Врагът сред нас

40.

Рап изтича надолу по стълбите със зареден 45-калибров Глок в ръката. Колкото и да му се искаше вместо пистолета да беше взел чисто американската пушка M-4, той счете за по-разумно да я остави в апартамента. Скочи на площадката, хвана се за перилата и продължи надолу. Не можеше да заличи образа на горящата бяла Тойота от съзнанието си. Джипът беше направен на парчета само за секунди. Бронираният Събърбан на Кенеди беше защитен много по-добре, но и той нямаше да издържи вечно. Трябваше колкото се може по-скоро да им се притече на помощ.

Накрая се озова на първия етаж и се втурна към външната врата. Надникна през малкото прозорче и се обади по радиостанцията:

— Стан, готови ли са твоите момчета?

— Мич, според мен идеята ти никак не е добра — с тревога в гласа отвърна Стилуел. — От базата казват, че въздушните подкрепления са на път. Групата за бързо реагиране също идва насам. Най-добре е да ги почакаме.

Рап наведе глава. Даваше си сметка, че не постъпваше разумно, но пък да си седи безучастно и да чака подкрепленията, докато Кенеди и хората й най-вероятно в момента умираха, не беше в природата му.

— Стан, вече го реших. На „три“ излизам навън. Идваш ли с мен?

— Добре де — отвърна Стилуел.

— Едно. — Рап нагласи прорезите на качулката на очите си, за да вижда по-добре. — Две. — Пое си въздух и си каза, че наистина е луд. — Три. — Хвана дръжката на вратата и изчака Стилуел и хората му да открият огън. Миг по-късно прозвуча ураганен автоматичен залп. Той бутна с рамо вратата, изскочи навън, зави рязко наляво и се затича, колкото сили имаше.

Първото, което забеляза, бяха четирима мъже, застанали зад стар син Шевролет Импала, паркиран със задната част към тротоара, образувайки своеобразна барикада. И четиримата бяха насочили автоматите си към него. Рап нямаше друг избор освен да продължи да тича към тях. Ако спреше или се обърнеше и побегнеше с гръб към тях, със сигурност щяха да го застрелят. Ако продължеше да тича към тях, можеха да си помислят, че е от техните.

Както беше планирано, две експлозии разтърсиха срещуположния ъгъл. Ситни парчета полетяха към Рап и той леко трепна. Четиримата зад Шевролета повдигнаха оръжията си нагоре и откриха стрелба по Стилуел и групата му. Рап стигна до ъгъла и скочи върху багажника на колата. Плъзна се по задник по металната повърхност и един от мъжете му помогна да слезе от другата страна на колата.

Мич се опита да зърне конвоя, но улицата беше задимена. От четирите ъгъла на кръстовището това беше най-безопасното. Двата северни ъгъла бяха подложени на ураганен огън от Стилуел и кюрдите, докато в четвъртия, зад него, току-що беше хвърлена граната. Навсякъде лежаха тела и суматохата се разпространяваше бързо.

Рап стискаше 45-калибровия Глок в лявата си ръка и го държеше високо, за да може всеки да го вижда. Дясната му ръка бавно се плъзна под ризата и извади от кобура личния му деветмилиметров Глок със заглушител. Застана зад първия терорист и постави върха на заглушителя леко вляво от средата между лопатките на гърба му. В същото време протегна другият, 45-калибровият, и уж се прицели с него към улицата. Стреля с деветмилиметровия и подпря мъртвото тяло с коляно отзад, за да не падне. После завъртя изпънатата си лява ръка вляво и стреля веднъж в главата на втория терорист. Онзи мигом се свлече на земята. Секунди по-късно същата съдба постигна третия и четвъртия.

Рап се наведе на коляно, сякаш за да се прикрие от „неприятелския“ огън. Опря гърба си на Импалата и за първи път можа да огледа пълния мащаб на касапницата. През гъстия дим зърна онова, което беше останало от колите от конвоя. Сърцето му се сви. Четвъртата и петата кола бяха тотално унищожени. Бялата ламарина беше надупчена като решето от петдесеткалиброви куршуми и дупките бяха с големината на юмруци. Водещата кола гореше в пламъци, а първият Събърбан беше разцепен на две. Вторият Събърбан беше обвит от бял дим, някакси различен от тъмносивия дим от експлозиите. Доколкото можеше да прецени, колата на Кенеди изглеждаше почти невредима.

Зад Събърбана Рап забеляза някакво движение. Наоколо сновяха мъже с черни маски на главите. Огледа улицата първо в единия, после в другия край. Стилуел и кюрдите сипеха огън върху шиитската милиция и оцелелите полицаи. Рап реши да се приближи до Събърбана.

— Стан, ще се прикрия зад последната Тойота. Гледай твоите да не ме застрелят.

Рап чу как Стилуел даде съответните нареждания на кюрдските бойци. Миг по-късно стрелбата временно утихна. Рап се приведе и преодоля десетината метра до предната броня на Тойотата. Мъртвият наемник-охранител лежеше на метър-два от джипа. От новата си позиция Рап видя как група членове на милицията вървяха забързано към два по-съвременни седана американско производство. За кратко успя да зърне Кенеди. Един от терористите я вкара насила на задната седалка на седана.

Рап беше коленичил на едното си коляно и бързо оценяваше тактическата обстановка. Отляво надясно преброи единайсет души, без да включва тези в колите. Всичките бяха въоръжени с автомати. Половината бяха заели позиция за прикриване, нащрек и готови да открият стрелба по всеки, който ги нападнеше. Можеше да очисти в най-добрия случай двама или трима. Задната врата на първия седан се затвори и колата потегли. С това пропадна и надеждата на Рап. През затъмненото стъкло видя как мъжът сграбчи Айрини за косата и грубо я бутна надолу.

— Стан, Айрини е жива. Повтарям: Айрини е жива. Току-що я качиха на един сив Форд ЛТД. Отзад ги следва втора кола с хора от шиитската милиция. Бял седан с четири врати. Може би е Шевролет, не можах да видя добре. — Рап видя как двете коли завиха надясно на следващата пресечка. Предаде информацията на Стилуел и добави: — Кажи на командира на базата, че отвлякоха Кенеди. Трябва да постави пътни блокади незабавно. Искам всеки наличен безпилотен „Предитър“ и хеликоптер, с които той разполага, да бъдат задействани. После се обади в Центъра за глобални операции и им кажи да вдигнат всеобща тревога.

Мич си представи как Стилуел ще трябва при всяко обаждане да обяснява случилото се от началото до края. От друга страна, необходимо беше той самият да говори насаме с президента, за да бъдат заповедите спуснати най-отгоре и да бъдат изпълнени безпрекословно и светкавично. Тъкмо се накани да помоли Стилуел да го свърже с Белия дом, когато забеляза маскиран полицай да тича към един от мъжете, застанали до димящия Събърбан на Кенеди. Полицаят посочи първо към единия край на улицата, после към другия. Човекът, с когото говореше, започна с викове подобни на лай да раздава заповеди на мъжете около него.

— Стан, веднага ми прати трима от твоите кюрди!

Рап прибра 45-калибровият пистолет в кобура, пропълзя метър-два назад и залегна по корем. Намираше се точно зад предното колело на Тойотата, откъм страната на шофьора. Оттам виждаше двамата мъже от коленете надолу. Премести деветмилиметровия Глок в лявата си длан и се прицели. Мъжете стояха на около петнайсет метра от него.

— Кажи им да побързат — прошепна Мич и леко натисна спусъка. Куршумът излетя почти безшумно от заглушителя и секунди по-късно мъжът отляво падна на асфалта. Рап вече беше преместил мушката върху втория. Отново изстрел и отново същия резултат. Полицаят също падна на земята. Двамата се загърчиха от болка. Рап остана на мястото си и зачака това, което предстоеше. Двама мъже се появиха по едно и също време. Те се наведоха, за да вдигнат единия от ранените — онзи, за когото Рап предположи, че беше водачът им. Бяха добре обучени. Вместо да оказват първа помощ на място, те първо щяха да го отнесат на безопасно място. Рап ги свали с изстрели в главата. Те се свлякоха на асфалта. Единият се просна безжизнен, докато другият потрепери в предсмъртни гърчове.

— Стан, къде са кюрдите ти? — попита шепнешком Рап и потърси следващите мишени.

— Идват към теб. Колоната от „Страйкъри“ е на две минути път оттук.

— Предупреди хората си да не стрелят по мен, когато дойдат.

Появи се трети терорист и той също се опита да замъкне командира си на безопасно място. Рап го уцели в темето. Съзнавайки, че предизвиква съдбата, Мич се изправи на крака и бързо се премести до задната броня на Тойотата. Подпря се на джипа и смени пълнителя на пистолета. На север ченгетата и членовете на милицията бяха преминали в пълно отстъпление. На следващата пресечка забеляза група мъже, които сдаваха оръжието си и сваляха маските и униформите. Излезе иззад Тойотата и погледна към двамата ранени. На известно разстояние от тях двама шиити от милицията се бяха прикрили зад все още димящия Събърбан на Кенеди. Трима други се криеха зад паркираните коли. Доколкото можа да прецени, те явно си мислеха, че по тях от сградата стреля снайперист.

Рап погледна назад и видя четирима от кюрдите на Стилуел да приближават синята Импала, върху която той се беше хлъзнал, когато първо стигна кръстовището. Махна с ръка, за да го видят и им направи знак да останат зад колата. Надникна за последно иззад бронята на Тойотата и реши да действа светкавично. Извади и стисна в дясната си ръка 45-калибровия Глок. С пистолет във всяка ръка, приведен, притича към тротоара. Когато заобиколи първата паркирана кола, той се качи на тротоара и с всички сили се затича към тримата, прикрити зад друга кола. Те не му обърнаха никакво внимание.

Рап взе разстоянието за по-малко от две секунди. Мъжете разговаряха помежду си, вероятно спорейки дали да се опитат да измъкнат командира си или да го изоставят. Щом Рап застана почти лице в лице с първия от тях, той вдигна пистолета със заглушителя, прицели се в дясното слепоочие и стреля от упор. Преди другите двама да са осъзнали какво става, той изстреля в кратък интервал още два куршума и ги порази в лицата. Без да се спира или забавя темпото, Мич влезе между двете паркирани коли и нападна последните двама. Свали деветмилиметровия пистолет със заглушителя и вдигна четирийсет и петкалибровия. Двамата бяха коленичили. Мъжът вдясно се опита да насочи автомата си. Рап стреля по него само от три метра и продължи напред. Тежкият куршум прикова главата на терориста към Събърбана. Мъжът вляво толкова се слиса, че се вцепени на място. Рап го доближи, но в последния момент реши да го остави жив. Извъртя се, фрасна го в главата с камшичен удар с крак и го събори на земята. После изрита настрани автомата и извика на кюрдите да дойдат да му помогнат.

— Стан — изрече в микрофона Рап, след като направи кръгов оглед на терена. Погледна часовника си — още нямаше дванайсет часа. Президентът със сигурност още спеше. — Прати един от кюрдите да донесе спътников телефон.

За по-малко от минути сцената коренно се преобрази. Останалите живи полицаи и бунтовници си бяха плюли на петите, стрелбата беше утихнала. Само труповете и изпочупените коли свидетелстваха за разразилото се сражение. Рап изгледа двамата, които беше прострелял в колената. Полицаят се беше обърнал по корем и се опитваше да се спаси с пълзене. После вниманието му се спря на четиримата бодигардове от охраната на Кенеди. Всички те лежаха мъртви с куршум в тила. Макдоналд не беше сред тях. Рап се обърна и провери отпред в Събърбана. На седалката имаше тяло, но лицето му липсваше. Рап разбра, че е Макдоналд. Той беше седнал именно на това място, когато тръгнаха от кафето.

От дълбините на душата му се надигна черен гняв. И той не направи никакво усилие да се овладее. Обърна се и изгледа жалкия негодник в полицейска униформа, който продължаваше да пълзи. Вдигна четирийсет и петкалибровия Глок и стреля. Тежкият куршум удари нещастника в задника и пръсна част от дясната му тазобедрена става. Полицаят сякаш беше ударен от мълния. Цялото му тяло за миг се вцепени, след което той се разпищя от болка.

Рап прибра в кобура деветмилиметровия, но продължи да стиска в готовност четирийсет и петкалибровия пистолет. Свали качулката и извика на кюрдите да сторят същото. В същото време се приближи до мъжа, с когото беше разговарял полицаят.

Наведе се и посегна да свали качулката от главата му. Внезапно онзи рязко замахна с дясната си ръка. Рап успя да се дръпне миг преди острието да разсече корема му. Преди терористът да замахне отново, Рап с всичка сила го настъпи с дясната пета по разбитото коляно. Онзи се сви в ужасни конвулсии. Лявата пета миг по-късно се заби в дланта, стиснала ножа. Съпротивата тутакси изчезна, Рап изби ножа на безопасно разстояние, след което свали качулката от главата на нападателя.

Не се изненада, когато изпод маската го погледна брадат мъж с кафяви очи, на около трийсет години. Откъдето и обаче да идваше, той не беше арабин. Кожата му беше прекалено светла, а веждите — очертани. Можеше и да е иракчанин, но веждите и високите скули говореха за това, че е по-скоро персиец или казах.

— Къде я отведоха? — попита го небрежно Рап.

Непознатият стисна зъби и премълча. Рап отново стъпи върху коляното му. След няколко секунди вдигна крака си и повтори въпроса, този път на арабски.

— Върви на майната си! — изкрещя мъжът на английски.

На Рап му се стори, че долови лек персийски акцент и отвърна на фарси:

— Не, няма да стане така. — Наведе се и с понижен тон попита: — Харесва ли ти да се правиш на мъж?

Кафявите очи го изгледаха предизвикателно.

— И двамата с теб — продължи Рап — ще се наложи да се поизмъчим. — Той бръкна под ризата, извади матовочерен нож ЗТ и го размаха под носа на непознатия. — Жената, която ти помогна да отвлекат… значи много за мен. — В погледа му се възцари луда ярост. — Помни думата ми, ти ще ми кажеш къде са я отвели.

Мъжът се намръщи и се изплю в лицето му. Рап изобщо не мигна, нито избърса плюнката от бузата си. Само мълчаливо заби десетсантиметровото острие в ставата на дясното рамо на терориста, след което рязко завъртя дланта си на четвърт оборот.

Мъжът отвори уста от непоносимата болка, след което занарежда ругатни на фарси.

Това потвърди предположението на Рап, че е иранец. Мич натисна ножа още по-силно и когато онзи отново отвори уста, за да изкрещи, той му напъха дулото на четирийсет и петкалибровия Глок. Доближи носа си само на броени сантиметри от лицето на нещастника и му каза на фарси:

— Не ми пука на колко корав се правиш, персийски боклук такъв. По-добре се моли тя да се върне скоро и нищо да не й се е случило. В противен случай ще те накарам да си изядеш топките за вечеря.