Врагът сред нас

39.

Мухтар продължаваше да наблюдава улицата.

— Пуснете първата вълна — каза той на Рашид Дадарши, командирът на отряда „Кудс“.

Той имаше предвид разчетите с РПГ, които имаха задача да поразят първите две коли от конвоя. Мухтар и Дадарши бяха единодушни, че са събрали повече от достатъчно огнева мощ, за да се справят с някакъв си конвой от пет коли. Дадарши обаче го беше предупредил изрично, че ще разполагат с това си предимство само в началото на операцията. Може би само за няколко минути. За да се аргументира, той разказа на Мухтар няколко случая, при които американците бяха изпратили подкрепления по суша или по въздух, само минути след като беше започнала стрелбата. Още от самото начало Мухтар беше направил всичко възможно, за да снижи до минимум опасността от американските сили. Той беше инструктирал президента Аматула да нареди на Министерството на разузнаването изрично да настоява да няма никакви американски части в радиус от три километра от мястото на срещата. В противен случай щяха да си тръгнат. Американците изглежда бяха удържали на думата си. Разузнавачите на Дадарши докладваха, че градът е чист.

Мухтар добре познаваше американската военна доктрина. Беше я изучавал не една и две години. Знаеше, че ще оставят в готовност отряд за бързо реагиране. Затова беше включил в плана и минохвъргачен екип. Ако успееха с мините да уцелят и част от колите от отряда за бързо реагиране, още по-добре. Но същинското намерение на Мухтар беше да създаде объркване и евентуално да постави базата в затворен режим. Всяка секунда беше ценна за изхода на операцията и означаваше спечелени минути за плана.

Мухтар също така беше готов да се обзаложи, че хората в базата, знаещи за посещението на Кенеди в Мосул, се брояха на пръсти. Каквито и да бяха тези важни неща, за които американците искаха да разговарят, те определено поемаха огромен риск като го правеха. Затова и срещата се провеждаше от шпиони, а не от дипломати. Те искаха, в случай на провал, да отрекат всякаква съпричастност. Макар и подобен подход да беше уместен за целите им, той също така беше добре дошъл за Мухтар и неговия план. Американците можеха да си говорят колкото искат пред света, че иранските бунтовници са разрушили ядрения комплекс в Исфахан, но Мухтар си имаше причини да се съмнява. Виновни бяха американците. Той не можеше да го докаже, но вярата му подсказваше, че са те. И със смелата помощ на Аматула скоро щяха да започнат да ги изтласкват от Близкия Изток.

Мухтар забеляза, че полицейските коли, които бяха блокирали улицата, се раздвижиха.

— Пускайте ги и нека да тръгне следващата група — каза той, вперил поглед в ъгъла на улицата.

Командирът на „Кудс“ даде знак на първите четирима мъже и те се изнизаха през вратата на магазина. Действаха на двойки. Бяха облечени в цивилни дрехи, с открити лица и носеха на гърба си раници. Първата двойка излезе на тротоара, последвана скоро от втората. Мухтар натисна бутона на хронометъра на ръчния си часовник, веднага щом първата бяла Тойота се показа иззад ъгъла.

— Спокойно — изрече високо той към втората група. — Аз ще ви кажа кога да тръгнете.

Втората група се състоеше от шестима души. Четирима от тях носеха РПГ-та, а останалите двама — 7,62-милиметрови руски леки картечници ПКМ с двуноги. Лицата им бяха маскирани.

Първият Събърбан влезе в полезрението му, а след него — и вторият, в който пътуваше Кенеди. Първо водещият автомобил, а после и останалите, започнаха да набират скорост. Показа се и крайният джип и започна да завива. Мухтар вдигна ръка. Още малко и щеше да даде заповед за атака. Изведнъж едната от едрокалибрените картечници в другия край на улицата откри огън.

— Давай, давай, давай! — извика Мухтар. Той се изправи и избута мъжете един по един през вратата. Идиотите полицаи трябваше да чакат. Трябваше да нападнат първо челото на конвоя, а не края му.

Първият мъж изскочи навън, изтича през улицата и се спря зад две паркирани коли. В това време вторият вече беше заел позиция за стрелба. Той нарами гранатомета, прицели се в решетката на водещия джип и стреля. 85-милиметровата реактивна граната с писък полетя над улицата. Бойната глава се удари в двигателя на Тойотата и от взрива във въздуха се вдигна огромно огнено кълбо. Колата рязко се завъртя наляво и по инерция отнесе две паркирани коли преди да бъде довършена от изстрела на второто РПГ.

От четиримата мъже от първата група прави останаха трима. Един беше съборен от взривовете и сега бавно се опитваше да се изправи на крака. Другите трима вече бяха свалили раниците си и се движеха между паркираните коли, към техните цели. Всяка от раниците съдържаше специално оформен пластичен взрив, предназначен да пробива дъната на бронираните коли. Действайки в синхрон, те извадиха възпламеняващите корди на експлозивите и плъзнаха по асфалта раниците. Две от раниците се спряха точно под първия черен Събърбан, а третата — под предната броня на втория Събърбан. Тримата тутакси се обърнаха и затичаха да се прикрият.

Двойният взрив подхвърли първия Събърбан над земята. Бронираните стъкла до едно бяха избити, както и една от вратите. Колата падна настрани и металът мъчително изскърца. Взривът беше разхвърлял толкова много парчета, че Мухтар не можа да види какво стана с втората кола. Той удържа на изкушението да изтича на улицата. Още не беше свършил. Видя обаче как и последната раница беше запратена под първата кола — онази кола, която вече беше уцелена два пъти от РПГ. Колата и пътниците в нея изглежда бяха извадени трайно от строя, но неговият човек щеше да изпълни заповедта, каквото и да се случеше. Експлозията разкъса Тойотата на парчета.

След като колоната беше спряна и водещите коли унищожени, беше време за следващите действия. Мухтар се обърна към командира на „Кудс“ с думите:

— Да отидем да видим какво е останало.

Навън все още се стреляше.

— На твое място бих изчакал още малко — притеснено предложи Дадарши.

Мухтар нахлузи на главата си черната качулка и го попита:

— Да не би да те е страх да излезеш?

Дадарши поклати глава и се ухили.

— Не, но ми е заповядано да те върна невредим.

— Нищо няма да ми се случи. Аллах има велики планове за мен. — Той прекрачи прага на входа и спокойно тръгна по тротоара. И петимата мъже около него се движеха приведени. Отвсякъде се стреляше. Ако не бяха толкова близо до гърмежите, щяха да чуят свиренето на куршумите.

Докато прахът във въздуха още не се беше разсеял, Мухтар забеляза втория джип. Предният капак беше откъснат, а колата като че беше полегнала на предната си броня, но като цяло пътническият салон изглеждаше непокътнат. Мухтар доволно се усмихна, предвкусвайки победата.

В паркираната кола пред тях се забиха няколко куршума и преди Мухтар да се усети какво става, той се озова проснат на земята.

Обърна глава и видя над себе си черните очи на Дадарши, гледащи го през процепа на маската.

— Стани от мен — заповяда му Мухтар.

— След малко. — Дадарши се ухили. — Аллах иска да те съхраня жив, докато ситуацията не се успокои.

Мухтар се разсмя с гърлен глас. Малцина биха дръзнали да не му се подчинят.

Командирът на „Кудс“ нареди на хората си отпред да разчистят пътя. Мухтар погледна часовника си. Бяха минали само минута и четирийсет и една секунди. Дотук се движеха добре, но не можеха да си позволят да се бавят. Накрая, след още двайсетина секунди, станаха и продължиха напред. Мухтар остана още по-доволен, когато успя да зърне втория Събърбан. Колата беше повредена, но не и унищожена. Главата на шофьора беше подпряна върху волана, но мъжът на седалката до него още мърдаше.

Мухтар се доближи, за да види по-добре. Точно пред него, по средата на задната седалка, погледът му се срещна с този на директора на ЦРУ.

— Тя е жива — високо изрече терористът, отстъпи настрани и посочи към мъжа на предната седалка до шофьора. — Ликвидирайте го.

Един от хората на Дадарши нарами петдесеткалиброва пушка и отстъпи няколко крачки назад. Всички, включително и Мухтар си запушиха ушите. Първият изстрел напука бронираното стъкло и направи малка дупка с диаметър на монета. Вторият разшири дупката до размера на юмрук. Мухтар направи знак на стрелеца да спре. Доближи прозореца с димна граната в едната ръка и неговия „Макаров“ в другата. Издърпа със зъби шплента на гранатата и я хвърли в дупката в стъклото. Друг застана в готовност с електрически трион, в случай че се наложи да проправят отвор в колата. Мухтар обаче беше сигурен, че няма да се стигне до там. Тези щяха да предпочетат живота пред смъртта дори и да им оставаха само още няколко секунди.

Докато чакаха димът да изпълни вътрешността на Събърбана, долетяха и рязко спряха две коли. Те трябваше да откарат Мухтар, Кенеди и охраната.

— И внимавайте! — извика Мухтар. — От главата на жената не бива да падне и косъм! — Той се приближи още до микробуса, но встрани от отвора в стъклото, да не би някой от останалите живи бодигардове да открие огън по него. — Предайте се доброволно и никой няма да пострада! — Почака няколко секунди, погледна часовника си и започна да става нетърпелив. — Тъкмо понечи да заповяда на мъжа с триона да започне да реже, когато задната врата на Събърбана се отвори.

Един от бодигардовете, кашляйки, изпълзя отвътре с вдигнати ръце и веднага беше съборен на земята. След него се показа директорът на ЦРУ. Мухтар грубо я сграбчи и я издърпа от димящата кола. Излязоха още двама мъже. Те също кашляха и дробовете им се нуждаеха от чист въздух. Двамата бяха проснати до техния колега. Мухтар рязко свали хиджаба от главата на Кенеди и я зашлеви по лицето. Слънчевите й очила отлетяха настрани. Тя се олюля за миг и после бавно се изправи и обърна към него. Тарторът от „Хизбула“ я погледна в очите, очаквайки с наслада да види в тях страх и ужас, но вместо това го посрещна изключително хладнокръвие и каменно спокойствие. В очите й нямаше и капка емоция. Дори го гледаше така, сякаш беше дрогирана. Мухтар й зашлеви втори шамар. Тя наведе глава за секунда и отново се изправи, гледайки го със същите студени очи.

Мухтар я дръпна силно за косата и я замъкна към мястото, където лежаха проснати нейните бодигардове. Насочи пистолета към първия от тях и дръпна спусъка. На фона на експлозиите и мощната картечна стрелба изстрелът от деветмилиметровия пистолет отекна доста слабо. За разлика обаче от поражението, което причини. Под главата на бодигарда се образува локва от кръв. Мухтар насила накара Кенеди да погледне към застреляния мъж, а също така я застави да гледа, докато застреля още двама в главите.

— Ще правиш каквото ти кажа — изръмжа той на арабски — или ще те постигне същата участ.

В този миг две експлозии разтърсиха кръстовището. Мухтар се обърна по посока на тътена и видя, че едната полицейска кола беше обхваната цялата от пламъци, а другата също гореше.

Командирът на „Кудс“ хвана Мухтар под ръка и го задърпа встрани от мъртвите бодигардове.

— Трябва да се махаме оттук — извика той, докато стрелбата се усилваше.

Мухтар не се противопостави. Сграбчи Кенеди и я помъкна към чакащите ги коли.