Подводни течения

41

С влизането си в хола на семейство Левит, Болд почувства, че стомахът го присвива. Въпреки цялата бъркотия, шума и вълненията на десетки полицаи и светлините на множество патрулни коли, той можа да почувства целия ужас на жертвите. Върху стената, изписано в тъмнокафяво от засъхващата кръв, се четеше единствена дума:

СТОП!

— Всички навън! — разнесе се твърдият глас на лейтенант Шосвиц, но Болд знаеше, че тази заповед не се отнасяше за него.

Той остана твърдо в средата на стаята, докато другите детективи се изтеглиха. Светло оцветените лампи на полицейските коли продължаваха да пръскат светлина и върху стените на стаята, създавайки илюзия за наличие на голяма панаирна въртележка. Шосвиц съчувствено постави ръката си на рамото на Болд.

— Жесток удар! — каза той.

Стаята представляваше страхотна каша. Зад обърнат стол се показваше оголен крак на мъж.

— Момчето? — попита Болд намусен.

— Не зная. Правилно?

— Не знаете?

— Има признаци на борба в неговата стая. Тялото му не е намерено.

— О, боже! — Болд пристъпи крачка напред.

Шосвиц поясни:

— Изтърбушил е жената. Кухненски нож. Изнасилил я е, мисля. Доказателство за канибализъм.

— О, боже мой!

— Той не е на себе си, Лу. Ние смятаме, че това има нещо общо с факта, че момчето го е видяло. Сигурно мисли, че с това е разкрит. Дафи би могла да ни каже нещо повече.

Болд кимна, за да го накара да замълчи.

Стаята на момчето беше разхвърляна. Имало е борба, но нямаше следи от кръв.

— Жив е! — прошепна той.

— Възможно е! — съгласи се Шосвиц. — Но аз не бих разчитал на това.