Подводни течения

28

Доктор Байрон Ратлидж беше ръководител на Морската научноизследователска програма в университета. Неговите офиси бяха разположени в преустроена тухлена сграда срещу зданието на Морски науки.

Бледа дървена табелка маркираше сградата. Болд паркира колата си на единствената малка площадка. Единична пътека, покрита с постен бетон, свързваше двете двуетажни сгради. Кабинетът на Ратлидж беше някъде по средата вляво. Привлекателна секретарка, може би в началото на петдесетте си години, предупреди професора по телефона, и няколко минути по-късно Болд беше представен.

Ратлидж перфектно покриваше представата за един професионален, осолен от морската вода мореплавател: имаше черна посивяваща брада, здрави зъби и блуждаещи сини очи. Държеше постоянно лула в лявата си ръка и имаше внушаващо доверие и завладяваща усмивка. Неговият офис беше малък, подът — покрит с линолеум, и с единствен прозорец без особен изглед. Изписана черна дъска заемаше вътрешната стена. Бюрото му беше в безпорядък, но той добре знаеше кое къде се намира. Седна на въртящ се стол, който позволяваше и облягане назад за почивка. Имаше писукащ глас, като на много стар човек, въпреки неговите четиридесетина години; някакъв вкоренен навик да притиска изгризаното стъбло на лулата към долната си челюст и да чопли брадата си.

Болд се представи и зае един капитански стол. Какво още можеше да се отбележи? Окачените флуоресцентни лампи работеха доста шумно. Зад Ратлидж се виждаха няколко евтини мотелски картини с морска тематика.

— Това, което ме интересува — започна Болд, — е дали бихте могли да ми помогнете да определя къде може да е хвърлено човешко тяло в Паджит Саунд, при положение, че се знае къде е изхвърлено на брега и колко време е престояло във водата. Предполагам, че въпросът е как водните течения влияят на едно потопено тяло.

— Разбирам. От отдел „Убийства“ ли сте, казахте? Окей! Впрочем едно потопено тяло може да е в неутрално положение във водата, което означава, че нито постоянно плава по повърхността на водата, нито непрекъснато потъва — зависи от обема на костите, от телесната плът и други фактори. В едно мъртво човешко тяло това зависи и от количеството на отделените газове. Всякакъв свободно плаващ предмет, включително и човешки труп, заема във водата някакво пространство, както един непромокаем пакет. Той плава по течението като част от него и ще отиде там, където течението го отнесе.

— Намерихме тялото при Алки Пойнт. Престояло е във водата около две седмици.

— Алки? Да, това сега не е изненадващо, наистина. Алки прихваща много неща, потънали при Ийст Песидж. Позволете да ви покажа нещо, детектив Болд.

Ратлидж трудно запали лулата си. Опита няколко пъти, син сернист дим се виеше във въздуха, и като разпали най-после лулата, стана и отиде до черната дъска, изтри голяма част от нея и взе тебешира с фамилиарността на човек, който дълги години е правил това. Той изтегли няколко плътни линии и само след няколко минути Болд можа да различи долната половина на Паджит Саунд, с Вешън Айланд в центъра и Алки Пойнт вдясно, под един кръг, означаващ местоположението на града. Той отбеляза и Колвъс Песидж — блесна водна лента между Вешън Айланд и Олимпийския полуостров на западен Вашингтон, а също и Ийст Песидж с една по-широка лента на изток от Вешън.

— Тук виждаме повърхностно течение, обратно на подводните течения. Знаем, че в съчетание с приливите и отливите се получава една обща резултатна посока на юг в този район. Аз нямам предвид един цялостен цикъл или само някакъв усреднен отлив, тъй като ако усредните общо приливите и отливите, ще видите, че повърхностните и дълбочинните течения — и особено дълбочинните — се насочват със затихваща сила в зоната на влияние и именно към този район. В случай на прилив нивото се подвига и пълни естуара на Паджит Саунд, а водата идва предимно откъм тази страна. — Той посочи на изток от Вешън Айланд. — А оттеглянето на водата става през тези ниски теснини. — При това той посочи район от своята карта под острова. — При такива движения се получава голямо вертикално смесване на водите. Когато приливът спре и нивото започне да пада, поради изпъкналата форма на Пойнт Динайнс водата се насочва нагоре към Колвъс Песидж.

След кратка пауза Ратлидж продължи.

— Сега при следващия прилив, поради това, че Колвъс Песидж е толкова тесен — почти като канал — и освен това е и плитък, приливът се движи по-бързо и щом достигне северния бряг на Вешън, се задържа и процесът започва отново, нещо като непрекъснатото кръгово движение на стрелките на часовник, обикаля Вешън Айланд. В действителност част от повърхностната маса на водите при отлив се насочва към Алки Пойнт. Една част отива на север с повърхностното течение, другата — на юг, която се включва отново в цикъла.

Ратлидж мина на конкретния случай.

— Във вашия случай, детективе, казвате, че сте намерили тялото при Алки. Аз бих казал, че това тяло е започнало движението си тук, от Ийст Песидж първоначално. След пет дни до една седмица — бихте могли да проверите при патолога — от разлагането се появяват газове, които уравновесяват тялото във водата, като всяко неутрално плаващо тяло. Запомнете, че температурата на водата в долните пластове е ниска и забавя процеса на разлагането. Поради това тялото прекарва известно време в течението и се придвижва към тази точка. — Той посочи отново Пойнт Динайнс. — То се вдига благодарение на непропускливата си обвивка като пакет и напуска дълбочините при Ийст Песидж, а при отлива навлиза в Колвъс Песидж. В плитките топли води разлагането се ускорява. Към края на Колвъс Песидж, вследствие на газовете, то е вече в безразлично равновесие, вдига се над водата и бива отнесено от повърхностното течение при Алки Пойнт. — Той заби тебешира в черната дъска, сякаш искаше да я прободе, но той се разлетя на множество парчета. Част от тях паднаха и върху подовата настилка.

— В такъв случай, по ваше мнение тялото е потънало във водата при Ийст Песидж? — попита Болд.

— Вие казахте две седмици, нали?

— Да.

— Ако наистина е така, аз мога почти да гарантирам за това, което казах. Ако бяха четири или шест седмици, би съществувала вероятност тялото да се придвижи по-нататък в естуара. При две, дори три седмици, най-вероятно тялото щеше да се намира под Алки, вътре в Ийст Песидж.

— Не при Каркийк?

— Каркийк? — Ратлидж се изненада. — Каркийк? Бих казал не! Повърхностното и дълбочинното течение при Каркийк е съвсем противоположно. Водата се движи към Адмиралтейския залив и навън от теснините.

— Да кажем — постави условен въпрос Болд, — че пусна една платноходка при Каркийк, къде би се спряла, примерно след една седмица?

— О, платноходка е съвсем друго нещо. Намирайки се над повърхността, тя се движи не само под влияние на водното течение, голяма игра играе вятърът. Вие ще трябва да се консултирате с метеоролозите за въпросния период, за да се определи силата и посоката на ветровете.

— Без влиянието на ветровете? — Болд се вълнуваше. Експертизата на Ратлидж изясняваше някои противоречия, които той не можеше да обясни.

— Без вятър? Седем до десет дни. Лодката би била тук, при Уидбей.

— Това е мястото, където Бреговата охрана намери платноходката. Уидбей. Предполага се, че покойната е била превозена, когато е била вече мъртва.

— В пролива ли?

— Да.

— Това е съвсем невероятно, детективе. Сърфистите предпочитат много повече езерата.

— Да, но ако някой претърпи злополука при Каркийк, може ли лодката да тръгне по един път, а тялото по друг?

— Различни посоки са напълно възможни. Вие питахте за повърхностни течения, обратни на подводните, но на повърхността са възможни твърде много вариации. За вашите цели, това, което трябва да се подчертае при дадените две седмици време, е, че едно тяло, потънало при Каркийк, не може да намери път към Алки Пойнт. То би трябвало да опише една примка, както вече ви обясних, но ако е потънало при Каркийк, просто не би му стигнало време да направи тази примка.

Болд кимна.

— А има ли някакъв начин аз да мога да докажа това? Нещо, което да потвърждава къде тялото е потънало в пролива? Да кажем солена вода в белите дробове… или нещо подобно?

Това изглежда заинтригува доктор Ратлидж. Той припалваше лулата си и през това време обмисли отговора.

— Да, разбирам. Добре, например ако в белите дробове се открие вода с много ниско съдържание на сол, за този район има само две възможности — очевидно сладката вода от двете реки: река Дуамиш или пък тук, Пайлъп Ривър…

— Окей.

— Но Дуамиш е твърде високо, както виждате, освен това се влива тук, твърде далече, за да може тялото да се поеме от южното течение за което говорим, така че бих казал, че ако намерите ниско солена вода в дробовете, по-вероятна е възможността да е тръгнало тялото от Пайлъп Ривър.

— Значи районът на Катома е една възможност?

— Сигурно! Това, за което говорим, е нещо, което ние наричаме „отличителен белег“. Начин да се отличи сигурно един източник от друг. Случва се водата на Дуамиш да има високо съдържание на живак, но такива токсини обикновено не се задържат постоянно във водата. Като правило те прилепват към фини твърди частици и изчезват от водата. Съмнявам се, че ще откриете живак. — Той се изкашля. — Има един отличителен белег, който може да се има предвид. Пайлъп Ривър се захранва предимно от потоци, чийто води идват от глетчери, като на Бялата река. Тази ледникова вода съдържа твърде много фини скални частици. Това може да бъде едно указание за вас.

— Имаше някаква кал по тялото… кал, задържала се в костюма. Може ли това да ни каже нещо?

— Кал? Защо не ми казахте по-рано? — Ратлидж изглеждаше оживен и ентусиазиран. Той беше детективът сега. — Кал! Това е точно. — Той се върна към грубо начертаната карта. Тикна тебешира в една точка на черната дъска и бели парченца отново се посипаха на пода.

— Както казах преди малко, тялото сигурно е било доста дълбоко във водата в най-южната част на Ийст Песидж, точно преди да се издигне и да премине през теснините на Такома. — Той посочи един пункт на дъската под Вешън Айланд. — Това е най-вероятното място, откъдето произлиза тази кал. И можем да кажем защо. Преди години в Ръстин компанията Асарко топеше медна руда. Разтопяването на медта става с употреба на арсеник и ние знаем много добре, че дъното в този район е все още напоено с арсеник. Арсеникът се изхвърляше в атмосферата през комините и поради преобладаваща северна посока на ветровете се отлагаше при Каменсмънт Бей и Далко Песидж, където си остава и днес. Ако тази кал съдържа арсеник, вие ще можете да докажете без всякакво съмнение, че тялото е минало през района на Далко Песидж, доказвайки по този начин и нашата хипотеза. И ако то е минало през Каменсмънт Бей и Далко, и е престояло във водата две и даже три седмици, можем да бъдем сигурни, че няма друга начална точка, освен Каркийк парк. Това ще да е било някъде тук. — Той посочи на картата. — Някъде в Ийст Песидж.

— Ще ви кажа как можете да докажете това, детективе. — Той почака докато Болд вдигна погледа си от бележника. Професорът си е професор. — Тук разполагаме с работен модел на зоните на влияние на приливите и отливите около Сиатъл център, изработен от Поли Пасифик Сайънс Център. Сграда номер четири, мисля. Бихме могли да използваме боя и неутрално плътен восък, за да определим достатъчно точно какво е било движението на въпросното тяло. Мога да позвъня и да уредя някой от моите колеги да се срещне с вас, ако това ви е необходимо.

— Много бих искал, докторе!

В един часа Болд взе Боби Гейнис от Флеминг Гридж и й обясни, че нямат време да обядват. Неговият стомах си отмъщаваше за небрежността в храненето и затова той дъвчеше таблетки антиацид, което още повече дразнеше Боби. По пътя тя му изясни резултата от нейните усилия — номера на апартамента на Фюлър. Той бе доволен, въпреки че в действителност не очакваше нещо по-малко.

Сиатъл център представляваше странен асортимент от сгради и детски алеи, свободно разпръснати в паркова обстановка в края на градския бизнес център. Най-известната сграда се казваше Спей Нийдъл. Монорелсов път я свързваше с парка. Мотрисата мина над главите им точно в момента, когато влизаха в центъра и се насочваха към някакъв указател.

За влизане в Поли Пасифик Саянс Център се плащаше по два долара и петдесет цента. Болд се опита да избегне таксата, но видя служителя зад стъклената преграда, който едва ли би допуснал това. Група ученици шестокласници се бяха наредили вече зад него, така че той плати пет долара и попита за блок номер четири. Двамата с Боби заобиколиха някакви рефлектиращи басейни и случайно попаднаха пред стоманена врата, която изглеждаше нещо като страничен вход на аудитория. На вратата с черни букви пишеше „Четири“. Вътре имаше десетки научни взаимно свързани учебни модули. Някои използваха компютърни екрани с електронен говор, други си припомняха научни демонстрации. В далечния край на залата се виждаха стъпала, водещи към една площадка, от която можеше да се наблюдава модел на Паджит Саунд. Пенсионираният, вече бивш шеф на персонала, беше на разположение на двамата детективи, със забодена на ревера на спортния си костюм табелка. Той беше висок мъж, с лице на щастлив човек и дълги ръце, с които показваше всеки отделен пункт. Той очакваше Болд, който се наведе над парапета, за да се ръкува, след което представи Боби като своя асистентка. Пенсионираният шеф се казваше Ричард Мелнър.

Площта на модела бе двайсет квадратни фута, изработен от фибърно стъкло. Водата в модела дупликираше солеността на естуара, разреждана в определени пропорции с прясна вода, вливана през медни тръбички, които можеха да се видят при всяко устие на десетките рекички, захранващи системата. В далечния край на модела електронна машина управляваше плоска металическа ръка, която изтласкваше вода навън към Тихи океан, като част от модела. Ретрактивната дъска на генератора на приливи и отливи оттегляше водата, възпроизвеждайки течение при отлив.

Мелнър каза:

— Всеки три секунди са един час, а всеки седемдесет и три секунди представляват цяло денонощие. За седем часа и четиридесет и девет секунди можем да дублираме цяла година. Но според това, което ми каза Рад, вие се интересувате от Ийст Песидж и Колвъс Песидж.

Болд потвърди с кимване.

Двама тийнейджъри междувременно дойдоха и започнаха да си играят с някаква пронизително звъняща морска камбана на разстояние не по-голямо от пет стъпки от Мелнър. Едно от момчетата я задейства три пъти, при което Мелнър предупреди строго:

— Млади момко, ако още един път направиш това, ще прозвъня собствената ти кратуна. — Момчетата се изтеглиха назад и изчезнаха. — Деца! — каза Мелнър.

— Доктор Ратлидж каза нещо за боя и парчета восък — подсказа Болд.

— Да — потвърди Мелнър, вдигайки една бутилка синя боя с надпис „Солена вода“.

— Имайте предвид, че нашият модел е много малък и затова можем да изследваме само общите ефекти на резултатното течение.

Той изтегли от бутилката малко количество синя водоустойчива боя с дълъг капкомер, потопи го дълбоко в един от каналите на залива и впръсна боя в модела.

— Можете да видите — каза той, — че екстремните дълбочини имат съвсем слабо течение. Аз използвам водоустойчива боя, защото Байрон ми каза, че се интересувате от поведението на неутрално плаващи предмети, а ако използвам боя за сладка вода, то тя би се вдигнала на повърхността. Сега ако повдигна това лекичко — той впръска малко повече боя, — виждате, че течението в дълбочина се усилва, докато тук на повърхността течението се забавя. Това е общото правило на системата на теченията в този модел. А доколкото говорим за човешко тяло, повече от вероятно е, че първоначално то е тръгнало надолу.

— И подводните течения са го понесли към Такома — добави Болд.

— Приливите и отливите — коригира го Мелнър. — В зависимост от това, на кое място е потънало. Да.

— Бихте ли могли да ни покажете повърхностното течение около Каркийк, моля?

Мелнър кимна, отвори бутилките, след което изцеди нова боя на повърхността на водата приблизително там, където се намираше Каркийк. Капката се поколеба, после тръгна бързо, обхождайки Уидбей Айланд по направление на океана.

— А какво става там в дълбочина?

Мелнър пусна друга топчица боя за солена вода, но на по-голяма дълбочина. Тя увисна в дълбокия канал и бавно тръгна на юг. Твърде бавно, помисли си Болд, помнейки обясненията на Ратлидж за точността на движението по време. Топчицата се беше придвижила съвсем малко за цели три минути, които се равняваха на два дни.

Мелнър каза:

— Аз имам тук и няколко топчета от восък, които използваме, за да демонстрираме влиянието на теченията върху лодки, отломки и тем подобни. Байрон препоръча да моделираме такова движение в системата, като започнем от Ийст Песидж и проследим движенията за период от две седмици. Имаме един Полароид, който използваме за регистриране на действителните движения. Ако ми позволите една минута… — Той се отдалечи.

— Прекрасен човек! — каза Боби. — Знае си работата.

— Погледни там — каза Болд, като зърна часовника си и посочи забавеното движение на топчицата боя при Уидбей Айланд. — Това е нейният сърф. Там беше намерен от бреговата охрана. И там — мастилената топчица. Нейното тяло се придвижи доста бързо. Ратлидж е прав. Тялото не е потънало при Каркийк.

Боби попита:

— И така, дори ако Норвак е претърпяла някаква злополука при Каркийк, за което някой се е потрудил доста много, за да ни накара да повярваме, тя не е могла да бъде изхвърлена от водата при Алки.

— Не за две седмици. Теченията са доста бавни.

— Значи, Джейн Доу не е Бетси Норвак. Тя е някоя друга.

— Най-малкото това е една възможност тялото да не е на Норвак, но някой иска да повярваме, че е, което е още една възможност. Това ни дава основание за два логични сценария. — Той се усети, че започва да й чете лекция, затова попита за нейното мнение.

Боби мислеше на глас, говореше бавно и внимателно подбираше думите си.

— Ако трупът на Джейн Доу не е Норвак, в такъв случай е възможно някой да е убил Норвак и иска ние да повярваме, че намереното при Алки Пойнт тяло е нейното, въпреки че фактически не е. Аз мисля, че Норвак може въобще да не е свързана с всичко това. — Тя забеляза скептичния поглед на Болд. — Освен ако някой не е направил всичко възможно, за да изглеждат нещата така, че Норвак се е удавила при сърфинг, което ние знаем сега, че не е било възможно. Ние разполагаме с изгорените дрехи, с фургона, на който има отпечатъци и който последно е бил шофиран от мъж, следите от „Рокпорт“ обувки в гараж…

— Ние бихме могли да докажем, че тялото на Джейн Доу не е на Норвак по стероидите, или регистрациите при зъболекаря. Но продължете — окуражи я той.

— Може да е станало и така, че някой е убил Норвак и се е постарал да представи това като злополука.

— Това е вече друга версия — каза Болд. — Мислете върху нея.

Тя бе свъсила вежди и Болд бе почти готов да се извини за тона си, когато тя изведнъж каза:

— Или… Предполагам, че това е опит да се скрие друго убийство. Тялото прилича много на това на Норвак. Нещастен случай с Норвак изглежда достатъчно правдоподобен. При нормални условия ние бихме приели съвсем просто, че Джейн Доу е Норвак, докато тя би могла да бъде съвсем друга — може би Джудит Фюлър.

Болд й се усмихна, потвърждавайки нейните съждения.

„Но защо? — запита се тя. — Защо е това увъртане? Защо убива Норвак, за да разполага с нейното тяло, след като има на разположение другото тяло — това на Фюлър, ако това е тя?“

— Аз ще се позабавя — каза Мелнър, който се показа откъм вратата, показвайки хронометъра, готов вече за работа. — Седем пускания остават, така че ще вървим с интервал два дни. Ако разполагате с време, по-добре ще бъде да направим няколко теста, преди да изразходваме филма.

— Много добре. Разбира се. Ратлидж каза, че тъй като тялото е потънало при Колвъс, много вероятно е да се е разлагало по-бързо поради по-високите температури на водата.

Мелнър реагира веднага.

— Всичко това е съобразено. — Той посочи три различно оцветени восъчни топчета. — Имам топчета с различна плътност, условно наречена „неутрална“, „повдигната“ и „плаваща“. Това удовлетворява приблизително. Откъде желаете да започнем?

— Две седмици е периодът на престоя. Вие познавате модела много по-добре от нас. Откъде, смятате вие, трябва да тръгнем, за да стигнем при Алки Пойнт след две седмици време?

Мелнър провери отново модела. Направи експерименти с няколко топчета, преди да се ангажира.

— Мисля, че това е подходящото място за стартиране. — Той пусна най-тъмно оцветеното топче в Ийст Песидж и натисна хронометъра.

И тримата наблюдаваха съсредоточено трептенията на топчето в съответствие с движенията на генератора на приливи и отливи. Както се очакваше, общото направление на движението се получи в южна посока. Топчето се доближи до южния край на острова и легна на дъното.

Болд попита:

— Това ли е мястото, където е бил заводът на Асарко?

Мелнър кимна, като продължаваше да следи с поглед топчето.

— Горе-долу. — Той погледна часовника. — Пет дни — каза. Щом топчето докосна стръмната част на шелфа при Пойнт Динайнс, Мелнър спусна едно тъмночервено топче. — Не мога да продължа с първото, защото то би разстроило модела.

Червеното топче се вдигна бавно и като докосна повърхността, се понесе бързо на север към Колвъс Песидж. Когато достигна близо до най-западната точка на Вешън, Мелнър обяви: „Седем дни“ и веднага включи бялото топче с „плаваща“ плътност, което по-добре имитира плътността на трупа в тази част от интервала време. Това топче изглеждаше объркано, носеше се колебливо в повърхностните течения. Опита да се завърти като по часовников циферблат отново и Мелнър трябваше да го побутне с пипетката, като обясни:

— Аз пуснах флотера много скоро, но все пак това ще ни даде някаква идея.

Топчето пропусна Алки Пойнт на сантиметри.

— Девет дни — обяви Мелнър. — Твърде малко време. Ще опитаме отново.

Той повтори двайсетминутния тест още два пъти, като последният път Болд фотографираше напредването всеки две-три минути. Най-подходящ пункт за стартиране се оказа малката площ точно на юг от Пайнър Пойнт, след Мори Пойнт, който даваше връзка с пространството на изток от Вешън. Пайнър Пойнт се падаше точно срещу някогашния завод на Асарко.

Те благодариха сърдечно. Мелнър обеща да им помага винаги, когато имат нужда от неговата помощ, и снабди Боби с визитна картичка, за да знаят къде да го търсят. Съобщи им също името на настоящия шеф на персонала на бреговата охрана.

С фотоси в ръка, Болд мълчаливо се връщаше към колата заедно с Боби. Той мислеше върху концепцията на водните течения — пластове вода, движещи се в противоположни посоки и с различни скорости. Тези течения, като добре прикрити намерения, могат да бъдат измамни. Той си помисли, че и неговият собствен живот е пълен с такива невидими течения; той бе разкъсан по множество направления и различни елементи — работа, любов, приятелство, здраве, отговорност — и всичко това трябваше да движи едновременно, но и всяко нещо определяше някаква посока, която би трябвало да следва.

— Какво мислите? — Боби накрая се престраши да попита, разстроена от неговото мълчание.

Те бяха в колата, шофираше Болд.

— Всичко това има смисъл за мен — каза той.

Тя го изгледа с любопитство.

— Искам да кажа, имате ли нещо против?

— Много съжалявам…

— Вие не ме ли слушахте?

— Предполагам, че не — опита се той да й обърне внимание сега; наложи се да се концентрира, тъй като същият въпрос твърде често му бе задаван и от Елизабет. Той нямаше намерение „да не слуша“; той чисто и просто не чуваше през цялото време, неусетно погълнат от собствените си мисли.

— Попитах дали мога да напусна точно в шест вечерта, вместо да работя извънредно.

— Имате друга среща?

— Това не е ваша работа! — отвърна тя враждебно.

— Не е, съгласен съм. — При това намали газта и включи радиото на станцията с джазова музика.