Врагът сред нас

30.

Хеликоптерът Ми-24 „Хайнд“ летеше бързо и умело лавира между руините на древния град Ниневия. Ашани погледна надолу към археологическите асирийски останки и се замисли за мястото на страната му в историята. Не си спомняше точно фактите, но знаеше, че столицата на Асирийската империя беше паднала приблизително хиляда години преди идването на Пророка. Медите и вавилонците бяха разрушили града, но по-късно бяха покорени от Кир Велики. Отдавна бяха отминали времената, в които персийците владееха цялата земя от Средиземно море до територията на днешна Индия. Лишени от реализъм бяха всякакви опити и мисли за възвръщането на някогашното величие на неговите предци. Съдейки по последните събития, щяха да са късметлии, ако бившата империя не се смалеше още повече.

Ашани от известно време чувстваше, че правителството е под изключително силно напрежение, но за нищо на света не би си признало. Колегите му от Върховния съвет за сигурност или бяха твърде изолирани от ставащото, или се бяха обкръжили с подмазвачи, които им казваха само неща, каквито те биха искали да чуят. Това важеше най-вече за Аматула. Той самият вече вярваше на собствените си, многократно повтаряни лъжи и не се съмняваше, че и другите са повярвали.

Поражението в ООН беше доста болезнено. Освен че Съвета за сигурност отложи разглеждането на проблема за по-късен момент, обвиненията на Америка за вътрешен бунт, който Иран се опитва да прикрие, предизвика засилено внимание. Плахият опит на външния министър Салехи да парира удара с оправданието, че Вашингтон е изфабрикувал и фалшифицирал информацията, само влоши положението. Протестът на Салехи на фона на мощната реч на Уика се стори вял дори и на Ашани. Международните медии бълваха истории, които за първи път от революцията насам поставяха под въпрос способността на правителството в Техеран да се задържи на власт. Протестите в северните провинции нарастваха, а от неговите хора постъпваха съобщения за Техеран, че атмосферата на улицата е накалена до крайност и може да се възпламени при най-малката искра.

По един характерен начин върховният водач се беше отдръпнал, като предпочиташе да се занимава с бъдещето на религията в страната. Ашани подозираше, че Насири нарочно се дистанцира от потъващия кораб и беше дал на Аматула въжето — или да се спаси, или да се обеси. Според Ашани Върховният водач се опитваше да издигне позицията си на духовен ментор до такива висоти, че да не пострада, ако Аматула не успееше да спечели подкрепата на международната общност и не удържи контрола над населението. Нощес с коктейли „Молотов“ бяха подпалени няколко банки. Аматула постави силите за сигурност в повишена бойна готовност и им заповяда да арестуват всеки подозрителен.

Хеликоптерът зае хоризонтална позиция и започна да се спуска към площадката до реката. Ашани хвърли поглед към Имад Мухтар, който надничаше през илюминатора и говореше по мобилния телефон. Сякаш ситуацията не беше достатъчно тежка, ами сега трябваше да слуша и съветите на Мухтар. Шефът на военизираното крило на „Хизбула“ беше удобно оръдие за някои неща, но в никакъв случай не и да съветва иранския президент по време на изострена криза. Прекалено грубоват и недодялан беше, за да предлага решения за толкова сложни и деликатни проблеми. Дори и в светлината на случилото се в Организацията на обединените нации, Мухтар продължи да настоява за военна кампания срещу Израел и Америка. Когато Ашани го попита защо толкова много иска да разпали война, Мухтар отсече, че виновни или не, тези две страни са извлекли изгода от взрива и затова трябва да бъдат наказани. След като не намери съмишленик в лицето на Ашани, той се обърна към Аматула и му каза, че като нанесе ответен удар по евреите и американците, иранският народ ще демонстрира, че ги смята за виновни.

— А ако те решат да отвърнат на удара? — зададе следващия си въпрос Ашани.

Мухтар го погледна мрачно и поклати глава.

— Те не биха искали да се бият с нас. Повярвай ми.

Докато Ашани си припомняше съвещанието от миналата вечер, той не можеше да се отърве от неприятното усещане, че Америка ще окаже натиск. Никой от Върховния съвет нямаше представа колко несигурно беше положението. Ашани буквално усещаше заплахата във въздуха. Надигаше се гражданско неподчинение. Все повече и повече жени се гримираха и обличаха с модерни маркови дрехи, показващи повече от плътта им, отколкото моллите можеха да изтърпят. Назряваше голям сблъсък и този път Ашани подозираше, че народът ще се надигне много по-мощно срещу строгата и сурова политика на неговите управници. Аматула щеше да продължи да прави каквото смяташе, че е необходимо, за да продължат да действат порядките, установени от неговата прехвалена революция. Само това му оставаше и само това си знаеше. Беше вложил прекалено много усилия, за да се примири с провала й. Щеше да се опита да я спаси дори и да беше безнадеждно.

Заповедта Ашани да вземе със себе си Мухтар на толкова деликатна мисия беше доказателство, че Аматула беше изпаднал в крайно отчаяние. Двамата бяха намислили нещо и Ашани беше сигурен, че каквото и да беше то, само щеше да влоши още повече ситуацията. Ашани беше уведомен, че ще има придружител, едва сутринта. Той веднага се обади в Президентството, за да попита защо се налага подобна мярка. Когато най-накрая го свързаха с Аматула, той отговори, че Мухтар трябвало да разговаря с командира на „Хизбула“ в Мосул. Онзи разполагал с много важна информация, според която взривът в комплекса в Исфахан бил диверсия, дело на американците. Ашани се запита какво ли точно се беше случило, след като той си беше тръгнал от Президентството в дванайсет и половина през нощта. Цяла вечер Аматула повтаряше, че Америка е изфабрикувала доказателствата, представени пред ООН, което в собствените му разбирания доказваше, че те са унищожили комплекса с невидимите си бомбардировачи. Сега изведнъж той обръщаше курса на сто и осемдесет градуса като твърдеше, че ядреният завод е бил обект на диверсия. Нещо тук не се връзваше.

Хеликоптерът се приземи на полупразния автомобилен паркинг.

Мухтар протегна ръка към Ашани.

— Помни: Аллах помага на смелите — каза той. — Отредил ни е велика съдба. Затова оцеляхме в Исфахан.

— Аллах е велик.

Ашани слезе от хеликоптера и се приближи към шефа на сигурността, който беше пристигнал предната нощ, за да координира мерките за охрана с хората от Отдел 9000 — групата, която набираше, обучаваше и финансираше бунтовниците-шиити в Ирак. Членовете на местните шиитски милиции щяха да осигурят транспорта и охраната до мястото на срещата и обратно. Всички те носеха черни качулки на главите. Ашани поздрави шефа на охраната и се обърна към американеца, когото беше срещал два пъти преди.

Човекът от ЦРУ пристъпи напред и протегна ръка.

— Министър Ашани, благодаря ви, че се съгласихте да изминете толкова път за срещата.

— Господин Ридли, вие трябваше да пропътувате много повече километри от мен — отвърна на перфектен английски Азад и се здрависа.

— Вярно е, но въпреки това оценяваме жеста и усилията ви.

— Аз съм благодарен, че директор Кенеди се свърза с мен. Мълчанието води само до недоразумения.

Ашани забеляза, че погледът на Ридли беше насочен към някого зад него. Обърна се и видя Мухтар. Терористът носеше голям куфар и крачеше забързано към другия край на паркинга. Накрая се качи в синьо-бял джип, обграден от двете страни от полицейски пикапи с тежки картечници. Отзад в пикапите бяха насядали маскирани полицаи.

— Кой е този? — попита Ридли.

За миг Ашани се замисли какво ли би станало, ако разкрие на американския шпионин истината. Мухтар беше в списъка на ФБР с най-издирваните терористи. Човекът от ЦРУ със сигурност разполагаше с властта бързо да заповяда и организира въздушен удар. Животът на Азад щеше да е много по-лесен, ако Мухтар беше мъртъв, но той не можеше да се реши да го направи. Вместо това Ашани отвърна с въпроса на въпрос:

— Надявам се директор Кенеди ни чака?

Ридли не изпусна от очи непознатия, дори когато полицейските коли потеглиха. Надяваше се, че хората на Стилуел, които и да бяха те, фотографираха в момента този подозрителен екземпляр.

— Да — накрая отговори той. — Щом й съобщя, че сме ви посрещнали и се движим към мястото на срещата, тя също ще тръгне натам.

— Хубаво. Отдавна искам да говоря с нея.