Врагът сред нас

61.

Рап седеше на задната седалка на синия Шевролет Каприс заедно със Стилуел. Караше един от кюрдите на Стилуел, а друг в буквалния и преносния смисъл беше яхнал пушка „Мосбърг“ дванайсети калибър. Останалите петима кюрди следваха зад тях в един очукан Форд Краун Виктория. Двете коли се движеха със сто и петдесет километра по главното шосе от летището към центъра на стария град. Само на някакви си десетина километра от тях. Два „Предитъра“ патрулираха високо в небето и непрекъснато снимаха отгоре Голямата джамия и лабиринтите на квартала, в който се намираше тя. Разполагаха с по-малко от час преди следобедната молитва. Стилуел го беше предупредил изрично, че трябваше да са приключили преди мъжете да започнат да влизат в джамията. Ако не успееха, имаше голяма вероятност тълпата да ги разкъса на парчета.

Генерал Гифърд и хората му в момента предислоцираха подразделенията, за да образуват буферна зона около джамията, като блокират улиците. Номерът беше да изчакат до последния момент, за да не заподозрат нещо терористите и да не разбунят квартала. Рап щеше да им даде знак, щом проникнеше в джамията. Тогава частите щяха да заемат позиции и да отцепят периметъра. На местните щяха да казват, че според информация от разузнаването сунитски бунтовници планират да извършат атентат с кола-бомба преди вечерната молитва. Това щеше да даде възможност на армията да постави под контрол квартала и да намали броя на желаещите да влязат в джамията за следобедната молитва.

Механизирана рота на иракската армия също беше мобилизирана в базата им на осемнайсет километра оттук, но те не знаеха причината за тревогата. Последното нещо, което Рап искаше, беше Мухтар да се досети за акцията им. Бяха решили, че ако ситуацията загрубее, ще повикат иракската рота сама да вземе под охрана джамията. Разработиха планове за действие в различни кризисни варианти и поставиха в готовност медицински екип.

Всичко това вече беше на заден план за Рап. Той си даваше сметка, че кризисните планове бяха важно нещо, но думите на Мухтар не му даваха мира. „Кажи му, че видеозаписът, който поиска, ще отнеме повече време, отколкото очаквах. Актрисата се дърпа… Мисля, че ако приложа по-груби мерки, ще склони на ролята.“

Добрата новина беше, че Кенеди бе жива. Лошата — че под по-груби методи се имаше предвид брутално изтезаване.

Подготовката за кризисните варианти изискваше време. Рап нямаше такова. Нямаше и търпение да изчака всичко да бъде отработено до съвършенство. И ако американските военни се притесняваха да влязат в джамията, Рап не изпитваше никакво безпокойство в това отношение. Всъщност, благодарение на Стилуел, той в момента разполагаше с идеалното решение на проблема.

Религиозните одежди на Стилуел, елекът и тюрбанът бяха точно по размера на Рап. Дори имаше и чифт очила без диоптър, които правеха Мич да изглежда повече като учен и по-безобиден. Под златистия си копринен елек Рап носеше бронирана жилетка, осигуряваща защита от трета степен. Шифрирана радиостанция Моторола беше прикрепена към колана му и към нея беше включена миниатюрна безжична слушалка, с помощта на която щеше да поддържа връзка с Дюмонд, Стилуел, Ридли и генерал Гифърд. Четирийсет и петкалибровият Глок кротуваше в кобура на лявото му бедро, а деветмилиметровият — в кобур на дясното. И двата пистолета бяха със завинтени отпред заглушители. Към всеки от тях носеше по четири резервни пълнителя.

Рап седеше мълчаливо на седалката и слушаше Дюмонд, който непрекъснато предаваше актуална информация за терена:

— Четвъртият номер току-що се включи, Мич.

— Място? — попита Рап, докато колата им отби от магистралата и се насочи към старата част на Западния бряг. Малко след като приключи разговорът между Мухтар и Ашани, сигналът от телефона на Мухтар прекъсна. Но това стана преди почти десет минути.

— Още е в джамията.

— Виждаш ли ни?

— Със сигурност.

— Какво виждаш около джамията?

— Отпред все още стои група от около дузина въоръжени мъже, но на входа на медресето пазят само двама.

— Благодаря за информацията. Обади се, ако има промяна.

Стилуел беше автор на идеята да влязат през религиозното училище, пристроено към джамията. Там се намираше кабинетът на имам Хусейни и там той прекарваше повечето си време между молитвите.

Стилуел говореше по телефона:

— Ще ти кажа, когато стигна. На една минута път сме… Фарис, само стой на проклетия тротоар и ме изчакай. Когато стигнем, ще ти кажа какво става. Да, ще ти платя много пари. Само кажи на човека на Хусейни, че един човек би искал да седне с шефа му и двамата да обсъдят възможността за дарение в полза на джамията. Ще се видим след минута. — Стилуел ядосано натисна бутона за прекъсване и прибра телефона в джоба на сакото си. — Фарис е добър човек, но понякога е много досаден.

— Можем ли да му имаме доверие?

Стилуел кимна.

— Фарис е спечелил много пари на много хора.

— А този имам Хусейни?

— Какво за него?

— Имаш ли му доверие?

— Казах ти, единствените хора в този град, на които се доверявам, са моите кюрди, но — той сви рамене — този си е продажник. Ако му покажем достатъчно пачки, може да си затвори очите и да не ни се пречка.

— А ако не си ги затвори?

— Гледай да не го убиваш, Мич. Иначе ще трябва да си имаме работа с тълпи от фанатизирани разгневени шиити.

— В момента ми е все тая колко шиити ще ядосам.

Стилуел понечи да му отговори, че точно подобно поведение може да доведе до гибелта на всички им, но размисли. Колата зави рязко вляво и на следващото кръстовище направи десен завой.

— Ето я. — Стилуел посочи напред. — Точно пред нас, вляво. Още една пресечка.

Улицата беше блокирана от големи бетонни бариери срещу коли-бомби. Седанът зави наляво и спря пред входа на медресето. Отпред на тротоара стояха двама души — и двамата в костюми. Стилуел бързо слезе от колата с малко куфарче в ръката и се здрависа с Фарис. Фарис на свой ред го запозна с личния асистент на имам Хусейни. Тримата си размениха кратки любезности и после Стилуел махна на Рап да дойде при тях.

Кюрдите наизлизаха от двете коли и образуваха широк кръг около Рап, Стилуел и другите двама мъже. Стилуел вдигна куфарчето и го отвори, колкото асистентът на имама да надзърне вътре и да види пачките.

Стилуел се приближи до него и му прошепна:

— Върховният водач би искал да изкаже благодарностите си на имама.

Асистентът разбиращо се усмихна и им махна с ръка да го последват. Стилуел беше разказал на Рап, че имам Хусейни често пътуваше до Техеран, особено когато в града назрееше нов етнически конфликт. Имамът на Голямата джамия беше благодатна мишена за сунитските терористични групи. Асистентът отвори вратата и покани гостите да влязат. Когато видя, че бодигардовете също понечиха да влязат, той хвърли недоволен поглед към Стилуел.

Стилуел се обърна и направи знак на кюрдите да останат отвън. Подобен развой на събитията беше очакван. Ако вътре нещата загрубееха, той щеше да ги повика по радиостанцията. Подаде на Фарис плика, пълен със стодоларови банкноти и му благодари, че е уредил срещата с имама. Фарис се обърна и си тръгна, докато тримата влязоха вътре.

Асистентът ги поведе по широк коридор. Рап и Стилуел вървяха на крачка зад него. Зад затворените врати се чуваше как учениците рецитират строфи „сури“ от Корана. В дъното на коридора имаше стълбище, което водеше по един полуетаж нагоре и надолу. Рап мислено си отбеляза страничния вход вдясно, докато се изкачваха по стълбите и оттам направо в сградата, която свързваше медресето с джамията.

В дъното на коридора завиха надясно. Рап видя пред себе си пазач пред вратата на един кабинет. Ръката на Мич се плъзна към дръжката на единия Глок. Движенията му останаха скрити под черните религиозни одежди. Показалецът му откопча презрамката на кобура, след което той незабелязано извади пистолета. С дясната ръка уж оправи полите на робата си, докато в действителност прикри напълно оръжието. Колкото повече приближаваха вратата на кабинета и пазача пред нея, толкова повече Рап се изпълваше със съмнения. Мъжът носеше същите кубинки, каквито и двамата ирански пленници, които беше разпитвал. Подобна беше и тактическата му жилетка. Мъжът стискаше пред гърдите си черен автомат „Калашников“ АК-74. Когато доближиха на три метра от него, пазачът прекрачи напред и им препречи пътя към вратата.

Асистентът каза нещо, което Рап не можа много да разбере. Пазачът поклати глава и отговори:

— Трябва да ги претърся.

— Това са пратеници на Върховния водач.

Рап тутакси зае надменната поза, с каквато бяха известни имамите.

Бодигардът изглежда не се впечатли. Той пристъпи напред и направи знак на Рап да вдигне ръцете си. В същия миг в миниатюрната слушалка в ухото на Мич заговори гласът на Дюмонд:

— Мич, имаме обаждане, май е към новия номер.

Рап тръгна да вдига ръцете си и на чист английски отговори на Дюмонд:

— Пусни да го чуя.

Думите, изречени не на арабски или фарси, а на американски английски, спряха за секунда пазача, докато той се опитваше да асимилира възприетата от очите и ушите му напълно противоречаща си информация. Рап дръпна спусъка на заглушения пистолет, 45-ти калибър. Куховърхият куршум удари като с чук мъжа по бронираната му жилетка. Онзи изпусна автомата, залитна две крачки назад и падна. Рап замахна с другата ръка и сграбчи асистента за гърлото.

— Прави каквото ти казвам и няма да пострадаш! — процеди той през зъби на арабски.

После го избута напред към вратата покрай Стилуел, който завързваше с чифт пластмасови белезници ръцете на още зашеметения бодигард. Асистентът отвори вратата без да чака да му се каже. Двамата с Рап влязоха вътре. Имамът седеше зад бюрото си точно пред тях. Едната му длан, стиснала химикалка, беше застинала във въздуха, а другата — легнала на бюрото. Рап бързо провери с поглед наляво и надясно и когато очите му отново се насочиха към белобрадия старец, видя, че онзи посегна под бюрото. Рап се прицели и стреля. Куршумът се заби в дървения плот на бюрото. Във всички посоки се разлетяха трески и имамът рязко се отдръпна назад в стола си. Рап замахна с пистолета и удари асистента по тила. Краката на асистента се подкосиха и той се свлече на пода.

Рап изтича и изрита коженото кресло с имама. Креслото беше на колелца и се плъзна по паркета далеч от бюрото, докато не опря в библиотеката на няколко метра от него.

Рап надникна под бюрото и намери там пистолет, скрит на малка лавица. Остави го там и се насочи към имама, докато в това време Стилуел издърпа вътре бодигарда от коридора и се върна за автомата му.

— Доколкото ми казаха, си разбран човек. Нямам много време и затова ще бъда кратък. Нося куфарче с петдесет бона. Кажи ми къде си скрил Имад Мухтар и директорът на ЦРУ Айрини Кенеди и ще ти дам всичките пари. Не ми ли кажеш, ще стрелям първо в стъпалото ти, после в коляното. И на двете места много боли. Та какво избираш… парите или куршума?