Врагът сред нас

14.

Ашани последва един от телохранителите на Върховния водач. Влязоха в залата за срещи и той седна на едно от дългите канапета. Атмосферата му се стори тягостна. Религиозните функционери, които се смятаха за пазители на революцията, бяха надминали всякакви граници в усилията си да прочистят разкоша и великолепието на режима на шаха. От стените, боядисани в бяло, бяха свалени всички картини и декоративни украси. Двата големи прозореца бяха покрити с някакъв евтин сив плат, който минаваше за завеса само дотолкова, доколкото предпазваше от слънцето. На пода бяха постлани кафяви килими, сравнително нови и също евтини. Канапетата бяха пълна трагедия. Тапицирани с най-обикновен плат с цветни мотиви, те изглеждаха като взети от магазин за стоки втора употреба.

Ашани си припомни скорошната визита на краля на Саудитска Арабия. Нито един хотел в иранската столица не отговаряше на изискванията на монарха. Екип от интериорни дизайнери долетя седмица преди това с Боинг-747, натоварен с произведения на изкуството, килими и всякакви други украси, за да направят престоя на краля по-поносим. Монархът проведе срещата си с Върховния водач точно в тази стая. Цялата саудитска делегация беше потресена от видяното. Недоумяваха как можеше лидера на страна, богата на ресурси като Иран, да пренебрегва до такава степен тънкостите на международната дипломация и протокола.

Тези безумия се дължаха на напъните на моллите, които управляваха страната, да се покажат пред арабските си братя като по-правоверни мюсюлмани. Саудитците и представителите на тяхната сунитска разновидност на исляма може и да имаха тяхната Мека и Медина, но шиитите оставаха верни на Пророка. За разлика от саудитците те се придържаха към истинското учение на Мохамед и отхвърляха светския разкош и охолство във всичките им форми. Ашани обаче знаеше, че това беше само позьорство за пред масите. Много от същите тези духовни водачи, които публично осъждаха модерността, у дома си бяха заобиколени от лукс. Те харчеха хиляди долари за ушити по поръчка одежди. Сред тях имаше и изключения, разбира се. Като този, който току-що влезе в стаята — Аятолах Ахмад Наджар, председателят на Съвета на Гвардията. В много отношения той беше вторият най-влиятелен човек в Иран. След като близо десет години беше оглавявал Министерството на разузнаването и сигурността, той беше избран от Върховния водач да оглави съвета, който играеше ролята на арбитър в сянка, а също и подпомагаше Върховния водач. Първоначално повечето хора приветстваха този ход. Наджар беше хардлайнер и като министър на разузнаването и информацията доста беше вгорчил живота на медиите и на несъгласните с властта. Ашани беше работил под негово ръководство доста години и въпреки сръдливия му нрав той го харесваше, най-вече защото Наджар беше скаран с всякакво лицемерие. Ако човек се държеше прямо и честно с него, нямаше да има никакви проблеми. Ако ли не, рискуваше да си навлече неприятности с избухливия му характер.

Част от задълженията им беше да следят медиите да публикуват само информация, която изнася на ръководството на страната. Министерствата на разузнаването и на информацията бяха официалните цензори на революцията. Най-красноречивият пример за характера на Наджар беше един случай с редактор на вестник, станал преди няколко години. Вестникът беше отпечатал поредица от статии за начина, по който си прекарват времето влюбени мюсюлмани — младежи и девойки. Ден преди инцидента те бяха отпечатали фотография на двама млади, държащи се за ръцете. Това дълбоко оскърби чувствителния на подобни теми и крайно религиозен Наджар. Редакторът беше привикан и жестоко порицан. Ашани хубаво се позабавлява, докато ги гледаше. Журналистът тръгна да обяснява на Наджар, че не можели вечно да живеят в миналото. Разговорът прерасна в разпален дебат, а редакторът отказваше да признае, че е постъпил неправилно. Наджар до такава степен се разгневи, че хвърли каната за чай по бедния вестникар.

И добре, че се размина само с каната. Наджар постоянно ходеше въоръжен с пистолет и беше известен с това, че често го вадеше и размахваше пред хората, когато се ядосаше. В случая Наджар предпочете да се разправи с опонента си с голи ръце. Той се хвърли и събори редактора на земята, след което заръфа ръката му като куче. Журналистът беше отведен по спешност в болницата, където трябваше да му направят повече от десет шева. Инцидентът предизвика острата реакция на противниците на Наджар и само след няколко месеца той беше свален от поста на министър на разузнаването и информацията.

Всички надежди, че Наджар ще си седи тихо в съвета от старци и ще си кротува, бързо се изпариха. Само за месеци той промени състава на съвета и започна публично пламенно да критикува всичко, което отдалечаваше народа от корените на революцията. На хората, а и на света, беше малко известен фактът, че между Наджар и президента Аматула нарастваше сериозен конфликт.

Сега, като направеше равносметка, Ашани осъзнаваше, че Върховният водач беше поставил Наджар начело на съвета, за да служи като буфер за Аматула, който ставаше все по-войнствен и агресивен и чиято популярност сред народа все повече нарастваше. Едно от основните правила на съвременната иранска политика беше, че Върховният водач никога не си цапаше ръцете. Като духовен лидер на Иран той трябваше винаги да остава над всякакви конфликти и противоречия.

Наджар бързо прекоси стаята и приближи Ашани. Облечен беше в дълга черна каба и бял тюрбан. Брадата му беше почти цялата бяла, с изключение на тъмносивите косми от двете страни на устата му. Той погледна Ашани, който понечи да стане, и му каза:

— Недей. Дори не ми се вярва, че си жив.

— Добре съм — отвърна Ашани.

Наджар стисна приятелски дланта му.

— Защо не си в болницата?

— Няма да ми стане нищо, ако само седя и слушам.

— Аз ще говоря и за двама ни. Ти не се тревожи за нищо.

Ашани се усмихна.

— Благодаря ти.

Министърът на външните работи и началникът на Върховния команден съвет на въоръжените сили влязоха веднага след вицепрезидента по атомната енергия. Тримата изглеждаха унили и сериозни, но най-мрачен беше вицепрезидентът по атомната енергия. Съветът се състоеше от осемнайсет души и Върховния водач, но тази вечер беше свикан само изпълнителния съвет, за да заседава на най-високо равнище. Всички вече бяха чули за преживяването на Ашани и как той се беше разминал на косъм със смъртта. Някои се радваха, че е оживял, други подозрително се мръщеха. Проблемът на Ашани се състоеше в това, че всички бяха опитни и изкусни лъжци и дори той не можеше да познае кой е искрен и кой лицемерничи.

Пет минути по-късно влезе и президентът Аматула. По петите му го следваха генерал-майор Зариф от Корпуса на Ислямската революционна гвардия и бригаден генерал Сулеймани от силите „Ал Кудс“. На Ашани много му се искаше появата на президента в компанията на двама военни да е чиста случайност, но познаваше твърде добре педантичния политик, за да повярва в това. Явно щяха да накарат враговете на Иран да си платят за диверсията.

Едва прекрачил прага, Аматула обяви пред събралите се:

— Е, господа, най-накрая имаме повод да изтласкаме ционистките кучета в морето.

Ашани погледна към президента. Зле скроеният костюм му стоеше като торба. Едно беше да лъжеш журналистите и народа, съвсем друго — хората, за които нямаше тайни. Всички бяха заели местата си освен Аматула, двамата генерали и председателя на Съвета на Пазителите. Ашани бавно се обърна, за да види каква ще е реакцията на Наджар.

Избухливият молла погледна Аматула през затъмнените стъкла на очилата си и попита:

— И с какво предлагаш да ги изтласкаме в морето?

Аматула изобщо не трепна.

— Генерал Зариф ме увери, че Революционната гвардия е в бойна готовност. Над петстотин хиляди бойци. Евреите ще са късметлии, ако съберат и сто хиляди.

— И как ще ги закараме там? — попита Наджар с нарастващо негодувание. — Да вземем да поискаме разрешение от американците да минем през Ирак, а! Или да ги качим на десантни кораби и да минем през Суецкия канал? Да не мислиш, че евреите ще ни позволят да придвижим силите си по море и че няма да потопят корабите при първа възможност?

Аматула запази самообладание и със спокоен тон отвърна.

— Не съм казвал, че ще предприемем военни действия още утре или от другата седмица. Само имах предвид, че с този акт евреите и американците ни обявиха война и трябва да ги накараме да си платят.

— Напълно съм съгласен с това, но нека да не се залъгваме, че ще можем да прогоним евреите. Точно този начин на мислене ни доведе до тук. — Наджар беше един от първите изявени критици на ядрената програма.

Аматула се престори на шокиран.

— За какво намекваш?

— Нищо не намеквам, само констатирам фактите. Аз се противопоставих на програмата именно поради тази причина. Още преди години ви предупреждавах как ще свърши цялата тази работа. Безчет долари и безценни учени. Край, няма ги вече!

— Ние сме в правото си да се защитаваме! — извика Аматула.

— И имаме дълг пред иранския народ да го правим разумно! — контрира го Наджар.

— Прави сте и двамата — обади се спокоен глас от вратата.

Ашани обърна глава по посока на гласа. На вратата стоеше Върховния водач, облечен в най-скъпите си одежди. На лицето му беше изписан силен интерес към ставащото. Той беше мъдър и не се поддаваше на емоциите. На Ашани често му се струваше, че аятолах Али Насири се отнася към президента и най-близкия си съветник като към две каращи се деца.