Врагът сред нас

56.

Тед Бърн стоеше от лявата страна на президента и се опитваше да привлече вниманието му, което не беше никак лесно, предвид факта, че Бърн беше почти с трийсетина сантиметра по-нисък от него. Дебатът беше изключително разгорещен. Подобно нещо Бърн не беше виждал никога досега за двайсет и петте си години кариера в политиката. Той познаваше Джош Аликзандър още откакто сегашният президент беше невръстно хлапе. Бърн беше играл колежански футбол в отбора на баща му, а после известно време след колежа беше и негов треньор. Когато Аликзандър го погледна със същите леденостудени сериозни очи, с които го поглеждаше на времето и баща му, Бърн разбра, че е изгубил битката. Не можеше да му помогне и обстоятелството, че мнозинството от Съвета по националната сигурност, както и Обединения щаб, бяха против него.

Въпреки това Бърн беше твърдо убеден, че президентът в случая не е прав и поради тази причина той беше готов да опита още веднъж да го разубеди.

— Джош — прошепна му той така, че никой друг да не го чуе. — Наистина мисля, че трябва малко да успокоиш топката и да обмислиш ситуацията. Поне за няколко часа.

— Късно е вече, Тед. Всички са се събрали и ме чакат.

— Тогава направи кратко изявление, както ти казах. Отречи всичко с две изречения. После ще пратим другите да обсъждат подробностите. Не се принизявай до нивото на този негодник.

Президентът се заизкачва по стъпалата, които водеха към първия етаж на Западното крило.

— Вече взех решение.

— Знам и затова се опитвам да те разубедя. Това ми е работата. Когато ти се подхлъзнеш от скалата, задачата ми е да ти подам ръка и да те спася, а не да ти помогна да полетиш към пропастта.

— В момента не ми е до шеги.

— Никога не пречи човек да спре, за да си поеме дъх и да събере мислите си.

— А понякога на този, който се колебае, му наритват задника преди да се е усетил. — Стигнаха до площадката на първия етаж и президентът спря. Зад него се струпаха цял куп сътрудници и съветници. — Ако наистина имах време, щях да седна с теб тук и цял ден да се състезаваме в остроумия и кой знае повече поговорки, но повярвай ми, нещата опират до едно нещо, Тед. Ако не се опълчиш навреме на една лъжа, хората ще повярват в нея. Точка по въпроса. Аз свърших, а ти?

Бърн се поколеба и неохотно кимна.

— Добре тогава. — Президентът се обърна и закрачи енергично към залата за пресконференции на Белия дом. Щом се изкачи на подиума, зад него застанаха от двете му страни държавният секретар Уика и министърът на отбраната Инглънд. Президентът постави длани на ръба на трибуната и отправи поглед към журналистите и фоторепортерите. Изобщо не се опитваше да прикрие факта, че е много ядосан.

— Ще ви дам много информация. Прессекретарят в момента приготвя папките за брифинга, които ще ви раздадем. Ще ги получите, ако желаете, след като свърша. — Президентът направи пауза за миг и се консултира със записките си. — Сигурен съм, че вече всички сте имали възможност да се запознаете с аргументите на президента Аматула. Аз ви извиках, за да оборя открито двете негови главни обвинения. Първото, че подводница на Съединените щати е потопила иранската фрегата „Сабалан“, е долнопробна лъжа. „Вирджиния“, американска подводница с ядрен реактор, се е намирала в близост и е проследила иранската подводница „Юсеф“ през Ормузкия проток. „Вирджиния“ е уловила на запис как „Юсеф“ отваря торпедните си апарати и изстрелва торпедо по „Сабалан“. Именно това торпедо е поразило и потопило фрегатата. „Вирджиния“ веднага докладва за инцидента и продължи да следи „Юсеф“ през протока и оттам в Персийския залив. В момента „Юсеф“ е поела курс за прихващане към нашата ударна група начело със самолетоносача „Айзенхауер“, както и повечето други съдове от иранските ВМС. Наредих на ударната група да влезе в боен контакт и да потопи всеки ирански кораб или подводница, който се опита да се приближи на по-малко от двайсет и пет километра от „Айзенхауер“. Повтарям, ако който и да било ирански съд направи опит да се приближи на по-малко от двайсет и пет километра от самолетоносача „Айзенхауер“, той ще бъде прихванат и потопен.

Аликзандър наведе очи и добави:

— Тъй като ми е известна склонността на президента Аматула към пламенна риторика и мъгляви слова, считам за свое задължение да представя солидни доказателства за събитията, така както ви ги описах. Въпреки че министърът на отбраната и началник-щабовете от Обединения щаб ме посъветваха да не го правя, аз ще дам възможност на представители на Великобритания, Франция, Русия и Китай да се запознаят със сонарните записи от „Вирджиния“. Тези записи категорично и безспорно, без никакво съмнение, ще покажат на всеки един морски офицер с опит в разчитането на данни от сонар, че „Юсеф“ е стреляла по „Сабалан“ и го е потопила. Освен това ще предложа на представителите на тези държави още сега да инспектират „Вирджиния“. След като се качат на борда на подводницата, те ще видят, че боекомплектът й е пълен и няма изразходвани торпеда. Предизвиквам президента Аматула да стори същото и да покани комисия да провери „Юсеф“, макар и да се съмнявам, че той би откликнал с ентусиазъм на предложението. Що се отнася до въпроса, който не дава мира и на мен, защо президентът Аматула би наредил иранска подводница да потопи иранска фрегата, аз имам определени предположения, но ще оставя на вас, медиите, да се опитате да получите искрен отговор от него.

А сега да се върнем на втората точка от обтегнатите отношения между нашите две страни. Директорът на ЦРУ Айрини Кенеди наистина имаше среща тази сутрин в Мосул. И срещата беше с този човек. — Аликзандър кимна на един от помощниците си и посочи плоскоекранния телевизор, на който се показа фотография на брадат мъж на около петдесет и пет години. — Иранския министър на разузнаването. През последните години директор Кенеди и министър Ашани имаха няколко срещи, за да обменят информация, която да помогне в борбата с тероризма. Аз заръчах и лично дадох съгласието си директор Кенеди да седне на една маса с министър Ашани и двамата да обсъдят възможността нашите две страни в ограничен мащаб да възстановят дипломатическите отношения. След края на срещата министър Ашани се качи обратно на хеликоптера си и сега се намира жив и здрав в Техеран. Директор Кенеди нямаше този късмет. — Президентът отново направи знак на помощника си и на екрана се появи нова фотография. На нея се виждаха овъглени коли и разпръснати трупове на улицата. — Ето това остана от кортежа на директор Кенеди. След като се разделиха с министър Ашани, тя се качи в колата си. Колоната обаче успя да измине едва една пресечка и половина, когато попадна в засада. — Нов кадър показа четирима мъже, проснати по лице на земята. Ясно се виждаше как главата на всеки от тях плуваше в локва от кръв. — Това са служителите от личната охрана на директор Кенеди. Всички те живееха тук, в района на Вашингтон. Всички те имаха жени и деца. Говорих лично с всяка от останалите след смъртта им вдовици и поднесох моите съболезнования. — Президентът наведе поглед, за да се консултира със записките си. — При нападението срещу колоната загинаха осемнайсет души. Наблизо се е намирал резервен екип по сигурността от ЦРУ и с бой си е пробил път до мястото на атаката. За съжаление, когато нашите хора са се добрали до там, те само са успели да зърнат как непознати вкарват насила директор Кенеди в някаква кола и потеглят в неизвестна посока. Екипът на ЦРУ е пленил трима души. — Президентът направи пауза и на екрана се появиха лицата на трима мъже. Отдолу бяха изписани имената и предполагаемите им длъжности. — Мъжът отляво на екрана се казва Али Абас — високопоставен член на терористичната организация „Хизбула“. Повече от година той се намира в Ирак, където набира и въоръжава терористи. Вторият е капитан Рашид Дадарши от Корпуса на Иранската революционна гвардия.

От прана на седналите репортери се разнесе развълнувано охкане и ахкане, а също приглушен шепот. Аликзандър изчака, докато вниманието на всички отново беше приковано към трибуната и към него.

— Капитан Дадарши е признал, че е получил заповеди лично от своите най-висши командири в Техеран да участва в отвличането на директор Кенеди. Третият е ефрейтор Нури Тахминех, също от иранската Революционна гвардия. И тримата разпознаха на фотографията, която им беше показана, един и същи човек. — На екрана се появи изображението на мъж в костюм и с черни очила. — Човекът, който е ръководил операцията. Той се казва Имад Мухтар, командващ службите за сигурност на „Хизбула“ и главен автор и организатор на бомбените атентати срещу казармата на американската морска пехота и американското посолство в Бейрут, както и на много други кървави терористични актове. Смята се също така, че Мухтар стои зад многобройните отвличания и убийства, извършени от „Хизбула“ през последните три десетилетия. — Фотографията на екрана се смени от няколко други. На тях се виждаше как Мухтар и Ашани слизат от един и същи хеликоптер, като кадрите бяха направени от различни ъгли. — Тези фотографии са заснети сутринта, когато министър Ашани пристигна в Мосул с хеликоптер на иранската армия заедно с Имад Мухтар. Обърнете внимание на куфарчето в ръката на Мухтар. — Появи се увеличено изображение и до него снимка на отворено куфарче, пълно с пари. — Фотографията вдясно и тази, която президентът Аматула показа на света само преди час. Аматула твърди, че куфарчето с парите е било намерено у директор Кенеди, когато била заловена да се среща с представители на иранска опозиционна група. Лично на мен ми се струва твърде подозрително, че Имад Мухтар пристига в Мосул същата сутрин, с куфарче, което прилича досущ на показаното от президента Аматула. — Аликзандър спря и тъжно поклати глава. След дълга пауза продължи: — Дори щеше да е смешно, ако толкова много хора не бяха загинали днес. Не бих искал да гадая какво е намислил Аматула, но аз няма да толерирам толкова нагло и агресивно поведение. Директор Кенеди е един от най-близките ми съветници и ръководи една от най-важните американски институции, свързани с националната сигурност. Смятам отвличането й за акт на обявяване на война от страна на Иран. Наредих на министъра на отбраната Инглънд да постави всички американски въоръжени сили в бойна готовност трета степен. Заповядах също така на ударната група, начело със самолетоносача „Рейгън“, която се намира край източния бряг на Африка, на пълна скорост да се придвижи към Оманския залив, където ще се присъедини към ударната група на „Нимиц“, вече патрулиращ там. В района ще бъдат съсредоточени и други допълнителни сили. Искам да бъда ясно разбран. Няма да преговарям с терористи и няма да позволя да бъда въвлечен в спор с човек, който така отчаяно се е вкопчил във властта, че е готов да пожертва свои сънародници, за да получи подкрепата на народа си. Давам на иранското правителство два часа и нито минута повече. Ако директор Кенеди не бъде освободена след изтичането на този срок, ние ще започнем военни операции срещу иранските въоръжени сили и срещу иранското политическо ръководство. — Президентът огледа за секунда залата, шокираните физиономии на репортерите и добави: — Това е всичко, което имам да кажа засега.