Врагът сред нас

21.

Ашани прекара нощта в болницата, натъпкан с успокоителни. На другата сутрин се събуди с разцепващо главоболие и смътни спомени от заседанието от предната вечер. Жена му и дъщерите му бяха при него в стаята. Те му обясниха какво се беше случило и с тях му стана по-спокойно и леко на душата. Пошегуваха се с препоръката на лекаря, който беше настоял Азад да се въздържа от работа и да не говори поне два дена. Белите му дробове функционираха на десет процента от нормалния им капацитет, тъй като беше вдишал голямо количество прах. Докторите гледаха да му дават кураж и надежда. Обещаваха му, че ако си почине както трябва и мине курса на лечение с антибиотици, за да се предотврати възпаление, той ще се изправи отново на крака до една седмица. Ашани обаче имаше чувството, че го лъжат.

Неговите заместници от Министерството на разузнаването започнаха да идват един по един още от сутринта, за да го информират за последните събития. Първоначално в докладите им нямаше нищо необичайно, макар че след инцидента в Исфахан и най-малката подробност беше от значение. Жена му се беше надвесила над него и не искаше да пуска никого в стаята. Ашани оценяваше нейното желание да го предпази и закриля от неприятности, но подобно нещо беше в разрез с реалността. Той имаше нужда да знае и да е в час със случващото се.

Малко след обяд у Ашани се породи безпокойство. Наближаваше голяма беда, за което вече оттук-оттам постъпваха сигнали. Аматула постепенно провеждаше в страната пълномащабна предвоенна мобилизация. В това донякъде нямаше нищо лошо, защото щеше да предизвика американците и израелците да реагират. Да поставиш военните бази в повишена бойна готовност и да организираш протести обаче беше едно, а да заповядаш на целия ирански подводен флот да излезе в открито море — съвсем друго. Американците и така приемаха доста чувствително закупуването от Иран на руските подводници клас „Кило“. Изкарването на всички подводници в морето — включително по-шумните, иранско производство, и миниподводниците — щеше да накара Вашингтон направо да се изправи на тръни.

Ашани сърбаше обяда си през сламка, когато вторият му заместник влезе с кутия шоколадови бонбони и притеснена физиономия. Той се наведе над него, за да не ги чуят другите и прошепна:

— Имаме проблеми.

Ашани познаваше Фируз Мехрала Джалали от шестнайсет години. Този човек нямаше навика да преувеличава. По изражението на лицето му шефът на иранското разузнаване разбра, че проблемът е вътрешен. Ашани бавно вдигна длани от скута си и махна на останалите в стаята да излязат. Четирима души мигом се изнизаха през вратата, но жена му не помръдна от мястото си. Ашани стисна зъби и с рязко движение на главата й посочи вратата. Жена му разочаровано поклати глава и излезе.

Джалали взе един стол и седна до ръба на леглото.

— Провериха ли стаята ти? — попита го той.

Ашани кимна. Тъжната истина беше, че заместникът му беше по-загрижен от подслушване от конкурентна иранска служба, отколкото от чуждо разузнаване.

— Онзи некадърник — продължи Джалали с отвращение — се е разкомандвал и раздава заповеди напред-назад, сякаш той е главният.

Ашани кимна. Приятелят му говореше за нахалния Мухтар. Неперсийският му произход не се нравеше нито на Джалали, нито на още много други хора.

— Аматула ни нареди да му оказваме всякаква помощ и съдействие. Тоя планира сериозни акции срещу израелците и американците. Такива, които ще ги накарат да отвърнат на удара. Но и това не е най-лошото. Нашият безстрашен президент излезе с нова безумна идея. — Джалали допря показалец до слепоочието си и го завъртя неколкократно — универсалният жест за побъркан човек. — Иска да измислим как да потопим един от нашите танкери в Ормузкия проток.

Ашани се опули от изненада.

— Да, и аз така реагирах. Иска да натопим за това американците. Смята, че така всички ще ни повярват и Щатите ще изпаднат в още по-голяма изолация.

Ашани погледна предпазливо към вратата и тихо изграчи с дрезгавия си глас:

— Не говориш сериозно.

— Напротив. Казва, че така цените на петрола щели да се вдигнат до върха, което ще повиши приходите ни в хазната. Но най-силният му аргумент е, че това още повече ще затвърди убеждението, че американците са разпалили война срещу нас.

Кръвта на Ашани кипна. Той си спомни за глупавия план на Аматула миналата пролет да отвлекат няколко британски моряци и морски пехотинци. Идеята беше да се създаде напрежение, след като няколко високопоставени ирански държавни служители избягаха на Запад. И докато Аматула и досега вярваше, че инцидентът е подействал много добре на народа им, той изобщо не осъзнаваше каква вреда е нанесъл той на страната в международен план. Пред очите на света той се показа като бандит и долнопробен лъжец. Британците, с помощта на американците, представиха категорични доказателства, че моряците и пехотинците са били отвлечени в иракски териториални води, а не в ирански. Аматула обяви доказателствата за фалшифицирани и искаше да се обърне към Съвета за сигурност на ООН, но аятолах Наджар се намеси в последния момент и убеди Аматула да освободи пленниците. Големият демагог и пропагандист тогава организира цяла церемония по предаването им, на която заяви, че прави дар на британския народ.

Ашани знаеше какво да направи. Трябваше да придърпа настрана Наджар и да се опита поне на него да му вдъхне малко разум преди да се е стигнало до възмездието на американците и израелците. Той отново хвърли поглед към вратата и прошепна на Джалали:

— Изкарай ме оттук.