Черен дъжд

24.

При тази новина лицето на Марк Поласки стана сивкаво. Съобщението от централата на НИИ идваше направо от Стюарт Гибс. Дъщерята на Поласки била блъсната от кола, докато била на джогинг. Закарали я в болница с тежки травми на главата и шията и не се очаквало да дойде в съзнание. На негово име бил купен билет за директен полет Манауш — Маями, откъдето щял да го вземе частен самолет. Самолетът излитал от Манауш в 09:43, ако Поласки успеел дотогава да стигне дотам.

Той погледна Хоукър и попита тихо:

— Можем ли да стигнем навреме?

— Ако излетим веднага — отвърна пилотът.

Докато Поласки се качваше в хюито, другите се сбогуваха с него. Девърс му подаде раницата, а Макартър, който внезапно си спомни собствените си тежки мигове в реалния свят, обеща да го потърси след завръщането им в Щатите.

Поласки едва ги чуваше. Седна до пилота, вперил невиждащ поглед в лазурното небе, и зарови в раницата си.

До него Хоукър направи бърза проверка на системите, запали двигателя и зачака стрелките на уредите да се раздвижат. Витлата над тях бавно се завъртяха. Когато забръмчаха равномерно, той изтегли лоста назад и хеликоптерът се издигна.

Вертолетът се завъртя на изток, изравни нос и се отдалечи, набирайки скорост и височина.

Скоро се носеха с двеста и двайсет километра в час на хиляда и петстотин метра над земята. За три и половина часа щяха да изминат разстояние, отнело на групата десет дни път с кораб и пеша.

Поласки беше потънал в мълчание. Хоукър не го смущаваше. А и какво можеше да му каже? Пилотът си вършеше работата, проверяваше уредите и оглеждаше небето, спираше поглед върху конкретен участък, фокусираше се за миг, за да се увери, че е чист, после преминаваше нататък. Този процес се набиваше в ума на пилотите от деня, в който започваха да летят, и Хоукър го изпълняваше по навик, без да очаква срещи с други машини. Но въпреки това забеляза нещо.

В небето се появи черна точка, относително неподвижна, почти като петно на предното стъкло — типичен признак, че траекторията й пресича тяхната.

Хоукър леко промени курса и бавно издигна вертолета нагоре.

Другият хеликоптер продължаваше по същата траектория. Скоро различи модела, „Хюс 600“, обикновено наричан НОТАР, съкращение, показващо, че няма опашно витло8, защото използваше насочените отработени газове за регулиране на посоката, вместо обичайния заден винт. Този НОТАР обаче беше зловещо черен, нямаше никакви опознавателни знаци и от двете си страни носеше по два външни контейнера.

— Нещо не е наред ли? — излезе от транса си Поласки.

— Няма опознавателни знаци — отвърна Хоукър.

— Какво значи това?

— Не знам. Но не е на добре.

Другият вертолет мина встрани под тях. Хоукър не откъсваше очи от него, завъртя глава и зави надясно, за да не го изгуби от поглед. Точно преди да изчезне в далечината, НОТАР също започна да завива. Връщаше се.

В лагера Даниел се върна на сателитната радиостанция, за да съобщи на Гибс за заминаването на Поласки.

— Потвърди, че са излетели — нареди той.

— Да, преди пет минути.

Последва продължително мълчание.

— Ясно — накрая каза директорът. — Ще се свържа с теб в деветнайсет нула нула, за да докладваш за обстановката. Край на връзката.

Лейдлоу протегна ръка да изключи апарата, но спря — спомни си, че трябва да обсъди с Гибс проблем с охранителната система, поредната от множеството повреди в електронната техника. Тя взе бележките си и натисна бутона за предаване.

Не получи отговор.

Отново натисна бутона.

— Стюарт, там ли си?

Провери дисплея. „Край на връзката.“ Гибс явно се беше изключил.

Даниел въведе повторно кода си за достъп, натисна „установяване на връзка“ и зачака. Не се случи нищо, после на дисплея се появи нов надпис: „Връзка не е установена. Моля, опитайте пак“.

Направи нов опит само за да получи още по-злокобен отговор: „Невалиден код. Достъп отказан“.

Стомахът й се сви. Тя въздъхна ядосано и се огледа за помощ, но с бета-теста на новия протокол за сателитна връзка се занимаваше Поласки, а него го нямаше.

Хоукър насочи поглед напред. Черният НОТАР продължаваше да завива и скоро щеше да заеме позиция зад тях. В опит да предотврати това Хоукър натисна лоста напред и спусна носа на хюито. Докато вертолетът набираше скорост, той се озърна назад, но не видя другия хеликоптер.

Поласки се завъртя на седалката си.

— В опасност ли сме?

— Може би.

След няколко секунди канонада от трасиращи куршуми разсея всякакво съмнение.

Хоукър рязко наклони лоста и полетя към джунглата на хиляда и петстотин метра под тях. Черният вертолет ги последва и въпреки високата им скорост бързо ги настигаше.

НОТАР беше с две поколения по-нов от хюито. По-малък, по-лек и по-бърз. Хоукър не можеше да му избяга. А без оръжие положението изглеждаше отчаяно. Все едно на улицата да те спре въоръжен човек — ако ти поиска нещо, просто му го даваш, а ако не поиска нищо, плюеш си на петите и се молиш да извадиш късмет. Докато остро завиваше наляво и се спускаше към реката, Хоукър се молеше да извадят късмет.

— Кои са тези? — надвика Поласки воя на двигателя.

Хоукър не отговори. Хюито бързо набираше скорост.

Стрелката на скоростомера се завъртя през жълтата дъга и премина червената линия — скоростта, която никога не биваше да се превишава. За което имаше сериозно основание. Над тази скорост структурните връзки на корпуса ставаха нестабилни. Сякаш за да демонстрира това, хюито започна да се тресе неудържимо, заплашвайки да се разпадне.

Стигнаха над върхарите на дърветата и се понесоха над тях с близо двеста и осемдесет километра в час. Двигателят виеше и хеликоптерът продължаваше да се тресе. Отляво пак изтрещяха изстрели и Хоукър се стрелна натам, принуждавайки другия вертолет да прелети над тях. На пътя им се извисиха по-големи дървета и Хоукър трябваше да се издигне, прорязвайки с плазовете път сред листака. После отново се спусна.

— Внимавай! — извика Поласки.

Черният НОТАР се появи отгоре им, обстрелвайки ги отдясно. В кабината отекна остро изтракване, като от метална пръчка, опряна в бързо въртящ се вентилатор.

Поласки светкавично плъзна поглед по стените в търсене на повреди. Хоукър провери уредите за същото. През десетина дупки отстрани на корпуса проникваха слънчеви лъчи. Пилотът видя, че стрелките са останали по местата си и всичко функционира нормално. Бяха ги улучили, но във вертолета имаше много празно пространство и куршумите бяха преминали през него, без да засегнат нищо важно.

Другият хеликоптер описа широка дъга и се приготви за нова атака. Хоукър имаше само един път за бягство.

С ревящ двигател и напрягащ се корпус хюито отново се понесе към реката. Противникът го последва, като бързо се приближаваше.

Листакът отдолу изчезна в мига, в който черният НОТАР откри огън. Хоукър се спусна към водата и зави по посока на течението. Другият вертолет прелетя отгоре, направи широк завой, мина зад тях и пак започна да ги настига.

Сега и двата хеликоптера се носеха над искрящата вода, правейки резки маневри и завои — приличаха на грамадни водни кончета в спор за територии.

Лъкатушното речно корито осигуряваше известно прикритие на хюито, но дърветата по бреговете ги затваряха като в дълбок каньон и правеха маневрите им предвидими. Хоукър зави наляво, но скоро нямаше вече накъде да отиде, спрян от извисяващите се дънери. Той промени посоката и премина пред бълващите огън картечници на черния НОТАР, потръпвайки, когато един шрапнел проби стената на кабината.

— Какво ще правим? — извика Поласки. — Защо ни атакуват?

— Нямам представа — отговори и на двата въпроса Хоукър и отново зави.

Реката за кратко се разшири, позволявайки им малко повече свобода на действие, ала малко по-нататък следваше тесен участък. Хюито се понесе по него с пълна скорост и се насочи към центъра на рядко залесен остров, около който реката се раздвояваше. Отклони се в последния момент, стрелвайки се ниско отляво на високите дървета, докато другият хеликоптер продължи направо. След две секунди подминаха острова и Хоукър рязко зави надясно към черния НОТАР в опит да го изтика към джунглата на брега.

Другият пилот обаче намали скоростта и Хоукър трябваше или да се издигне над дърветата, или да пресече пред очакващите го картечници. Той изтегли лоста и хюито профуча над върхарите в безопасност, макар и само за миг.

Врагът се появи зад тях с пламтящи дула.

Куршумите затракаха от опашката към двигателя. Страхотен трясък на разкъсан метал заглуши всички други звуци — нещо в турбината се беше пръснало. Станал неуправляем, разтърсващият се хеликоптер полетя напред.

Хоукър се опита да го стабилизира, но хидравликата бе излязла от строя и усилията му не доведоха до никакъв резултат. Сега вертолетът се поддаваше единствено на физическите закони. Наклонил нос, той продължи по балистична парабола и се завъртя надясно, оставяйки дълга диря черен дим.

Разстоянието до джунглата бързо се скъсяваше и хюито се заби в дърветата сред ураган от хвърчащи клони, ротори и плексиглас. Горските върхари се разлюляха от сблъсъка и се затвориха над тях, поглъщайки ги като камък, потънал в океана.