Врагът сред нас

53.

Рап вървеше по коридора и мислеше каква стратегия да приложи при разпита на другите двама пленници. Дори само факта, че знаеше имената им, би му помогнал да развърже езиците им, но имаше и един по-голям проблем. Ако някой от двамата знаеше къде по план е трябвало Мухтар да отведе заложничката, най-вероятно тя вече не беше там. След като двамата не се бяха върнали в сборния пункт, Мухтар със сигурност се беше презастраховал и беше сменил скривалището си.

Новината за иранската връзка беше предадена на генерал Гифърд, който беше на мнение, че Мухтар няма почти никакви шансове незабелязано да прекара Кенеди до границата и оттам в Иран. Военните части, разположени по границата, бяха затворили всички гранични пунктове няма и половин час след атаката. Все пак Мосул беше голям и гъстонаселен град с почти два милиона души. Вероятността да открият Кенеди без да разполагат с конкретни разузнавателни данни, не беше много голяма.

Рап погледна големия черен гумиран водолазен часовник на китката си и почувства как го стегна в гърдите. Това беше първият признак на пристъп на притеснение и стрес. Той беше изживял не една и две стресови ситуации досега, без да изпада в отчаяние, но след гибелта на съпругата му, тези симптоми се появиха и постепенно зачестиха. Не беше казвал за тях на никого. Дори на Кенеди. Смяташе, че с времето ще утихнат. И до известна степен така и стана, но той още имаше нощи, в които лежеше буден в леглото и чувстваше сякаш някой беше поставил тежка наковалня в гърдите му. Пристъпите се характеризираха с всеобсебващо чувство за провал. Провал като мъж, че не беше успял да защити жена си. Провал, че се беше държал като пълен егоист и дори беше отказал да се оженят.

Рап не хранеше илюзии за личността си, за това кой беше и с какво се занимаваше. Той беше водил война с радикалния ислям цели десет години преди сънародниците му да разберат, че такава война изобщо е открита. Беше шантажирал, бил, измъчвал и убивал толкова много хора, че дори беше невъзможно да се изчисли бройката. И през всичките тези години обаче той се беше придържал към убеждението си, че напълно се различава от враговете си. Колкото и странно да би се сторило на мнозина в цивилизованото общество, той можеше да живее със спокойна съвест въпреки ужасите, които вършеше. И то най-вече заради обстоятелството на кого вършеше тези ужаси. За разлика от хората, които преследваше и избиваше, Рап много внимаваше да не пострадат невинни. Убийството на жени и деца беше табу. Слава Богу, в шовинистичния свят на радикалния ислям тази задача беше много по-лесно постижима, отколкото би се сторила на пръв поглед. Мъжете, които бяха мишени на Рап обаче, не правеха подобно разграничение. Дори напротив, те целяха повече жертви сред невинните, за да имат по-голям ефект техните терористични актове.

Имад Мухтар беше типичен представител на тази порода. Рап познаваше биографията му много добре. Изключително потайният лидер на службата за сигурност на „Хизбула“ беше получил бойно кръщение в Бейрут, в юношеската си възраст. За него се говореше, че има пръст в организацията на самоубийствените атентати срещу американското посолство и казармата на морската пехота в града. Но това, което най-много притесняваше Мич, беше, че същият беше участвал и в отвличането на шефа на местната централа на ЦРУ Бил Бъкли. Мухтар и другарите му бяха изцедили и последната капка информация от Бъкли в продължение на една година, след което го бяха обесили. Мисълта и Кенеди да пострада от ръцете на този звяр беше ужасна. С всяка следваща минута се засилваха страховете на Рап, че няма да успее да спаси Айрини.

Рап беше чакал достатъчно дълго. Със или без стратегия, той трябваше да се заеме с тези двамата, да ги пречупи и да се надява, че каквато и информация да изтръгне от тях, тя няма да е вече остаряла. Рап със замах отвори вратата и се доближи до мъжа в носилката.

Извади ножа и попита:

— Име и чин?

Мъжът го погледна с разширени зеници и плувнало в пот лице. Отрязаният полов орган още лежеше на гърдите му.

— Не знам за какво говориш.

— Добре тогава.

Десният му крачол беше отрязан над коляното от армейския медик, който беше обработил огнестрелната рана. Рап допря ножа до плата и започна да реже останалата част от панталона. После нарочно заби острието във вътрешната част на бедрото, за да пръсне кръв. Пленникът извика и се задърпа под ремъците.

— О, извинявай — каза Рап и продължи да реже панталона, докато отдолу не се показа бельото му. — Как предпочиташ… първо лявата или дясната топка… за мен е без значение.

— За какво говориш? — попита мъжът с неподправен ужас.

— Коя топка би искал да ти отрежа първо? Лявата или дясната?

Рап пъхна острието на ножа под ластика на гащите му и с едно движение ги разряза.

— Чакай! — изпищя мъжът. — Какво искаш да ти кажа?

— Името ти, капитане. Точно така — добави Мич в отговор на шокираната физиономия на лицето на мъжа. — Знам доста за теб, така че дори не си и помисляй да ме излъжеш. Сега ми кажи името си.

— Капитан Рашид Дадарши. Настоявам да доведете представител на Международния червен кръст.

Рап се изсмя.

— Настояваш значи?

— Да, имам право!

— И откъде накъде?

— Моята страна е ратифицирала Женевската конвенция, както и вашата.

— Чуй ме сега, ако носеше униформа и се сражаваше срещу американските части, с удоволствие щях да ти повикам Международния червен кръст. Но твоят случай не е такъв. Ти си просто един негоден боклук като всички терористи.

— Не е вярно. Аз съм офицер от иранската Революционна гвардия.

— Къде ти е униформата? Днес защо не си я сложи преди да тръгнеш на работа?

— Настоявам…

Преди Дадарши да е довършил изречението си, Рап го настъпи по раненото коляно. Дадарши изкрещя от болка.

— Не искам да чувам повече тази дума от теб — продължи Мич. — Ако я повториш отново, ще изпълня заканата си. Ако не вярваш, попитай приятелчето ти от „Хизбула“. — Рап видя, че думите му предизвикаха нова реакция от страна на Дадарши и добави: — Точно така, приятелчето ти Али Абас се разпя като канарче. Всъщност трябваше да отрежа единия му тестис, за да го накарам да проговори. Оттогава той е много послушен и много ми помогна. Каза ми къде се намират всичките ви явки и тайни квартири, както и кои са местните ви хора за свръзка. В момента ги проверяваме и ако се окаже, че ме е излъгал и за едно име или място, ще му отрежа и другия тестис. А сега да се върнем на теб. Ти какво мислиш да правиш? — Рап бръкна в джоба си и извади фотографията на мъжа, който беше пътувал заедно с Ашани. — Работата е там, че знам много повече, отколкото предполагаш, но не знам всичко. Ако се опиташ да играеш хазарт със скъпоценното ти мъжко достойнство, давай тогава, излъжи ме. Мъжът на фотографията, кой е той?

Дадарши затвори очи и отговори:

— Имад Мухтар.

— Много добре, капитане. Откъде го познаваш?

— Тази сутрин го видях за първи път.

— Къде?

— В една от тайните квартири.

— И защо е дошъл в Мосул?

— За да наблюдава операцията.

— Нападението срещу кортежа ли?

— Да.

— И кой беше целта на нападението?

Дадарши замълча и погледна настрани.

— Не е хубаво да играеш на комар точно с този въпрос.

— Директорът на ЦРУ.

— И къде планирахте да я отведете?

— Трябваше да се опитаме да стигнем до границата и да преминем в Иран.

— Кои бяха резервните ви скривалища?

— Има един склад приблизително на половината път между Мосул и границата.

— Ще трябва да бъдеш по-конкретен.

— Дайте ми карта.

Рап взе от колана си двуканалната радиостанция. Натисна бутона за предаване и каза:

— Стан, чу ли?

— Ъхъ.

— Донеси ми някакви карти.

Рап прекъсна сесията и изгледа иранския офицер в носилката.

— Докато чакаме да дойдат картите, искам да ми кажеш къде се намират скривалищата ви в града.