Черен дъжд

10.

Бледите лъчи на луната се процеждаха през пролуките между дърветата и осветяваха неравния терен.

Не беше много, но стигаше на младежа от племето нури да следи плячката си.

Той безшумно се провираше през джунглата по дирите на животното — голям кафяв тапир. Стъпваше предпазливо, тъй като не искаше да пропусне шанса си. Ловуваше отдавна и това беше първият едър дивеч, който виждаше от седмици. Ако го чуеше, тапирът щеше да се втурне обратно към реката, където тези животни се криеха денем в очакване на нощта, за да излязат да търсят храна.

Момчето се движеше внимателно и спря, когато усети нова миризма: пушек. Не приятен мирис на хубав огън, а застояла смрад на сажди.

След минута се натъкна на източника. В тясното пространство между дърветата тлееше нещо, напомнящо купчина тор — черни, изгорели листа, съчки и останки от сухи палмови клони. Наоколо се стелеха валма сивкав дим, обгърнал купчината като призрак.

Той се приближи. Тлеещата клада се беше разпаднала — едната половина се бе срутила настрани, последвана и от горния пласт. В него имаше човешки труп, изгорял до неузнаваемост. Младежът се вгледа в почернелите кости.

— Хокауа — презрително промърмори той. С тази дума племето нури наричаше народа холокуа, странното племе, което ги ограждаше отвсякъде и нападаше всеки, навлязъл в тяхна територия. Чичо му се боеше от тях — хора сенки, така ги наричаше. Твърдеше, че вършели злини, и го умоляваше да не ходи натам.

Младият ловец не се страхуваше толкова, ала това странно място го накара да се замисли. Поколеба се дали да не се върне, но погледът му отново попадна върху следите на тапира и реши да продължи.

След няколко минути се доближи достатъчно, за да чува пасящото животно. Спря и го огледа — тапирът ровеше из храсталака в търсене на определен вид растителност. Младежът се напрегна, вдигна копието си и го хвърли.

Оръжието полетя право напред и улучи животното в хълбока. То изквича от болка и хукна в гората. Ловецът се затича след него, шибан от дървета и храсти. Следваше го по шума, който издаваше — тежко дишане, сумтене и пращене на клони.

Изведнъж чу пред себе си остър писък и си помисли, че тапирът е паднал, но когато стигна на мястото, намери само окървавеното си копие на земята сред кичури тъмна козина. Животното не се виждаше никъде.

Зачуди се дали не се е освободило от копието и не е избягало. Следите му обаче просто се губеха, сякаш беше изчезнало внезапно.

Младежът вдигна оръжието и огледа върха, за да се увери, че е невредим. В този момент долови тихо шумолене от храстите пред него. Замръзна, наостри слух и в настъпилата тишина чу плитко дишане. Запълзя натам, вдигна копието над главата си и замахна с всичка сила.

Върхът улучи нещо твърдо и отскочи. Дръжката се строши, разтърсвайки ръцете му. От гъсталака изплува черен силует и го връхлетя. Ловецът видя проблясък на остри като ножове зъби и усети воня на гнило месо.

Ударът го отхвърли назад и на гърдите му се появиха две диагонални рани. Той се строполи на земята, извъртя се и се опита да се измъкне с пълзене, ала зъбите се забиха в прасците му и индианецът изкрещя.

Съществото го повлече заднишком по земята. Надавайки мъчителни викове, младежът се вкопчи в оголения корен на едно дърво и се задържа за момент. После създанието отново го затегли и изпъна тялото му като въже.

Лицето на младежа се заби в пръстта и той разбра, че нападателят му го е пуснал. Придърпа се напред, но отдихът продължи само секунда. Изпищя от болка и изви гръб, когато зъбите отново се впиха в краката му, този път в задната страна на бедрата.

Изведнъж тялото му се сгърчи и пръстите му се изплъзнаха от корена. Той политна назад и като подскачаше по неравния терен и крещеше от страх, потъна в гъсталака.