Врагът сред нас

28.

Възраженията на държавния секретар бяха посрещнати на нож. Дори Ашани, който смяташе себе си за много по-прагматичен и рационален от останалите присъстващи в офиса на Аматула, не беше очаквал подобна прямота и откровеност — рядко срещано явление в ООН. Първият аргумент на Уика обаче си беше съвсем на мястото. Всеки път, когато Аматула се сблъскаше с някакъв проблем с народа или с Върховния водач, той изтичваше към най-близкия микрофон и изнасяше гневна реч за световния злодей САЩ. После, за всеки случай, предупреждаваше, че унищожението на Израел наближава. Класическа пропаганда чрез отклоняване на вниманието.

В кабинета на Аматула реагираха на сателитните фотографии, показващи разрушенията в Исфахан, с недоволно сумтене и дори насмешка, но при Ашани видяното проникна дълбоко в съзнанието му. И той още по-внимателно се заслуша в думите на жената, докато тя последователно излагаше фактите. Факти, които потвърждаваха неговите собствени подозрения. Първият признак, че предстои да се случи нещо много сериозно, беше изброяването от Уика на различните дисидентски групи в Иран. Математическият ум на Ашани бързо набра обороти и се впрегна, за да изчисли крайния резултат. И за нула време разбра — само по споменаването на въпросните групи — накъде точно бие Уика. За малко дори да поиска от Аматула да прекъсне излъчването на предаването. Достатъчно беше едно телефонно обаждане до Министерството на комуникациите. След преживяния инцидент обаче нещо се беше променило в Азад. Обичайната му търпеливост да се примирява с позьорството и тупането в гърдите беше се изпарила. Сякаш една част от него искаше да види как Аматула страда. Затова си замълча и не каза нищо.

Когато Уика спомена за видеообръщението на Муджахедин-е-Халк, настроението в залата рязко се промени. Насмешките и подхилкванията отстъпиха място на намръщени физиономии и гробно мълчание. Аматула се наведе напред. Не вярваше на ушите си.

— Какви са тия номера? — зададе той въпроса по-скоро на себе си.

Ашани изгледа и изслуша с голям интерес първите реплики на говорителя на бунтовниците. Той от първа ръка знаеше терористичните групи как обичат да си приписват заслугите за мръсната работа, свършена от други, защото сам беше подготвял подобни обръщения. Много от операциите на „Хизбула“ бяха смятани за прекалено противоречиви, за да поемат отговорност, поради което даваха възможност на най-различни маргинални и отцепнически групи да обират лаврите. Това обаче далеч не беше маргинална или отцепническа група. С годините числеността и влиянието на МЕК беше нараснало значително в северните провинции. Толкова значително, че правителствените части не можеха да се движат свободно там и непрекъснато се бояха от нападения.

Думите, които идваха от екрана на телевизора, безспорно бяха с изключителен антидържавен и подривен заряд. Никой в Иран не си беше позволявал да говори така от 1979 година. Ашани беше изпълнен със смесени чувства. От една страна изпитваше страх, от друга — надяваше се тези думи да пробудят населението. Страхът му се дължеше на опита и знанието, че революциите са мътно дело и в тях обикновено загиваха доста невинни люде. Надеждата беше свързана с дъщерите му. Ако само би могло те да се радват на живот в един Иран без фанатици и хардлайнери-шовинисти… Обзе го и трето чувство — чувство на забавление. Забавляваше го реакцията на Аматула. На петото изречение от речта президентът на Иран стана и тръгна към бюрото си. Грабна слушалката на телефона и натисна един бутон. Ашани не можа да види номера, но не беше и необходимо. Досещаше се на кого звъни Аматула. Министерството на комуникациите. На държавната телевизия беше наредено да излъчи обръщението на външния министър Салехи в Организацията на обединените нации. Бяха обявявали тази реч многократно през целия ден и по план трябваше да предадат на живо и отговорът на американския държавен секретар. Аудиторията в момента беше огромна и обвиненията към Аматула и другите членове на върхушката, че гледат порнография, нямаше да се посрещне с добро око. Ашани си каза, че подобно нещо би хрумнало само на истински гений. Така или иначе, това в момента нямаше значение. В общество с царящо сексуално потисничество като иранското подобно обвинение имаше ефекта на ядрена бомба.

Аматула се разкрещя в слушалката, а в същото време погледът му бе прикован към широкоекранния телевизор. Докато секундите една по една мъчително отминаваха, той се развълнува още повече. Накрая хвана преспапието от бюрото и го запрати към екрана. Преспапието се удари и отскочи от плексигласовото покритие, оставяйки едва забележима драскотина. Аматула се ядоса още повече и с още по-силен гняв продължи да бълва проклятия в телефонната слушалка.

Погледът на Ашани непрекъснато се местеше от Аматула към телевизора и обратно, сякаш следеше някакъв спортен мач. Няколко пъти досега си беше задавал тайно въпроса кога ли ще дойде този момент. При водещата се война в съседен Ирак МЕК бяха увеличили влиянието си и бяха станали по-дръзки. С години наред неговото министерство дебнеше и ликвидираше дисиденти и революционери. В последно време обаче страхът се всели у хората от министерството. Вярно, инцидентите в северните провинции бяха откъслечни и изолирани, но вълната несъмнено се надигаше. Отдавна Ашани предупреждаваше Аматула и останалите от Съвета, че са застрашени от реална опасност от метежи и размирици. Но Аматула и съветниците му бяха до такава степен заслепени от фиксидеите за подстрекаване на въстания в съседните Афганистан и Ирак, че изобщо не искаха да го слушат.

И сякаш режисирано по сценарий, щом маскираният говорител приключи с речта си, сигналът прекъсна и на екрана се появиха снежинки. В залата сякаш още отекваха думите: „С унищожаването на исфаханския комплекс ние отбелязахме началото на края на тези тирани. С тази акция ние поставяме началото на борбата в името на истински правдивия Ислям и в името на демократичен Иран.“