Подводни течения

29

Джон Ла Моя очакваше Болд в неговия офис, нервно почуквайки с един молив.

— Какво има, Джон? — каза сержантът, като преглеждаше цял поменик от телефонни обаждания. От целия куп розови бележки две бяха от Дафи, една от Ейбрамс и една от ортопеда на Норвак. Среща с доктора бе уредена за след час.

Ла Моя скочи веднага от стола.

— Компютърът изплю съвпадащи магазини, сержанте. Върнахме се с четири дни назад от датите на убийствата, както поискахте. Захранихме компютъра с всички магазини, където жертвите са пазарували, взехме предвид намерените квитанции, като правехме сметките и разговаряхме. От десетките възможности, които имахме, компютърът потърси магазините, където поне три от жертвите са пазарували.

— Окей!

— Имаме осемнайсет магазина, сержанте. Шест газови станции, четири супермаркета, три универсални магазина, по един фризьорски салон, паркинги в централната част на града, един магазин за играчки, един пункт за миене на коли и една фурна.

— Осемнайсет е по-добре отколкото няколкостотин хиляди, нали, Джон? — добави Болд. — Какво става с цветята?

— Списъкът е един, но е огромен.

— Стеснете го.

— Той е намален и въпреки това е много голям; изкуствени копринени цветя се продават навсякъде.

— От осемнайсетте магазина ще започнем с тези, които продават и изкуствени червени рози. Близостта на магазините може да изиграе определена роля.

— Боже Исусе, ние не можем да обхванем и тези осемнайсет, сержанте.

— Зная това — каза Болд. — Задръж за малко. Послушай ме! Той може би кара жълт фургон. Насочването ни към фургоните представлява една възможност, ако се окаже, че убиецът е служител на някой от тези магазини. Да кажем, че те имат от пет до около двайсет и пет служители.

— Нещо такова.

— Значи ще проверяваме от деветдесет до петстотин служители.

— Това е твърде много.

— Представете си, че половината са жени, следователно остават от петдесет до двеста и петдесет.

— Все още броят е голям.

— По-нататък, без да се разбере какво търсим, можем да получим списъците на редовните служители. Ще включим първо най-високите менажери и собствениците, като ги проверим най-внимателно.

Ла Моя схвана бързо.

— И ще прекараме списъците през транспортния отдел, като потърсим собственика на бледо оцветения фургон. — Той седна и заговори ентусиазирано: — Колко ли могат да бъдат?

— Не чак толкова много — каза Болд. — Нашият убиец може и да не работи в някой от тези магазини, но ако работи поне в един от тях, непременно ще го хванем. Кога можем да започнем, Джон? Бих искал да действаме бързо.

— Вие ще придвижите това чрез лейтенанта.

— Ще говоря с Шосвиц. Направете план за най-целесъобразното използване на работната сила. Кажи и на Крамер, Джон. Той може да помогне в планирането на операцията.

— Е, хайде сега!

Болд каза някак си по задължение:

— Работете с Крамер, Джон! Така трябва да бъде, въпреки че аз също не го харесвам.

— Два дни — предложи Ла Моя в отговор на предишния въпрос. — Ако можем да вземем десет или петнайсет детектива, би станало по-бързо.

— Съмнявам се, че ще имам и половината, но ще се опитам.

— Два дни не е чак толкова много време. Всичко за два дни — рядък оптимизъм прояви този път Ла Моя.

— Кажете това на следващата жертва.

Ла Моя повдигна рамене.

Тъкмо Болд се готвеше да излезе навън, когато позвъни телефонът. Беше Док Диксън. Със своя поотслабнал глас каза:

— Лу, имаме ли все още причина да държим Норвак?

— Джейн Доу — коригира го Болд.

— Говорих с Ройс. Той се оплака от вашата млада сътрудничка. Позвънила преди малко и надълго и нашироко му говорила за водните течения и разни противоречия. Казва, че ти не мислиш, че това е Норвак. Истина ли е?

— Все още не съм напълно убеден.

— Разберете ме добре, ние говорихме по този въпрос. Тя е много бъбрив детектив, Лу. Вие знаете как са нещата при мен. Претоварени сме. Чухте ли за пожара?

— Не.

— Имаме седем нови изследвания от пожара в района на Мадрона. Имаме и потвърждение от Следствения отдел за вашата русалка, Лу. Много бързо се получи резултатът.

— Положителен?

— Много близък до очакваното. Данните от рентгеновите снимки пасват добре.

— Но нали са само частични, мисля, че само на кътници.

— Но са чудесни, Лу. Ние с Ройс ги видяхме само за секунда, но аз ще си довърша работата.

Болд затвори очи и се опита да контролира по-добре гласа си. Док Дикси имаше наистина много работа, но по негово мнение, трупът беше на Бетси Норвак. Болд трябваше да говори и да постъпва строго професионално, но това не беше толкова лесно за него. Не можеше да избегне влиянието на умората и своята лична ангажираност в случая и това се отразяваше и на гласа му.

— Вярно е за подводните течения, искам да кажа. Това беше моя идея. Зная, че няма нищо твърдо, но все пак подкрепя нашите предположения. Аз имам среща с нейния доктор само след няколко минути. Това може да ми даде повече боеприпаси. Очаквам също да ми се обадят от лабораторията за пробата от плътта.

— Лу…

— Дайте ми данните в края на деня, можете ли? Най-късно утре сутринта.

— Нужно ми е пространството, Лу. Трябва да използвам пространството, с което разполагам. В края на деня, окей? Тя няма да се загуби и да изчезне завинаги, нали знаете? Просто ще я преместим — ще остане в погребалното бюро за една седмица или повече. Освен това ще помоля нейното семейство да отложи погребението — ще направя нещо такова.

— Уведомихте ли нейното семейство? — Болд попита ужасен.

— Все още не. Не се безпокойте.

— Не съобщавайте на близките й, Дикси! Все още не мога да го обясня, но бихте направили голяма грешка.

— Имате остатъка от деня, окей? А аз ще помисля какво бих могъл да направя за забавяне на всичко това. — Той видимо се колебаеше. — Е, а какво стана с двете квитанции, които ви предадох? Помогнаха ли с нещо?

— Проверихме. Два комплекта от дамско облекло са маркирани в химическото чистене. На единия са липсвали копчета, а на другия е имало две петна. Единственото име, което можахме да различим, беше Джонсън. Никаква помощ — няма жена на име Джонсън, която е изчезнала, доколкото знаем. Но въпросът е по-скоро в това, защо и как една жена отива на уиндсърфинг с две квитанции между водолазния и плувния костюм. Тя явно иска да ми каже нещо, Дикси, но аз все още не я разбирам.

— Продължавайте, Лу. А аз ще се опитам да намеря място за нея. Може би ще успея да намеря нещо по-евтино за настаняване.

— Хиляди благодарности, Дикси. — Болд затвори телефона и потърси нещо за хапване. Наистина искаше нещо с йогурт.