Черните птици

13

Върнах се на бюрото си, отворих на „Психолози“ и намерих два номера за доктор Порфирио Бенавидес — служебен и домашен. Набрах служебния.

— Професионални кабинети — каза женски глас.

Беше също толкова спокоен и дружелюбен, колкото женският глас в научнофантастичните филми, когато обявява, че космическият кораб ще се саморазруши след осемнайсет секунди. Спомних си как изглежда жената на рецепцията, но не можах да се сетя как се казва.

Представих се и тя обеща да накара Бени да ми се обади в паузата между двама пациенти.

Докато чаках, прочетох биографичната информация от досието на Дебора Голд. През последните десет години беше давала интервюта по медиите на теми, за които предполагах, че са обичайни за специалист като нея: „Как да се справим с празничната депресия“, „Как да говорим с децата си за секс“, „Възстановяване след развод“. Освен това беше изнасяла лекции в университета като гостуващ преподавател, но не и в скоро време. За нея работеха двама асистенти с магистърски степени по медицина. Според това, което ми беше разказвала Ел Ей за медицинската практика на психолозите, двамата най-вероятно вършеха повечето действителна работа в кабинета на доктор Голд.

Преди тях беше имала партньор в практиката, Марк Пендърграс, в продължение на две години и половина. Доктор Пендърграс беше родом от Хюстън, разведен, с две големи деца, който беше напуснал съвместната практика по-рано тази година и в момента работеше в системата на федералните затвори. Познавах го, но не знаех кой знае какво за него.

Първият брак на Голд беше с един адвокат от Сан Диего. Няколко години след развода се беше омъжила повторно за свой бивш пациент — Анди Джеймисън.

Взех молив и поставих чавка до този абзац от досието, както и още една в дъното на жълтата бележка, залепена на същата страница, на която с почерка на Райдаут беше написано „Адвокатска кучка на повикване“. След това въпреки собствената си съпротива по този въпрос оставих съобщение на телефона на Райдаут, с което го накарах да провери всички психолози в града — с малко ударение на „всички“. Не ми беше приятно да го правя, но си знаех, че ако не го направя, ще се чувствам още по-зле.

После се обадих на Джони в кантората му.

— Здрасти, Худини — казах аз. — Имам един въпрос.

— Естествено, за какво става дума?

— Какво точно имат предвид адвокатите, когато наричат някого „кучка“?

— В какъв контекст? — попита той. — Говорим за друг адвокат, за свидетел или какво?

— Да кажем, свидетел експерт.

— Ако адвокатът не говори за действителна проститутка или пък човекът просто не му е симпатичен, думата, общо взето, означава това, което си мислиш — експерт, готов да даде всякакви показания, ако му се плати затова.

— Има ли разлика между такъв свидетел и онова, което наричате „наемник“?

Не е голяма. Като цяло наемниците са малко по-нависоко в хранителната верига — да кажем, че за тях не е задължително да лъжат, а по-скоро да представят информацията избирателно. Защо питаш?

— Би ли нарекъл Дебора Голд „кучка“?

— Да, поне така съм чувал за нея. Какво си открил?

— Все още нищо — отговорих аз.

— Подозираш, че тя може да не е само жертва?

— Нямам представа.

— Аха — каза той. — Не ми е трудно да си я представя и от двете страни. Чух, че е вдигала шум против антисемитизма: скинари, неонацисти и други подобни елементи. Питам се дали няма нещо общо?

— И аз се питам — отговорих аз. — Както и да е, ако се появи нещо ново, ще ти кажа, когато се видим през уикенда.

Върнах се към досието и открих, че Голд имаше син, който се беше преместил да живее в Израел преди две години, след като беше изкарал два семестъра в държавния колеж със специалност история. Явно се беше установил в Тел Авив, но никой не знаеше с какво се занимава там. Дъщеря ѝ също се беше преместила в Канзас Сити, след като беше забременяла и се беше омъжила за човек, осъждан за влизане с взлом. Казваше се Дюмаркъс Шу. Това беше предизвикало охлаждане на отношенията между майка и дъщеря и двете не бяха поддържали контакт помежду си през последните няколко години.

Анди Джеймисън имаше две деца тийнейджъри, момче и момиче, които живееха с майка си и никога не ходеха в дома на Голд и Джеймисън, ако не се налагаше. Голд имаше брат, който се беше удавил на осемнайсет години на някакво парти край езерото, както и още един, който работеше като брокер на недвижими имоти в Остин. Баща ѝ беше починал от сърдечен удар преди десет години, а майката беше в старчески дом в Хот Спрингс, където Голд я беше посещавала един-два пъти годишно. Очевидно не бяха от онези семейства, в които всички са си много близки.

С алибито на Анди Джеймисън — по времето, когато беше убита жена му, той беше участвал в търговското изложение „ИнфоМарт“ в Далас — нямаше никакъв проблем с изключение на това, че си беше алиби. Други хора потвърждаваха, че е бил там, но засега не разполагахме с нищо по-солидно — запис от охранителна камера или мобилен телефон, на който лицето му да се вижда ясно. Той си оставаше съпругът на жертвата, което означаваше, че продължава да представлява интерес за разследването, докато нещо не го изключи напълно. Опитах се да си го представя с дърводелски чук в ръка, забива строителни пирони в китките и петите на жена си, а после си тръгва и я оставя да умре под ледения дъжд. Не ми изглеждаше крайно правдоподобно, но и не можех да го изключа съвсем.

Бърти подаде глава на вратата, при което очилата ѝ за четене едва не паднаха от носа, и ми направи знак да вдигна телефона.

Обаждаше се Бени и аз му казах, че имам работа за него.

— Това е добра новина — каза той. — Как иначе да слагам хляб на масата?

— Трябва да поговорим за Дебора Голд.

— Това вече не е толкова добрата новина, приятелю.

— Засега е предварителен разговор, Бени. Искам просто да ми кажеш всичко, за което се сетиш — лично, професионално, клюки, каквото и да е.

— Ако се налага, ще направя всичко по силите ми.

Бени ми каза, че тази вечер ще извежда жена си Айрина на вечеря и на кино. Аз му препоръчах мексиканската кухня.

— Любимата ми е — казах аз.

— Ai — възкликна той по мексикански.

Всъщност отиваха на Кей 27 за прочутото им меню „Сом на корем“.

Разбрахме се да се видим в кабинета му на следващия ден и аз затворих телефона, като си представях как двамата със съпругата му отиват към езерото като влюбени тийнейджъри с реставрирания му корвет модел ’67 в червено и бяло, без да мислят за римски конници или замразени глави.