Врагът сред нас

38.

Оранжево-бялото такси обикаляше южните покрайнини на стария град вече почти час. Единият мъж караше, а другият седеше на седалката отзад. Досега бяха спирали само два пъти — веднъж за кафе и втори път за вестници. Петдесет минути след началото на патрулирането те се насочиха още по на юг. Бяха си подбрали местата предната вечер. Едни от най-добрите позиции. И двете се намираха на не повече от три километра от входовете за базата, което беше от съществено значение за резултата от операцията. Сахар и Зиба бяха ирански революционни гвардейци, временно прикрепени към отряда „Кудс“. Те се числяха към малобройна група, специализирана в минохвъргачни атаки. Намираха се в Ирак само от пет месеца, но се ориентираха в района достатъчно добре.

Когато за последно им се обадиха, те бяха на три пресечки от първата им позиция за атаката. Малката кола увеличи скоростта и се спусна по отрупаната с боклуци улица. Спряха до един изоставен и полусрутен склад. Двамата изскочиха от колата, като оставиха двигателя да работи. Отвориха багажника. Сахар, по-едрият от двамата, грабна шейсетмилиметровата минохвъргачка M224. Сглобена, тя тежеше близо двайсет килограма. Постави опората точно по средата на нарисувания предната вечер с тебешир кръг. Разгъна двуногата и я нагласи върху другите две отметки. Повдигащият и въртящият механизъм вече бяха настроени и фиксирани. Сахар отстъпи от минохвъргачката и по пътя си към багажника се размина със Зиба, който тичаше към оръжието с мина-снаряд във всяка ръка. Сахар нахлузи чифт дебели кожени ръкавици и също взе две мини. Бяха правили тази процедура десетки пъти, но досега бяха нападали главната база само веднъж и то преди месеци. С цената на горчивия опит бяха разбрали, че американците разполагат с много усъвършенстван радар за локализиране на артилерийски огън. Една от първите им мисии беше да открият огън по главната писта, докато един транспортен самолет се снижаваше за кацане. Поставиха минохвъргачката и я нагласиха, взеха мина и я пъхнаха в тръбата-цев. Последва тъпо тупване и шипене, след което мината изхвръкна във въздуха. Двамата зачакаха експлозията. Чуха я след няколко секунди, плеснаха доволно с ръце и се засмяха. Сахар се накани да пъхне втора мина в тръбата, когато чуха свистенето на летящ наблизо артилерийски снаряд. Спаси ги канавката, в която вече бяха скочили, когато първият от шест снаряда се стовари върху позицията им. Колата беше унищожена напълно. Сахар оживя, но си извади поука.

Днес специално Сахар и Зиба не кипяха от такъв ентусиазъм. Човекът от „Хизбула“ им беше казал какво иска от тях, но то беше твърде много. Изстрелването на шест мини от една позиция щеше да отнеме около двайсет секунди — време повече от достатъчно за американците да отвърнат и да ги затрупат с доста по-големи снаряди и мини. Отговориха му, че планът му не става, но той тогава постави под съмнение готовността им да се жертват за каузата. Дори се усъмни в мъжествеността им. Сахар и Зиба се вързаха, приеха предизвикателството и обещаха да го направят. Никой от двамата не спа спокойно. По средата на нощта обсъдиха въпроса и постигнаха съгласие, че четири мини ще са достатъчни. После щяха да отидат с колата до втората позиция и оттам да изстрелят още две.

Сахар се върна при минохвъргачката и погледна към приятеля си, който кимна, че е готов. Сахар пусна мината в тръбата и после двамата отстъпиха половин крачка назад. И отново глухо тупване и шипене. Земното притегляне щеше да изиграе ролята си до една секунда и летящата мина щеше да падне на земята, някъде около главния портал на базата. Зиба пусна втората мина. След като изстреляха и последните две, Сахар грабна още горещата тръба с едната си ръка и двуногата с другата. Набързо метна двайсетте кила метал в багажника и изтича към предната врата. Точно когато сядаше зад волана, той чу смразяващото кръвта свистене на приближаващия се снаряд. Натисна педала на газта с всички сили и малката Тойота се изстреля напред. Секунда по-късно земята се разтърси в радиус от стотици метри. Задното стъкло на колата се разби от ударната вълна на парчета, но колата продължи по пътя си.

Зиба този път седна на предната седалка до Сахар. Двамата се спогледаха и се разсмяха нервно. На тяхната възраст, двайсет и четири и двайсет и пет години, те все още намираха весела страна в тази работа. Осем пресечки по-нататък те спряха при втората позиция. Сахар отново грабна минохвъргачката, а Зиба понесе мините. Сахар постави оръжието, като отново спази маркировката, и пое от Зиба едната мина. После му кимна, че може да продължи. Зиба внимателно доближи мината до върха на тръбата, след което я пусна да се плъзне надолу по нея. Шейсетмилиметровият снаряд излетя оттам със страшна сила.

Асфалтът на улицата беше покрит почти навсякъде с мръсотии и пясък. При изстрела се вдигна облак прах, от който Сахар за миг изгуби тръбата от погледа си. Щом прахът се разсея, той бързо зареди втората мина. Нервите му бяха опънати като струни, а прахът само усложняваше нещата. Ако условията бяха по-благоприятни, той със сигурност щеше да зареди без произшествия, но щом чу демоничното пищене на множество летящи снаряди, изпадна в паника и пусна мината встрани от тръбата.

Зарядът издрънча в земята и Сахар се уплаши, че ей сега ще избухне. Двамата замръзнаха за миг на местата си, спогледаха се и после, без да проронят нито дума, едновременно се затичаха към чакащата ги със запален мотор кола. Докато тичаше с всички сили, Сахар не спираше да се проклина, задето се беше оставил оня от „Хизбула“ така да го изработи, че той да съгласи на толкова глупава постъпка. Когато стигна вратата на шофьора, първият сто петдесет и петмилиметров гаубичен снаряд се взриви само на някакви си двайсетина метра от тях. Ударната вълна и нагорещените до червено метални шрапнели разкъсаха и двамата терористи за част от секундата.