Айрини Кенеди стоеше в залата на кафето и наблюдаваше Ридли и министър Ашани, които бяха отвън, от другата страна на улицата. Двамата погледнаха към нея преди да се качат в колата. Срещата затвърди убеждението на Кенеди, че иранският министър на разузнаването беше човек, с когото можеше да се работи. Човек, на когото може би дори би се доверила. Айрини се усмихна приятелски на Ашани, когато той й махна за довиждане и също му махна в отговор. Можеше да си говори с него с часове. Толкова много неща трябваше да се обсъдят. Относително кратката среща отново показа, че е дошло време да заровят томахавката във взаимоотношенията с Иран. Особено ако във властта имаше повече хора като Ашани.
Останалите мъже се натъпкаха в другите два седана и кортежът даде газ напред. Кенеди си сложи слънчевите очила и в същото време се замисли какво да прави с Рап. Познаваше Мич от двайсет и една годишната му възраст, когато той беше обещаващ играч по лакрос в университета в Сиракюз. Тя го беше вербувала, участвала в обучението му и беше негов пряк началник през преобладаващата част от кариерата му. Рап беше превъзходен боец още от първия ден. Езиците му се отдаваха лесно заедно с характерните обичаи и традиции, специфични за всеки град. Имаше уникалната способност да прекарва дълго време зад граница на тайни мисии в чужбина. Неведнъж Кенеди неволно си беше задавала въпроса дали той още е жив, след като бяха минали цели месеци без да получи от него вест.
Рап обаче винаги успяваше да се върне. И с всяка следваща успешно изпълнена мисия той ставаше все по-нетърпим към началниците си. Все повече се дразнеше от царящата чиновническа бюрокрация в коридорите на ЦРУ. С годините зачестиха и случаите на неподчинение. Наставникът и учителят на Кенеди, Томас Стансфийлд, обичаше да казва, че най-добрите винаги са и малко бунтари. Те не можеха да се приспособят към бюрократичната машина на Ленгли. Мисиите им изискваха прекалено голяма доза инициативност и самостоятелност, за да бъдат включени в някаква стройна организация или йерархия. Като се прибавеше и неприятната истина, че действията им се гледаха под лупа и разнищваха до най-малката подробност от хора, които никога не бяха участвали в разузнавателна операция зад граница, проблемът наистина беше сериозен.
Бракът му като че успокои ситуацията до известна степен. Поне Ана го накара да види и обратната страна на нещата. След като обаче беше убита, той отново се затвори в черупката си и кръгът на най-доверените му лица се стесни още повече. Изпари се и последната му капка търпение и такт. Да седнеш на една маса с Ашани беше рядка възможност. И мисълта, че прекъсна разговора си, само защото на Рап му се сторил прекалено продължителен, я вбесяваше.
Кенеди се обърна към Макдоналд:
— Защо Мич реши, че на всяка цена трябва да прекъсне срещата ми?
— Пред сградата стана доста напрегнато между хората на Ашани и полицията. За малко да се изпозастрелят.
— Шегуваш се.
— Шефке, никога не си правя майтап с такива неща. А сега, ако обичаш, ще ми позволиш ли да те върна в базата?
Кенеди скръсти ръце и погледна към сградата отсреща, по-специално към апартамента на втория етаж. Не можеше да види Рап, но знаеше, че е горе. Поклати глава, въздъхна и отвърна:
— Добре тогава. Да вървим.
Макдоналд даде сигнал на трима от хората си да се приближат. Четвъртият остана до задната врата на Събърбана. Четиримата бодигардове се движеха в синхрон, обкръжили Кенеди от всички страни. Директорът на ЦРУ се качи в колата, след което един от агентите я последва и затвори вратата. Втори се качи от другата страна. Макдоналд се спря до предната врата и даде знак на всички да се натоварят по колите. Когато на улицата не остана нито един агент, той се качи в Събърбана на предната седалка до шофьора и нареди да потеглят. Петте коли се изнизаха в нишка по улицата и спряха за секунда, докато полицейските машини се отдръпнат и им направят път.
Когато минаха покрай полицейските патрулки и завиха наляво, Кенеди видя десетките маскирани полицаи, застанали от другата страна на улицата. Всичките бяха с черни качулки, стиснали или картечници, или ръчни гранатомети. Тя извади Блекбърито си и отново включи звука за звънене. После, докато се канеше да си провери електронната поща, проехтя мощна експлозия. Събърбанът рязко удари спирачки. Айрини погледна изненадано през предното стъкло. Онемяла, с широко отворени очи, тя видя как предната кола сякаш беше погълната от огромно огнено кълбо.