Врагът сред нас

43.

Халбърг седеше в креслото си, подпрял лакти на облегалките и сплел пръсти под брадичката си. Бяха изминали половината канал и досега нямаше никаква следа от „Юсеф“. Не че Халбърг очакваше да открият лесно иранската подводница. При непрекъснатото движение на супертанкери в двете посоки акустичната ситуация беше ужасна. Като се добавеше към това и потокът от товарни кораби от най-различни видове и размери, рибарски и туристически съдове, сонарът беше безпомощен. Все едно да се опиташ да чуеш какво ти казват по мобилния телефон, докато си на първия ред по време на рок концерт. И въпреки всичко никой не се оплакваше. Хората просто си вършеха работата по възможно най-добрия начин.

Халбърг стана, отиде в сонарното помещение и забеляза угриженост по лицето на единия от операторите. Петимата имаха на главите си звукоизолиращи слушалки, за да не им пречат разговорите, които се водеха в Центъра за управление и контрол. Капитанът отпи от кафето си. Погледът му остана прикован към Луис Съливан или Съли както му викаха членовете на екипажа. Той беше определено най-добрият оператор на сонар на борда на подводницата. Щом той изглеждаше угрижен, значи навън ставаше нещо необичайно, а значи и Халбърг имаше повод за угриженост и тревога. Той изчака да види как ще реагира Съли. Дали ще кимне и после по устните му бавно ще се разлее доволна усмивка. Той винаги правеше така, когато локализираше особено труден контакт.

Мина минута. Две. Халбърг стоеше неподвижно и само от време на време отпиваше от кафето си. Капитанът реши да почака още малко и премести вниманието си върху тактическия екран. Преди да се влее в Персийския залив, каналът правеше рязък завой на запад, принуждавайки съдовете да забавят скоростта. Халбърг беше задал курс по вътрешната страна на канала. Ако „Юсеф“ се криеше зад първия кораб на разстояние шейсет или повече метра, те имаха добри шансове да я локализират в момента, в който тя завиваше и се покажеше пред танкера, който я разделяше от „Вирджиния“.

Халбърг хвърли поглед към сонарната станция точно когато Съливан вдигна глава от екрана и се обърна към него. Това не беше добър знак. Капитанът се вторачи въпросително в оператора, който беше отместил обемистата слушалка от лявото си ухо.

— Какво има, Съли?

— Засякохме „Сабалан“ да излиза от пристанището.

Халбърг кимна. Самият той беше забелязал сигнала на кораба върху екрана на широкосекторния сонар. „Сабалан“ беше произведена във Великобритания фрегата, клас „Воспър“ Модел V, която беше свалена от въоръжение на британския флот през 1972 г. През 1988 г. един щурмови A-6 „Интрудър“ от самолетоносача „Ентърпрайз“ хвърли по фрегатата двеста и петдесеткилограмова бомба. Акцията беше в отговор на натъкването на „Самюъл Робъртс“ на иранска мина, която проби четириметрова дупка в борда на американския боен кораб. Вместо да позволи на флота да довърши и потопи „Сабалан“, тогавашният министър на отбраната Франк Карлучи предпочете да пощади иранската фрегата. Корабът беше изтеглен от влекачи в пристанището и ремонтиран. След като беше оцелял от атаката на американците „Сабалан“ се превърна в национална реликва за иранците.

— Нищо необичайно. Кръстосва залива със стандартната скорост от петнайсет възела. Преди около пет минути обаче двигателите й „Ролс Ройс“ направо зареваха. Фрегатата продължава да набира скорост и ако поддържа сегашния си курс, вероятно ще се опита да се промъкне между двата контейнеровоза.

— Мислиш, че ще застане над „Юсеф“ и ще помогне на подводницата да изчезне, когато прекосят канала ли?

— Това си мислех преди пет минути. Няма как да съм сигурен, капитане, с всичките тези шумове наоколо, но според мен, „Юсеф“ изхвърля вода от баластните резервоари. Дори си мисля, че е излязла на повърхността.

— Сигурен ли си? — с неприкрита изненада попита Халбърг.

— Вярно е, че съм си майтапчия, но никога не бих се пошегувал с подобно нещо.

Халбърг огледа залата. Стрилзък и щурманите ги гледаха с интерес. Капитанът отново се обърна към Съливан:

— Дръж ме в течение.

Докато прекосяваше залата, за да отиде при Стрилзък, той се запита защо „Юсеф“ би се показала частично на повърхността. Стрилзък погледна таблото за управление на огъня и си отбеляза предполагаемата позиция на другата подводница. След четирийсет секунди тя щеше да се отдели от контейнеровоза и тогава щяха да имат възможност да я зърнат. Халбърг мислеше да даде заповед за вдигане на перископа, когато Съливан го повика.

— Капитане, пипнах я! В момента пълни баластните си резервоари и увеличава скоростта.

Халбърг бързо отиде при сонарния монитор и погледна новата позиция. Подводницата се намираше точно там, където си мислеха. Тъкмо обмисляше дали ще може да мине покрай контейнеровоза при завой от вътрешната страна на канала, когато забеляза ново раздвижване сред сонарните оператори.

— Сър, „Сабалан“ засече със сонара си „Юсеф“ — обади се мъжът, седнал до Съливан.

Преди Халбърг да е осмислил думите му, Съливан поясни:

— „Юсеф“ отваря тръбите на торпедните си апарати.

— Сигурен ли си?

Съливан подмина въпроса му и добави:

— „Юсеф“ отваря люковете на задните торпедни апарати, сър.

Стрилзък дойде при Халбърг.

— Странно място за провеждане на учение.

— И аз си мислех същото.

— Торпедо във водата! — извика Съливан.

— Всички по местата! — веднага заповяда Халбърг. Заповедта беше повторена из целия кораб само за секунди. Халбърг тъкмо се готвеше да заповяда бързо придвижване на подводницата настрани, когато на тактическия екран се изобразиха координатите и траекторията на торпедото. То определено се беше насочило към иранската фрегата.

— Съли, потвърди координатите — каза капитанът.

Съливан препотвърди данните на торпедото.

— Сигурни ли сме, че това е „Юсеф“? — обади се Стрилзък.

— Със сигурност не е от нашите.

— Двайсет и една секунди до попадението — съобщи Съливан.

Халбърг погледна към Стрилзък.

— Искам визуално наблюдение.

Стрилзък нареди да вдигнат перископната мачта и се върна при Халбърг пред цветния монитор. Съливан започна обратно отброяване от десет. Когато стигна до две, всичките петима оператори на сонар свалиха слушалките си. Халбърг увеличи изображението на камерата и на екрана „Сабалан“ от малка точица се разрасна до кораб с ясно видими очертания. Когато Съливан изрече „нула“, изпод носа на „Сабалан“ се вдигна голям фонтан. За миг на всички наблюдаващи им се стори, че корабът сякаш беше подхвърлен над водата. И когато отново падна, той се пречупи и първата трета на фрегатата започна да потъва.

— Изпрати спешно съобщение на КПС 54 — каза Халбърг и погледна екрана на сонара. „Юсеф“ минаваше пред контейнеровоза и бързо набираше скорост към Персийския залив. — Курс след „Юсеф“.