Врагът сред нас

49.

Парламентарният контрол на Конгреса беше досада, която Рап с всички сили се беше старал да заобикаля по време на кариерата си. На теория всичко беше чудесно. Конгресът даваше парите и все някой трябваше да следи как се харчат те. Когато въпросът опреше до националната сигурност обаче, нещата се усложняваха. На пръсти се брояха народните избраници, които бяха склонни да поставят доброто на страната пред собствените си и на партията им егоистични амбиции и интереси. Винаги когато им се удадеше случай, те размахваха под носа ти свободата на словото, правото на лична неприкосновеност и всякакви други клишета, за които човек можеше да се сети, вместо да си затворят устите и да приемат веднъж завинаги истината, че се бореха с враг, който не признаваше никакви правила и принципи. И само шепа от тях имаха волята да устоят на изкушението при всеки удобен повод да застават пред телевизионните камери. Повечето политици бяха бивши адвокати. Мъже и жени, обучавали се да защитават страстно и пламенно каузата на клиента, от която и да е страна на съдебния спор да беше.

Рап знаеше, че Ридли отдавна се пече на този огън. Вашингтон се управляваше от хора като главния прокурор, който имаше нищожен опит, ако изобщо имаше такъв, в борбата с тероризма. Тези хора, ако сега бяха на незавидното място на Кенеди, щяха да се молят такива като Рап да сторят всичко възможно, за да ги измъкнат от лапите на терористите. Тези същите мъже и жени накрая щяха да го вкарат в някоя от заседателните зали и да подложат на дисекция всеки негов ход, всяко негово действие, за да спаси директора на ЦРУ и да опази най-важните тайни на Америка.

Рап не се съмняваше, че те щяха да се отвратят, ако разберяха какво възнамерява да прави, но изобщо не го бе грижа за това. Когато му дойдеше времето, той щеше да отиде при тях, да вдигне дясната ръка и да се закълне, че ще каже истината. И може би за първи път в цялата си кариера той щеше да направи именно това. И после ще ги попита какво биха искали от него да предприеме, ако те бяха взети за заложници. Биха ли предпочели Държавният департамент да започне преговори за размяна, които биха продължили години наред, докато тях ги изтезават най-брутално? Докато зъбите им опадат и загубят една трета от теглото си? Това ли биха искали? И биха ли искали тогава някой като Рап да зареже всякакви правила, да нагази в клоаката и да започне да къса глави?

Кенеди беше изключително важна за него не само в личен план, но и за страната. Нямаше място за гнусене и колебание. Тримата задържани не бяха просто заподозрени терористи, предадени от съседите им и заловени посред нощ. Те бяха хванати на местопрестъплението, което до голяма степен оправдаваше действията на Рап в собствените му очи.

Вратата към първата килия отляво беше широко отворена. Вътре подът беше покрит с телата на голи космати мъже, натрупани едно върху друго. Всичко беше в кръв: размазана по бледата им кожа, стичаща се на локви по неравния, грапав под. Повечето от труповете бяха с огнестрелни рани в главата или гръдния кош. Неколцина бяха простреляни под кръста. Беше видял сметката на доста от нападателите. Огледа сцената с известни резерви и нежелание. Основната му цел сега беше да убеди пленниците, че животът им наистина е в опасност. Трима бандити. Три бързи замаха с ножа и край. Рап излезе от килията, избърса кръвта по острието в крачола на комбинезона и прибра ножа. Отиде до крайната килия вляво, отвори капака на шпионката и погледна към най-младия от пленниците. Онзи седеше на метален стол, със завързани за краката на стола глезени и с белезници на ръцете. Мич отключи вратата и я притвори, колкото да може да хвърли вътре отрязаните телесни части.

После затвори вратата, заключи и отново погледна през шпионката. Затворникът се вторачи в парчето плът в краката му. Първоначално по лицето му се изписа объркване, докато до мозъка му стигна какво беше това. Младежът затвори очи и започна бясно да клати глава. Рап затвори шпионката и отиде до следващата килия, влезе вътре и застана над мъжа, за когото предполагаше, че е командирът на групата. Мъжът още лежеше завързан в носилката.

Мич тикна отрязания орган в лицето му. Небрежно се наведе, хвърли го в гърдите на мъжа и каза:

— Един от вашите се опита да ме излъже.

После, без да каже нищо, Рап излезе и отиде при последната килия, където стори абсолютно същото. Накрая отиде при Стилуел и му каза, че иска разпитите да се записват само на аудио. Провери колко е часът и се върна при първата килия. Взе стол и заедно с него влезе вътре. Постави стола на метър от пленника и седна. На пода, почти по средата между двамата, лежеше отрязаният пенис. Първоначално Рап запази мълчание. Погледна към органа, после към мъжа пред себе си и после отново към пода. Пленникът се беше изпотил. Колената му се разтрепериха и очите му зашариха притеснено из тясната килия. Гледаше във всички посоки само не и към парчето плът в краката му. Рап го понаблюдава минута-две. Опита се да улови погледа му, но напразно. Психотропното вещество „спийд“, което му беше инжектирано, само щеше да усили страха и притеснението му.

— Аз съм войник — накрая изломоти с панически тон пленникът. — Нямате право да се отнасяте с мен така.

Рап се усмихна.

— Войник. Хм, интересно. Доколкото знам, войниците носят униформи.

Мъжът стисна устни и затвори очи.

— Тази част от тяло тук — Рап посочи органа на пода — принадлежеше на един от твоите другари. Хем го предупредих да не ме лъже. Казах му, че мога по много начини да проверя дали е искрен с мен. Той се мислеше за по-хитър и по-умен от мен. Ти също ли се мислиш за по-умен?

— Не.

— Добрее… значи можем да приключим с теб много по-гладко и безболезнено. Да започнем с името ти. И ме гледай в очите, като говориш.

— Ефрейтор Нури Тахминех.

— Къде си роден?

Мъжът се поколеба.

— Не трябва да се замисляш, отговаряй бързо. Оттатък, в другата стая, имам петима души, които могат да проникнат в която и да е компютърна система по света. Във Вашингтон хората ми звънят денонощно по телефона. Имаме шпиони във всяка една държава в тази част на планетата. В момента те си говорят за теб и проверяват дали ми казваш истината. Ако наистина си войник, ще открием военното ти досие. Ако фотографията не отговаря на името или ако не успеем изобщо да открием физиономията ти, ще ти отрежа лявата топка, както те предупредих. Приятелят ти — Рап посочи зловещия предмет на пода — даде грешен отговор — грешно име, грешен град и измислена дата на раждане. Лесно се оправих с него. Отрязах го само с един замах. Сигурно си чул крясъците му. Пищеше като женчо, какъвто в момента е. — Рап извади ножа и разгъна острието. — Виждаш ли колко глупав беше той. След всичко това… толкова много го боли, че в крайна сметка ми каза името си. Работата е, че и ти, щеш не щеш, ще ми кажеш всичко. Затова по-добре гледай поне да запазиш мъжествеността си. — Мич насочи острието към слабините на пленника. — И така, готов ли си за бързото препитване?

Пленникът веднага кимна.

— Име? — изстреля отново въпроса си Рап като някакъв сержант-инструктор.

— Ефрейтор Нури Тахминех.

— Място на раждане?

— Кум.

Единственият град, който Рап познаваше под това име, се намираше на около сто и шейсет километра южно от Техеран.

— Дата на раждане?

— Четиринайсети януари, хиляда деветстотин осемдесет и втора година.

— Каза че си войник. От коя част си?

— Двадесет и трета дивизия на специалните сили. Корпус „Йерусалим“.

Рап сдържа емоциите си. Мъжът, седнал пред него, не беше някакъв си обикновен член на милиция. Той беше ирански войник. Боец от елитните сили „Кудс“, или както най-върлите антисемити наричаха това подразделение, корпус „Йерусалим“. Участието на член на това подразделение в похищението на Кенеди накара Рап да погледне на събитията в съвсем друга светлина.

— Откога си в Ирак?

— Почти два месеца.

— В Мосул ли?

— Предимно… и в прилежащите околности.

Интересно дали самият Ашани не стоеше зад отвличането? До този момент впечатлението на Рап от иранския министър на разузнаването беше като за напълно разумен човек. Сега обаче се запита дали искреността не беше само престорена.

— Женен ли си?

Мъжът нервно извърна глава и се поколеба.

— Не ме лъжи.

— Сгоден.

„Добро темпо“, каза си Рап. Отвори ципа на джоба на бедрото си и извади оттам тестето с фотографии. Намери нужната и я показа на Тахминех.

— Внимавай какво ще ми отговориш. Име и чин, точно както пише в Женевската конвенция. Според която конвенция ти би трябвало да си в униформа, но затова ще си поприказваме по-късно.

Младият иранец погледна лицето на фотографията и отново се поколеба.

— Годеницата ти никога няма да иска да се омъжи за теб, ако мъжките ти атрибути са повредени. — Доколкото Рап забеляза, „спийд“ беше подействало с пълна сила. Коленете на Тахминех се тресяха неконтролируемо, а очите му като луди се стрелкаха из стаята. — Погледни ме! — извика Рап. — Красива ли е?

— Кой?

— Годеницата ти.

— Да.

Мич допря върха на острието до слабините на мъжа.

— Още по-зле за теб. Няма начин една красива персийка да се ожени за мъж без пенис. Затова стига си се опъвал и ми кажи кой е този. И имай предвид, че може вече да ми е известно името му. Може само да те изпитвам. Ако се провалиш, се прощаваш с единия тестис.

— Капитан Рашид Дадарши… моят командир.

— Кога разбрахте кого ще отвличате?

— Изобщо не знаех.

— Изобщо ли?

— Изобщо. Казаха ни само, че е американка и че трябва да я доставим невредима.

Рап го погледна скептично, макар и да се опасяваше, че казва истината.

— Разбрахме едва вчера за плана.

— Кой ви каза?

— Капитан Дадарши, разбира се.

— И никой друг?

Тахминех поклати глава.

— Тогава кой по дяволите е този? — Рап извади фотографията на облечения като полицай мъж.

Щом го погледна, Тахминех реагира с неприкрита погнуса.

— Това палестинско куче. То не е от моята част.

— Име? — изрева Рап.

— Али Абас.

— Ако не е от „Кудс“, тогава откъде е?

— От „Хизбула“.

— „Хизбула“? Какво по дяволите прави „Хизбула“ в Мосул?

— Не знам. Аз съм само ефрейтор.

Рап чувстваше интуитивно, че младежът не го лъжеше. Трябваше обаче да го подържи в напрежение още малко. Опря ножа под брадичката на иранеца и повдигна лицето му, докато онзи не го погледна в очите.

— Ще проверя всичко, което ми каза. Ако разбера, че си ме излъгал и за най-малкото нещо, ще се върна за топките ти.