Врагът сред нас

3.

Плуването на дистанция почти километър отне на Рап по-малко от дванайсет минути. Можеше да вземе отсечката и по-бързо, но за него сега беше по-важна незабелязаността, а не скоростта. Той описа дъга към носа на яхтата, подавайки само главата си над повърхността. В два от илюминаторите светеше слаба светлина, в другите беше тъмно. Заради облачното нощно небе не се виждаше почти нищо. Той свали маската, шнорхела и плавниците, след което едно по едно ги прибра в раницата и я завърза за котвеното въже. После се приближи до десния борд и се ослуша да не би Гарет или жена му да са излезли на палубата. Когато стигна до кърмата, Рап се спря и надникна иззад ъгъла към платформата за плуване. Беше огромна — пет метра широка и два метра дълбока, с повърхности от тиково дърво. Слава Богу, нямаше никой.

През последните си петнайсет години Рап беше прекарал немалко време във водата. При тайните операции тя имаше много предимства, главното сред които беше, че човек може да остане незабелязан. Водата обаче имаше един голям недостатък. Шумът стигаше много надалеч и се чуваше много ясно в относително спокойна нощ като тази. След като се заслуша, Мич разбра, че е доловил плискането на вълните в бордовете на яхтата и спорадичното подрънкване на металните въжета в мачтите на закотвените в залива платноходки.

Той бавно се надигна от водата и легна с горната половина на тялото си върху тиковата платформа. Яхтата беше достатъчно голяма, за да се притеснява, че ще я разклати докато се качва. Основното му притеснение беше да не го забележи някой случаен човек от съседна лодка, измъчван от безсъние. Напрегна слуха си и в продължение на няколко минути се ослуша отново без да изпуска от очи платноходката и яхтата, закотвени на няколко десетки метра по-близо до брега. След като се увери, че никой не го е видял, той се качи целият на платформата. Легна по корем, отпусна глава върху предмишниците си и застина неподвижно.

Месеци наред той беше проигравал тази сцена в ума си. Беше си представял какви ли не сценарии, в които Гарет посреща смъртта. Практикът в него искаше всичко да бъде максимално безопасно. Да не поема никакви рискове. Да удари Гарет преди онзи изобщо да се е усетил и да приключи бързо. Но друга част от Мич много искаше да види страха в очите на Гарет. Този човек го отвращаваше със самолюбието си. Дори не беше загубил съня си, след като имаше пръст в убийството на невинни хора и в раняването на много други, които бяха физически осакатени и емоционално травмирани от взрива завинаги. Ако просто го лишеше от нещастния му живот, щеше да го остави да се отърве прекалено лесно.

Всеки елемент от операцията трябваше да се анализира с оглед на основните цели. Жената на Гарет не биваше да пострада, а неговата смърт трябваше да изглежда като нещастен случай. С този напредък, който отбелязваше съдебната медицина, вече нямаше лесни задачи. Рап се беше съсредоточил на страстта на Гарет по яхтите още от самото начало. Хиляди загиваха всяка година в мореплавателни инциденти. Сблъсък, пожар, удавяне, електрически удар или просто изчезване — всичко това фигурираше сред вариантите.

Всеки път когато пристигнеше нов доклад от Западното крайбрежие, Рап го изчиташе подробно и в контекста на задачата. С времето започна да се проявява определена особеност. Тъй като искаше сам да се убеди в правотата си, Рап отлетя за Сан Диего с частен самолет. Пристигна по тъмно и си тръгна преди изгрев-слънце. От балкона на наетия апартамент той цяла вечер наблюдаваше марината, където Гарет държеше яхтата си. Същата нощ се потвърди откритието, което Рап беше направил по докладите на наблюдателните екипи.

Вече няколко месеца Рап си представяше как убива Гарет по над десет начина, но внимателният анализ показа, че само два заслужаваха по-обстойно внимание. Когато разбраха за планираното пътуване с новата му яхта, всичко си дойде на мястото. Дори след като каза на Ривера, че тя ще извърши акцията, Рап продължи да действа наум по двата сценария. Толкова често си мислеше как ще убие Гарет, че почти му се превърна като в преживян спомен.

Буквално всеки път когато затвореше очи, той си се представяше на същото място, на което беше в момента — страничната платформа за плуване на яхтата на Стю Гарет. В тази поза нямаше да предизвика никакво подозрение. На ясно осветено от луната небе би приличал на навито на руло брезентово покривало. А в облачна нощ като тази беше почти невидим. Оставаше му само да чака появата на Гарет.