Черен дъжд

41.

Макартър грабна радиостанцията и извика:

— Даниел, имаме проблем. Донеси аптечката. Бързо!

Думите му я хвърлиха в паника.

— Защо? Какво има? Какво се е случило?

— Нищо не се е случило — измърмори той. — Нищо лошо. Всъщност донякъде. — Млъкна и събра мислите си. — С Хоукър сме добре. Но открихме един човек, който може би се нуждае от помощ.

Последва кратка пауза и Лейдлоу отговори, че идва.

Докато Хоукър се спускаше по дървото, Макартър продължи да рови гнездото, но не забеляза нови движения. Докосна кожата на мъжа и установи, че е студена. Човекът си беше съвсем мъртъв.

Даниел пристигна след няколко минути и стигна до същото заключение.

— За него вече няма надежда, професоре.

— Знам — смутено отвърна Макартър. — Обърках се. Ръката му се раздвижи. Всъщност два пъти. Помислих, че е… нали разбираш… жив.

Хоукър скочи на земята от най-долния клон и отбеляза:

— Добре, че е мъртъв. Иначе адски щеше да го заболи от падането.

Тримата доразчистиха калта и видяха две големи дупки в гърдите на наемника. След като разрязаха ризата му, откриха няколко потъмнели подутини по кожата му. Вече бяха виждали подобни рани по плаващия в реката труп на индианеца.

Този път обаче нещо в подутините се движеше, едва забележими приплъзвания назад-напред, сякаш под кожата имаше живак.

— Газови мехури — предположи Даниел. — Басирам се, че движението им е опънало кожата и е накарало ръката му да потрепне.

Макартър въздъхна с облекчение.

— Поне не съм луд.

Лейдлоу си сложи латексови ръкавици и извади скалпел от аптечката.

— Какво ще правиш? — попита нервно Хоукър.

Тя го погледна.

— Нали искаш информация?

— Ти да не си хирург?

— Не, но имам магистратура по микробиология. Правили сме дисекция на какво ли не. — Разряза една от подутините и тя се разцепи. Отвътре изтече малко кръв и Хоукър се отдръпна назад.

Даниел се озърна към него.

— Добре ли си?

— Просто гледам да не ти преча.

Даниел премести ръката на мъртвия и установи, че тя се движи свободно.

— Странно, още не се е вкочанил. — Огледа го внимателно. Също като трупа в реката и този не беше започнал да се разлага.

Даниел взе кръв с помощта на спринцовка и я постави в епруветка. После проучи двете отворени рани: те пробиваха едно от ребрата и продължаваха дълбоко в гърдите, но не излизаха от гърба. Отново като индианеца от реката. Започваше да мисли, че Верховен е прав — индианците холокуа може би го бяха завързали и оставили като жертвоприношение за зверовете. Но пък защо не се беше съпротивлявал и опъвал въжетата? И защо, преди да го хвърлят в реката, бяха завързали камъни за краката му и дънер, който да не му позволи да потъне? Дали наистина го бяха завлекли там и го бяха пуснали по течението като предупреждение към племето нури?

Тя понечи да вземе още една проба и забеляза нещо да помръдва в останките от току-що спуканата подутина. Отдръпна се и каза:

— Това е странно.

— Всичко тук е странно — отбеляза Хоукър. — Бъди по-конкретна.

Тя се усмихна, но не отговори. Взе пинсета и измъкна нещо слузесто и сиво от гръдната кухина на мъжа. Приличаше на пиявица, само че с две дълги пипала, които останаха свързани с нещо в гърдите му.

Тя остави паразита на земята, без да откъсва пипалата, и се насочи към мястото, докъдето стигаха — голям кръвоносен съд точно над сърцето. После разряза част от артерията и освободи пиявицата.

Паразитът се заизвива в пинсетата, пипалата му се изхлузиха от артерията и започнаха да се поклащат като миниатюрни маркучи. Като че ли търсеха нещо.

— Какво е това? — попита Макартър.

— Предполагам, че така се възпроизвеждат онези зверове — отвърна Даниел.

Хоукър изглеждаше още по-малко въодушевен от преди.

— Ларва ли?

Тя кимна.

— Снесена като паразит.

— Сигурна ли си?

— Не, но ми се струва вероятно. Много видове се възпроизвеждат по паразитен път, особено насекоми. Главно осите. Те ужилват други насекоми, парализират ги и снасят яйцата си. В такива случаи приемникът е жив, докато го изяждат отвътре.

— Поредната връзка с насекомите — отбеляза Хоукър.

Даниел посочи тънките пипала, които бяха по-дълги от самата ларва.

— Хранила се е с вещества от кръвоносната му система. Подутините навярно се образуват от нейните газове.

Тя протегна пинсетата към Хоукър, за да може да разгледа съществото отблизо, а той отново отстъпи назад.

— По-внимателно с това нещо.

Даниел се засмя и се обърна към Макартър, който проявяваше по-голям интерес.

— Ами другите подутини? — попита той.

Та остави ларвата в малък контейнер и отново приклекна до трупа. И естествено, във всеки от тъмните мехури откри по още една пиявица.

— Ще проуча това нещо — рече тя. — Може да ни даде ценна информация.

— Знаех си, че ще го кажеш — недоволно изпъшка Хоукър. — Само гледай да не го изпускаш от очи. Ще ми е много неприятно, ако се събудя и го открия в окопа си.

Докато Даниел поставяше останалите ларви в контейнера, той повика Верховен по радиостанцията.

— Донеси малко от експлозивите на Кауфман, няколко детонатора и тел.

— За какво ти е това? — попита Даниел.

— Ще направя капан.

— Какво? — възкликнаха едновременно Даниел и Макартър, смаяни и отвратени.

— Те са взели труповете, които погребахме — поясни пилотът. — Ще вземат и това нещастно копеле. Искам да кажа, повторно. Ще го използвам като примамка.

Имаше нещо противно в мисълта да използват човешки труп за примамка, но в този момент оцеляването им имаше значение.

Докато Лейдлоу приключваше с взимането на проби, Верховен пристигна с експлозивите. Хоукър постави С4 в трупа, после се покатери на няколко дървета и повтори същото. Изчакаха го да слезе и се върнаха заедно в лагера.

— Научихме ли каквото трябваше? — попита Макартър.

— Повече, отколкото искахме.

Археологът кимна, като си мислеше, че Хоукър има предвид трупа и ларвите. Всъщност пилотът се безпокоеше повече заради пашкулите, които бе видял сред клоните на дърветата. Бяха с всевъзможни размери, десетки, като овошки, покрити с гниещи плодове. Някои изглеждаха пресни, с тъмна кал и гладки стени, други бяха по-стари и изсъхнали, трети представляваха просто разпукани люспи, чиито ларви — и каквото друго беше имало в тях — отдавна бяха изпълзели навън.

Сега разбираше защо наоколо няма по-големи животни. Зверовете прочистваха джунглата от всичко живо. Доказателствата висяха по дърветата.