Врагът сред нас

7.

Рап опря студената стомана на ножа в кожата на Гарет, за да му даде да разбере, че животът му виси на косъм.

— И мислеше, че ще ти се размине, а? — попита го Мич шепнешком, по-скоро с учудване отколкото с омраза.

Гарет направи вял опит да се измъкне.

— По-леко, Стю. Ако ти е мил животът, ще правиш каквото ти кажа.

Да дадеш на жертвата надежда, че ще остане жива, беше не по-малко важно от заплахата. Необходимо беше да се намери точния баланс между двете. Рап много лесно можеше да неутрализира царя на политическите кампании, но тази вечер щеше да прибегне до брутална сила само в краен случай. Дори начинът, по който острието се опираше в плътта, не беше избран случайно. Рап нарочно беше обърнал ножа с плоската, незаострената част, за да не остави и най-малък белег върху кожата, който после при аутопсията да предизвика съмнения. Акцентът падаше върху заблудата и за да успее, той трябваше да внуши на Гарет, че няма да умре.

Доближил устата си буквално на сантиметри от ухото на Гарет, той добави:

— Аз исках да ти прережа гърлото и да захвърля непотребното ти тяло във водата, но шефът ми, незнайно защо, реши, че може да си ни полезен! — Рап направи пауза, за да даде възможност на Гарет да осмисли думите му за привидната надежда. — Проблемът ти обаче е, че аз имам навика да не спазвам заповедите.

Рап се премести вдясно и извъртя главата на Гарет, за да го погледне в очите. Онзи присви очи, за да го фокусира и когато го разпозна, се опули от страх.

— Точно така, Стю. — Рап се усмихна. — Знаеш кой съм. Миналата година се опита да ме изиграеш, като пробута на Том Рич и „Таймс“ онази клеветническа история. И накрая ти го отнесе, нали?

Гарет понечи да поклати глава.

— Ще ти го кажа само веднъж и няма да повтарям. Ръцете ме сърбят да ти видя сметката. И съм сигурен, че ако го направя, директорът Кенеди, въпреки, че ме възпираше, ще ми прости, защото ти си един от най-големите негодници в историята на американската политика. Така че, ако искаш да спасиш задника си, не ме лъжи. Ясно ли е?

Гарет затвори очи и кимна.

— Добре, застани на колене. Аз ще махна дланта си от устата ти, за да поговорим. — Без да му даде време да помисли, Рап го наведе надолу, докато коленете му не се допряха до ръба на тиковата платформа. После отново допря тъпото на ножа до гърлото му. — Сега ще сваля дланта си. Ако издадеш и един-единствен звук по-висок от шепот, ще ти забия ножа в гърлото чак до гръбнака ти. Ще свършиш, давейки се в собствената си кръв. И повярвай ми, никак няма да ти е приятно.

Мич даде време на Гарет да си представи мъчителната предсмъртна агония и свали ръката си от устата му.

Политическият консултант и бивш началник на кабинета на президента си пое дълбоко въздух и прошепна:

— Моля те, не ме убивай. Идеята не беше моя. — И добави по-силно: — Онзи идиот Марк Рос беше.

— Тихо — изсъска Рап.

— Извинявай.

— Може и да не е била твоя идеята, но ти не й се противопостави. — Гарет се поколеба и кимна. — И не просто не й се противопостави, а участва в осъществяването й.

— Аз само изпълнявах заповеди.

— Глупости! Ти не си войник на фронта, за да изпълняваш заповеди! Ти си политическа курва, която и пет пари не дава за нищо друго освен за победата на нейния кандидат. Ти ръководи тази кампания и искаше смъртта на Джулиан Ротборт не по-малко от Рос.

— И тя не беше безгрешна.

— Защо? Защото изневеряваше на мъжа си ли?

— Само искам да кажа, че ако си държеше краката прибрани, нямаше да се стигне дотам.

Рап го сграбчи за косата.

— Ти да не си талибан, бе? И най-спокойно твърдиш, че жена, която е изневерила на съпруга си, заслужава да умре?

— Не, не, само казвам, че ако не си беше свалила роклята, нямаше да се стигне до последвалите събития.

— И до гибелта на останалите четиринайсет души.

— Тези жертви бяха случайни.

— Случайни ли? — процеди през зъби Рап. — Фалшифицира президентските избори като взриви кортежа и уби петнайсет души и единствената ти реакция е, че било случайно?

Гарет усети гнева в тона на Рап.

— Не биваше да става така. Постъпихме лошо. Трябваше да ги спра.

— Дяволски си прав, побъркан психопат такъв. — Рап свали ножа от гърлото му и го прибра в калъфа, като продължаваше да стиска с лявата ръка косата на Гарет. — Точно затова ще те убия.

Преди Гарет да реагира, Рап го бутна наляво. Реакцията на Гарет беше да се наклони надясно, за не падне във водата. Точно това целеше Рап. Използвайки инерцията на тялото, той промени посоката и силно го дръпна назад, към ръба на кърмата. Гарет удари слепоочието си в повърхността от фибростъкло и зашеметен изпадна в полусъзнание. Ръцете му безжизнено се отпуснаха.

Рап пусна косата му, обгърна с ръце гръдния му кош и го стисна в мечешката си прегръдка. Пое си дълбоко дъх, оттласна се от платформата и заедно с Гарет полетя с главата надолу към океана. Когато паднаха в студените и тъмни води, Мич с тласъци на краката се гмурна навътре. Студеното подейства на Гарет като шок и той сякаш се съвзе от удара. Започна да се дърпа, но без полза. Рап беше обхванал здраво гръдния му кош. Докато се движеха все по-надолу под повърхността, Гарет се опита да одраска Рап по дланите, които обаче бяха облечени в ръкавици. След като не постигна успех, той посегна към лицето му — единствената открита част от тялото на Рап заедно със стъпалата.

Рап реагира като премести хватката си малко по-надолу, за да попречи на Гарет да движи ръцете си. Рап рязко го стисна като менгеме няколко пъти под диафрагмата и изкара още въздух от белите му дробове. В същото време той продължаваше да отдалечава Гарет от онова, от което най-много се нуждаеше в момента — кислорода. Гарет се задърпа още по-бясно и замаха с крака. Рап държеше очите си затворени и не спираше движението към дъното. Пресмятайки наум тласъците с краката си, той определи, че се намираха някъде на около осем метра под водата. Повече от достатъчно. Дробовете на Гарет сигурно вече горяха от липса на въздух и той чувстваше, че сякаш всеки момент ще се пръсне.

Рап спря тласъците и телата им се изравниха хоризонтално, след което той издиша. Намираха се под повърхността на океана от няма и половин минута, но Рап знаеше, че Гарет е на ръба на силите си. Движенията му ставаха все по-редки и вяли. Рап отслаби хватката, за да провери дали жертвата му не се преструваше. Ръцете на Гарет бяха неподвижни. Рап отвори очи и погледна нагоре, към слабата светлина. Освободи гръдния кош на Гарет и го хвана за косата. Ако още беше жив, той щеше да се опита да избяга с плуване към повърхността точно в този момент. Гарет обаче не помръдна. Тялото му увисна във водата — тъмен силует на малко по-светлия фон. Рап го хвана за раменете и го бутна надолу към дъното, а самият той заплува нагоре.

Отгоре се показа тъмният корпус на яхтата. Той се насочи към заострения нос, издишайки малки количества въздух по време на плуването. Десет секунди по-късно тихо излезе на повърхността, доиздиша събралия се въздух, след което направи едно кратко и две дълги вдишвания. От учестеното биене на сърцето и водата в ушите му не можеше да чуе почти нищо. Задържа се на повърхността, поемайки си все по-дълбоки глътки въздух. Над водата се виждаше само главата му. Постепенно пулсът му се нормализира и той изчисти водата от ушите си. Ослуша се да не би жената на Гарет да се е събудила, но на яхтата продължаваше да цари тишина. След още минута той отвърза плувната си чанта от котвеното въже и заплува към брега. С малко късмет до обяд щеше да се е прибрал във Вашингтон.