Врагът сред нас

62.

Стилуел затвори вратата на кабинета и завърза с пластмасови белезници глезените и китките на изпадналия в безсъзнание асистент. Бодигардът лежеше на пода и се гърчеше от болка. Вероятно беше счупена гръдната му кост. Рап посочи към бодигарда и попита Хусейни:

— Той е от хората на Мухтар, нали?

Имамът кимна. Рап си припомни за трагичния край на бодигардовете на Кенеди, които бяха проснати на земята и застреляни в тила. После помисли как елиминирането на този проблем би стимулирало Хусейни да бъде малко по-искрен с него — както защото нямаше да има свидетели на сделката им, така и защото имамът би разбрал цялата сериозност на ситуацията. Рап протегна ръка и натисна спусъка. Тежкият куршум улучи главата на бодигарда. Веднага след това под нея се образува голяма локва кръв.

Имам Хусейни погледна сцената с чувство на шок и ужас. Рап понечи да му каже, че сега може да говори спокойно, когато в слушалката му прозвуча гласът на президента Аматула:

— Али, тук е Кир.

— Маркъс — обърна се на приглушен английски Рап към приятеля си — той още ли е в сградата?

Няколко секунди по-късно Дюмонд отвърна:

— Локализирахме сигнала му в точка с радиус четири метра в югозападния край на джамията.

— Стан, покажи му парите — нареди Рап.

— Къде си? — зададе въпрос Аматула.

— Предпочитам да не казвам — отвърна Мухтар.

— Има промяна в плана.

— Близо съм до сдобиването с това, които поиска от мен.

Рап долови безсилието и отчаянието в тона на терориста.

— Трябва да пуснеш заложничката.

Рап буквално застина на място.

— Защо? — изсъска Мухтар.

— Защото ти заповядвам.

— Аз не приемам заповеди от теб — с гняв отвърна Мухтар.

— Върховният водач реши, че трябва да я пуснем.

— Защо? Заради ултиматума на американския президент ли?

Последва дълго мълчание.

— Да — отговори накрая Аматула.

Мухтар прихна да се смее. Рап веднага разбра, че е налице проблем. Направи две крачки и постави върха на заглушителя върху коляното на Хусейни.

— Промяна в плана. Ще започнем направо от коляното. Трябва ми бърз отговор. Петдесет бона или ужасна болка, каквато не си си представял никога през живота.

Имамът погледна към парите, после към трупа на пода и отговори:

— Ще взема парите.

— Добър избор. Да вървим. — Рап го сграбчи под мишницата и го издърпа от стола. В слушалката си чу как Мухтар изрече:

— Време е да започне войната. Време е най-накрая вие, арогантни персийци, да се жертвате в името на Аллаха.

— Мамка му — промърмори Рап, докато буташе Хусейни към вратата.

Имамът се задърпа с думите:

— Ще ви кажа къде е. В една от старите катакомби под джамията е.

— Ще ми покажеш. — Рап продължи напред — Или ще ти пръсна мозъка.

Стилуел му отвори вратата и Рап заедно с имама излезе в коридора.

— Стан, хвани го здраво за робата. Ако направи и едно погрешно движение, убий го.

Със свободната си ръка Рап извади заглушения деветмилиметров пистолет. Стиснал другия, 45-ти калибър, той хвана полите на собствената си роба и ги метна върху пистолета, оставяйки открити само последните три-четири сантиметра на заглушителя. В ухото си чу как Мухтар започна да дърдори за борбата да се очисти люлката на Исляма от всички неверници.

— С колко души разполага той? — попита Рап Хусейни.

Имамът пооправи очилата си, докато забързано вървяха към стълбите.

— Мисля, че са осем.

— Сигурен ли си?

— Не знам. Не съм ги броил… може би са десет.

— А твоите? — намеси се Стилуел. — Тези от местната милиция.

— Те пазят трите главни входа към джамията, но това е нормално. Когато можем, гледаме да не пускаме въоръжени мъже вътре. Моите хора дори не знаят, че тя е тук.

На Рап му се прииска да отговори: „Значи ти си единственият негоден плъх, който им помага“, но след като Хусейни се беше съгласил да сътрудничи, най-добре беше да прибягва към насилие само в краен случай. Рап чу нов глас в слушалката. Мъжът говореше на фарси и очевидно беше доста ядосан:

— Имад, веднага я освободи и гледай да е невредима!

Когато стигнаха площадката на първия етаж, водеща обратно към медресето, Стилуел попита на арабски:

— Да наредя ли на кюрдите да влязат?

— Аятолах Наджар — отвърна Мухтар. — Знам омразата ви към ЦРУ и мислех, че одобрявате действията ми.

— Не — отговори Рап на въпроса на Стилуел. — Разясни им ситуацията, но им кажи да останат навън.

Хусейни ги поведе още по-надолу.

— Джамията е право пред нас.

— Къде са разположени хората му? — попита Рап.

— Част от тях спят горе.

— В медресето ли?

— Да.

— Колко са там?

— Трима, мисля.

— А останалите?

— Двама са отпред заедно с членовете на милицията, други двама пазят стълбището, което води към катакомбите.

— А в самите катакомби?

— Двама, мисля. Може и да са повече.

С мъжа, когото вече беше убил, Рап наброи десет, което отговаряше на първоначалната преценка на Хусейни. Мухтар беше преминал в яростен спор с аятолах Наджар. Рап искаше да се концентрира по-внимателно върху разговора им, но трябваше да събере повече информация как се охраняваше заложничката. Когато влязоха в джамията, Хусейни му каза, че я държат в другия край на тесния коридор. Докато вървяха из вековния каменен под, ги видя друг молла и се запъти към Хусейни.

— Ще я убия и вие не можете да ме спрете с нищо — чу Рап гласа на Мухтар в слушалката си.

— Продължавай да вървиш — прошепна Рап на Хусейни. — Ще бъдеш богато възнаграден за това. Върховният водач иска да бъде освободена, а Мухтар отказва да го стори.

Хусейни махна на младия молла да не го притеснява и те продължиха напред към редица от колони и дълга галерия, проточила се по протежението на южната стена на джамията. В дъното беше по-тъмно и светлината там проникваше слабо през няколкото тесни прозореца. Рап забеляза набързо мъжка фигура между две колони при широкото открито пространство на джамията, покрито с молитвени килимчета.

— Малко по-нататък е — каза Хусейни. — Вратата е вдясно.

Рап зърна една кубинка до основата на едната от колоните. В лявото си ухо чуваше как Мухтар и Наджар продължават да си крещят един на друг, а с дясното — ехото на някой в джамията, който разговаряше на висок глас. Малко по-навътре в галерията, поне на двайсет сантиметра по-нататък, мъжът, чиято фигура беше забелязал, се върна между колоните, осветяван от тесен сноп слънчеви лъчи. Не толкова фактът, че мъжът говореше по мобилен телефон и крачеше напред-назад, колкото това, че Хусейни внезапно се вцепени, постави всичко по местата си за част от секундата.

Рап и Мухтар се познаха в един и същи миг. И двамата застинаха за част от секундата, но това сякаш продължи цяла вечност.

— Това е той — прошепна Хусейни.

Рап вече беше преминал в действие. Видя как Мухтар отметна полите на сакото си и посегна към радиостанцията. Рап вдигна четирийсет и петкалибровия пистолет и изстреля в бърза последователност два куршума. В същия миг Мухтар скочи и се скри зад една от големите колони. Куршумите се забиха в другата колона и парчета камък се разлетяха напосоки. Направил две крачки, Рап забеляза движение от дясната си страна. Насочи натам деветмилиметровия, а другият Глок продължи да е в посока към Мухтар. Появи се мъж с автомат и тактическа жилетка. Рап стреля веднъж. Деветмилиметровият куршум удари мъжа в главата. Чу как Мухтар крещеше и даваше заповеди по радиостанцията. Не можа да различи думите, но имаше представа какви са заповедите.

За част от секундата Рап взе окончателно решение. Обърна се надясно и влетя през вратата точно, когато застреляния от него падаше на пода. Втори беше седнал на стол в малкия вестибюл. Той дори не успя да отвори уморените си очи, за да види какво става.

Деветмилиметровият куршум се заби точно между очите му. Рап свали черната роба и извика на Стилуел да пази Хусейни. Когато влезе тичешком във вестибюла, чу гласа на Мухтар, звучащ по радиостанцията, прикрепена за тактическата жилетка на единия от убитите терористи. Докато още стискаше четирийсет и петкалибровият пистолет в едната си ръка, с другата Рап вдигна радиостанцията от убития. Натисна бутона за предаване и тутакси отмени заповедта на Мухтар. В същото време заслиза надолу по стълбите, прескачайки по три стъпала наведнъж. Стигна до първото подземие само за секунди и продължи да държи натиснат бутона на радиостанцията, за да не може Мухтар да предава заповедите си.

Вратата, водеща към второто мазе, се намираше точно там, където му беше казал Хусейни. Рап рязко я дръпна и я отвори без да го е грижа за собствената му безопасност. Оттам влезе в значително по-тесен коридор. Нещо му мина през ума и той вдигна радиостанцията до устата си.

— Сега ще сляза — изръмжа с престорен глас. — Не правете нищо, докато не дойда.

За миг той се подхлъзна на гладките тесни стъпала, удари се в стената и изключи без да иска осветлението. Претърколи се надолу по стъпалата и се приземи върху покрития с пръст под. Огледа се наляво. Непрогледен мрак. Рязко се завъртя надясно, като захвърли радиостанцията и насочи двата пистолета към дървената врата на десетина метра от него. През процепите се процеждаха тънки ивици светлина. Чуваше се и мъжки глас, който караше някого да повтори какво е казал. Рап се засили и се втурна натам. Наведе рамо и изпод краката му се разхвърчаха трески от старинния дървен под.

Двамата мъже стояха на не повече от два метра и нещо един зад друг. По-близкият до него беше вдигнал радиостанция до устата си, а в другата ръка държеше отпуснато пистолет. Рап стреля с деветмилиметровия Глок и уцели първия терорист встрани по главата. Когато онзи падна на пода, Мич успя да разгледа другия и за първи път зърна Кенеди. Тя беше завързана за облегалката на стол и обилно кървеше. Ризата й лежеше разкъсана на пода, а гърбът й беше покрит с дълги червени и отекли резки от бичуване. Другият мъж беше гол до кръста, запотен. Държеше в ръката си сгънат на две дебел електрически кабел.

Мъжът само сви рамене, пусна кабела на земята и вдигна ръце.

Рап още веднъж погледна Кенеди, после мъжа, който я беше бил. Дълбоко от душата му се надигна черна ярост.

Мъжът погледна Рап в очите и каза:

— Аз само изпълнявам заповеди.

— Аз също — отвърна Мич и натисна спусъка. Деветмилиметровият куршум удари терориста в гърдите и го просна на пода.