Врагът сред нас

41.

Бяха изгубили дирите на иранската „Кило“. Халбърг стоеше в центъра за управление и контрол на поверената му подводница и обилно се потеше. Отпи от водата и мълчаливо продължи да наблюдава работата на подчинените си. И преди бяха губили неведнъж и два пъти контакт с противникови подводници, но никога в толкова напрегната ситуация като сегашната. Стоманеносините му очи пробягваха от екран на екран. Часовникът на екрана на електронната карта показваше 14.32 и продължаваше да отброява секундите. Толкова време беше минало, откакто „Килото“ беше изчезнала. Вече почти три месеца патрулираха от отредения им шестмесечен поход и досега екипажът се беше показал в добра светлина.

Той боксираше чувала в двигателното, когато дежурният офицер се обади по радиоуредбата, че иранската подводница е изчезнала. Без да каже нито дума, Халбърг свали боксьорските ръкавици, взе хавлията и тръгна към ЦУК. Завари заместника си при електронната карта. Показаха му на запис на екрана тактическата информация от приборите две минути преди загубата на контакта досега. След като изгледа първите десет секунди от записа, Халбърг вече знаеше всичко необходимо. Досети се как е постъпил иранският капитан. Беше изчислил перфектно всичко. Щом беше описал една от обичайните си осморки, иранецът беше влязъл в канала и се беше залепил под кила на натоварен догоре супертанкер, който издаваше силен шум и от чиито гребни винтове се получаваше силно завихряне и бълбукане на водата. Когато супертанкерът премина през канала, от подводницата нямаше и следа. Направиха бързо претърсване на района и стигнаха до извода, че подводницата се е отправила обратно към протока, скрита между два контейнеровоза, разстоянието между които беше около километър. Халбърг нареди нов курс и „Вирджиния“ се пристрои зад втория контейнеровоз. По най-груби изчисления намираха се приблизително на три километра зад „Килото“.

Помощник-капитанът разговаря с щурмана и се приближи до Халбърг, който тихо стоеше и наблюдаваше отстрани.

С приглушен глас, за да не го чуят останалите, Стрилзък каза:

— Извинявай, че ги изгубих, капитане.

— Няма защо да се извиняваш. Хитър ход направиха.

— На мое място ти щеше да ги усетиш.

Халбърг сви рамене.

— Може би.

— Не, със сигурност щеше да ги усетиш и двамата го знаем.

— И ти ще станеш добър един ден. Вече имаш доста опит.

— Не знам — отвърна обезсърчено Стрилзък.

— Престани да се самообвиняваш и по-добре ми кажи какво ще предприемат по-нататък.

Стрилзък погледна тактическия екран и се зае да претегля вариантите. „Килото“ имаше само две възможности. Можеше да се върне в пристанището, но предвид факта, че буквално целият ирански флот беше изкаран в морето, това беше малко вероятно. По-вероятно беше подводницата да мине транзитно през протока и да се насочи обратно към залива.

— Ще тръгне към залива, ще увеличи скоростта и ще се опита да ни избяга, докато ние сме още в канала.

Халбърг кимна.

— Колко време ще поддържат висока скорост?

Стрилзък погледна часовника си, а после тактическия екран. На него беше обозначено предполагаемото местоположение на „Килото“, двата товарни кораба, както и скоростта на трите съда. Основавайки се на известната информация за максималната скорост на този клас руски подводници, Стрилзък отговори:

— Грубо пет минути и половина.

— Други варианти?

— Може да се върне в пристанището, но не виждам смисъл.

— Аз също. Друго? — попита Халбърг с менторски тон, от който Стрилзък разбра, че пропуска нещо.

Помощник-капитанът впери поглед в тактическия екран. Вниманието му се спря на островите край Бандар Абас.

— Може да реши частично да се покаже на повърхността, да се скрие зад един от островите, да изчака да преминем и да застане зад нас.

— Възможно е, но едва ли ще постъпят така. — Халбърг натисна един бутон и превъртя записа до момента, в който бяха изгубили „Килото“. — Ами ако е минала транзитно през канала, заобиколила е на изток и е избягала от полезрението ни или по-лошо, минала ни е отзад?

Стрилзък погледна Халбърг с изненада и смущение.

— Възможно е.

— Но е малко вероятно. — Утеши го Халбърг. Долови объркването на приятеля си и добави: — Денис, ти разсъждаваш практично и прекалено праволинейно. Тези типове — той посочи екрана — са си малко луди. Да минеш през канала толкова близо до пълен догоре танкер с целия този натоварен морски трафик наоколо, не е най-праволинейната и традиционна маневра. Ти би ли пробвал нещо подобно?

Стрилзък въздъхна.

— Не и при нормални обстоятелства.

— Което те навежда на какъв извод?

— На този или му се е разхлопала дъската, или обстоятелствата са извънредни.

— Именно. Изпрати съобщение на КПС 54, че сме изгубили контакт.

— Сигурен ли си? — Стрилзък го изгледа изпитателно. — Не е ли по-добре да изчакаме? Може да попаднем отново на следите им, когато минем от другата страна.

Халбърг натисна друг бутон и на екрана се показа увеличено изображение на Персийския залив и северната половина от Оманския залив. На екрана бяха обозначени стотици радиолокационни контакти. Ударната група на „Айзенхауер“ беше разположена право по средата на Персийския залив и преобладаващата част от иранския флот се беше насочил натам. Идеална ситуация за безшумна дизелова подводница. Една липсваща „Кило“ беше вече достатъчно сериозен проблем. Две можеха да причинят големи бели на ударната група.

Халбърг реши да преглътне гордостта си.

— Колкото по-скоро ги предупредим, толкова по-добре.

— Още един път съжалявам, капитане.

Халбърг махна с ръка.

— Сигурен съм, че ще я намерим, щом излезе от другата страна на канала. Тогава ще застанем зад нея и няма да я изпускаме от очи, за да сме сигурни, че ще се държи послушно.