Врагът сред нас

46.

Айрини Кенеди лежеше на покрития с пръст под и гледаше да не се движи много. Единствените дрехи по нея бяха сутиенът и гащите й. Покрита беше с грубо вълнено одеяло. На главата й беше нахлузена и завързана брезентова торба. Въпреки че отчаяно много й се ходеше по нужда, тя за нищо на света не би помолила похитителите. Те вече веднъж я бяха изритали жестоко, когато тя се опита да седне. Мъжът, който я пазеше, не си направи труда да каже и дума. Само хладнокръвно я изрита в ребрата. Думите не бяха необходими. Посланието беше ясно. Лежи и мирувай. Ние ще ти кажем кога да станеш. Интериорът около Кенеди беше мрачен. Под нея нямаше под, само гола пръст, а дори и през мазната брезентова торба на главата си тя усещаше миризмата на мухъл.

Нападението беше ужасяващо. Кенеди видя как колите пред нея станаха на парчета, а после и нейният Събърбан беше ударен. Не беше много сигурна, но като че ли беше изгубила съзнание от експлозията. Когато след поредица от взривове се свести, салонът на колата беше пълен с гъст дим. Бодигардовете и от двете й страни веднага закрещяха по радиостанциите за помощ, но такава не дойде. Не разбра дали са отворили вратите отвън или задушаващите се бодигардове са решили, че нямат друг избор освен да напуснат бронирания джип. Нападателите я сграбчиха грубо, издърпаха я навън и я зашлевиха. Спомняше си, че поне външно успя да запази самообладание. И тогава мъжът, който я беше ударил, я накара да гледа как застрелва в главата трима от бодигардовете й.

Бяха изминали не повече от една пресечка, когато я избутаха на пода. Сложиха на главата й качулка, разрязаха с ножовете дрехите й и я разсъблякоха. После й завързаха китките, колената и глезените. Няколко минути по-късно, според представата й, влязоха в някакъв гараж. Там я прехвърлиха в багажника на друга кола, макар и да беше много вероятно, че просто са я преместили в багажника на същата кола. Приблизително половин час колата се движи из улиците на града. По шума тя предположи, че движението е натоварено. По едно време чу единия от мъжете отпред нещо да се кара. Говореха на фарси. Казаха нещо за пропускателни пунктове и че трябвало да се откажат от първоначалния си план. Малко след това изоставиха колата. Увиха я в одеяло и я преместиха от багажника на сегашното място.

Единият от похитителите я метна на рамо и пренесе. Тя имаше чувството, че слязоха по стълби поне няколко етажа надолу. Всеки път, когато мъжът стигаше до стълбищна площадка, той се обръщаше и качулката на главата й се докосваше до стена. Чу как стара врата се отвори със скърцане, след което я захвърлиха на пода като чувал с картофи. Тя се обърна настрани и направи опит да седне. Точно тогава единият от похитителите я изрита в ребрата и я обърна по гръб.

Болката от може би счупеното ребро й даде възможност да мисли за нещо друго, а не за отвличането й. Бяха минали почти двайсет и пет години, откакто тя беше преминала обучение във „Фермата“, близо до Уилямсбърг, Вирджиния, но още си спомняше добре наученото. Дори една от лекциите изплува много ясно в съзнанието й. Разказваха им за отвлечения през март 1984 г. шеф на централата в Бейрут Бил Бъкли. Преди да започне работа в ЦРУ, Бъкли беше служил в специалните части и съвсем не беше някой разнежен чиновник. Една седмица след отвличането му един по един изчезнаха около дузина агенти на ЦРУ в Близкия Изток. Мъчителите от „Хизбула“ го бяха пречупили и продали част от изтръгнатата информация на Сирия, Йордания, Египет и други страни от района. Изтезаваха го брутално повече от година и накрая го обесиха. ЦРУ успя после да се сдобие с част от записите, направени от „Хизбула“ по време на мъченията. Инструкторите във „Фермата“ накараха Кенеди и останалите курсисти да изгледат записите два пъти — веднъж преди да започнат лекциите по методи на разпитване и още веднъж на края на двуседмичния курс. С показването на ужасните изпитания и страдания, на които беше подложен Бъкли, инструкторите целяха две основни неща. Първото беше, че всеки може да бъде пречупен. Дори и най-издръжливия и коравия. Единственото, което в такъв случай можеш да сториш, е да се опиташ да издържиш достатъчно дълго, за да дадеш време на колегите си да евакуират агентите и оперативните офицери в безопасност. Вторият урок, който трябваше да усвоят, беше много прост: никога не се оставяй да те заловят.

Очевидно вече беше твърде късно за подобна предпазливост, но Кенеди най-малкото щеше да се опита да блокира определени факти от съзнанието си, за да предпази най-важните източници на информация на ЦРУ за възможно най-дълъг период от време. Тя знаеше и по кодово, и по истинско име, буквално всеки един шпионин на ЦРУ. Засега Азия и Африка не будеха у нея толкова голямо притеснение. Най-важно и неотложно беше да не издаде агентите в Европа и Близкия Изток. Кенеди мислено мина през списъка, страна по страна, отбелязвайки си наум кои са най-ефективните и кои — най-безполезните агенти. Пак мислено преобърна списъка, като постави най-безполезните най-отгоре. После добави подозираните двойни агенти и онези, които ЦРУ подозираше, че работят за Русия или Китай.

Най-трудната задача беше да степенува по важност собствените й нелегални оперативни офицери, които работеха в чуждите държави без дипломатическо прикритие. Някои бяха по-ефективни от останалите, но в крайна сметка всички те бяха нейни сънародници. Кенеди се опита да състави списък, но не стигна далеч. Тогава, преди много години, й бяха казали, че рано или късно всеки се пречупва. И тя знаеше, че е така, но й оставаше да се уповава само на надеждата. Тя все още се намираше в Мосул и наоколо беше пълно с американски военни и приятелски настроени кюрди. Тук беше и Рап. Мисълта за Мич я накара неволно да се усмихне. Той нямаше да се спре пред нищо, докато не я намери. Само факта, че той беше в града, й помогна моментално да се отпусне и успокои.

За секунда тя дори изпита съжаление към онези, които я бяха похитили. Ами ако бяха само банда от местната милиция, чиято единствена цел беше да получи тлъст откуп? Ако наистина беше така, те не знаеха какво ги чака. За първи път от нападението насам Кенеди започна да гадае сериозно кои са похитителите й. Тогава чу приглушените гласове на двама разговарящи помежду си мъже. Скърцащата дървена врата се отвори със замах и Кенеди беше обзета от неприятното предчувствие, че сега ще се почне.