлив, ти ще бъдеш вътре заедно с него — предупреди Шосвиц.

— Фил?

— Не започвай с мен. Чуй ме, нашият резидент лежи в болницата с десетина тръбички прикачени към него, нали? Не мога да ти благодаря за това. Затова ще се вслушаш в моето мнение, независимо дали ти харесва или не. Ще се ръководиш от него, докато постигнем достатъчно аргументи „за“ и оценим обстановката от наша гледна точка, защото ако този гей е оцелял, възможно е да избере една от двете алтернативи, които има: да напусне града веднага, или да те ликвидира и сетне да офейка от града. — Той направи кратка пауза, лицето му бе пламнало от викането. — Ако аз бях на неговото място — добави Шосвиц, — бих отстранил първо тебе. — Той повдигна веждите си високо. — Но може би аз трябва да направя това вместо него. За да спася данъкоплатците от разходите по дисциплинарното разследване.

— Лейтенанте…

— Не те слушам, Болд. Не чувам. Не желая да те слушам и да чакам да свършиш с нож в гърба. Ако ти липсваш, или по-скоро ако по божия милост този гей е преодолял ниската температура на водата и е доплувал до брега, остава вероятността да те застреля. Ако случаят е наистина такъв, тогава може би, да, може би ще имаме нов шанс в тази бъркотия, и да направим това, което е най-необходимо. Ще го хванем! Ти ми говореше за специалните части и за тяхната обърканост. — Той повдигна ръка, за да не го прекъсва Болд. — Зная, зная. Ти мислиш, но ти не знаеш, по дяволите, всичко, което аз зная, и не претендирай, че знаеш всичко. На негово място аз бих те убил. За него ти си единственият, който затегна примката около него. И на тебе трябва да се отплати. При това веднага — това е, върху което единствено трябва да се съсредоточиш. Аз вземам твоята значка и оръжието ти. Имаш възможност за малка почивка, докато трае цялата тази проверка. А какво ще се опитаме да направим тук? — за твоя информация — да предотвратим всякакви изненади. Искам да мислиш само за това, че този гей вече е по следите ти. Този път няма кой да обърква нещата. Разбираш ли ме?

— В такъв случай няма ли да ми върнете револвера? — попита Болд.

— Ти знаеш програмата, Болд. Искаш ли един екземпляр? Ще поживееш като обикновен гражданин. Ако те хвана, че скриваш лично оръжие, скъпо ще ти струва. Няма изключения за никого от правилата. Няма фаворити. Пресата ще следи за всичко това съвсем отблизо, капитанът също, а и половината от жителите на този проклет град. Точно спазване на правилата, честно и откровено. Разбираш ли, Лу? Стриктно и честно!

— И така, какво трябва да правя аз? Да седна кръстато и да чакам да дойде при мен? Аз съм вашата примамка, така ли? Подхвърлят ме някъде и се надявате той да ме потърси. Такава ли е целта?

— Нали ти твърдеше, че си го хванал! — каза Шосвиц, като усилено чешеше главата си. — За какво е голямото безпокойство?