Черните птици

16

Последният ден от седмицата, определена за траур на Дебора Голд според юдейската традиция, беше идеален за барбекю и фризби в парка. Аз пък отидох да се срещна с вдовеца, който беше казал на Райдаут, че ще си остане вкъщи, защото не иска да ходи на място, където не знае какво трябва да каже или да направи.

Зимата все още беше на пауза и небето беше ясно и твърдо като кристал, а въздухът сякаш режеше с острите си ръбове, когато пристигнах в къщата на Джеймисън и Голд, недалече от горния край на Стърлинг Роуд. Беше на два етажа, проектирана в архитектурния стил, който понякога наричаха „псевдоколониален“ — поне петстотин квадрата застроена площ на нещо като троен парцел, с широка веранда и четири нива терасирани цветни лехи, олимпийски басейн с трамплин и кула и малки горички от плачещи върби, които свеждаха клоните си над перфектно окосените морави. На покритата с чакъл алея за автомобили пред къщата един до друг бяха паркирани зелен хамър и кафяв лексъс.

Според досието на Анди Джеймисън той беше роден тук, имаше двама по-големи братя и се беше поддал на натиска на баща си да запише бизнес администрация в Щатския университет в Остин. Беше прекъснал още по средата на първи курс, след като и двамата му родители бяха загинали в самолетна катастрофа, недалече от Стиймбоут Спрингс, щата Колорадо. Беше използвал парите от застраховката, за да основе собствена компания за компютърни консултации и консумативи. Беше арестуван веднъж за притежание на кокаин още в гимназията и беше осъждан за шофиране в нетрезво състояние преди три години в Деня на благодарността. Бизнесът му беше на светло, внасяше редовно дължимите суми по ипотеката си, и двата автомобила бяха изплатени, а доктор Голд нямаше застраховка живот, която да отиде за него. Според слуховете беше кръшкал и на двете си съпруги още от самото начало, но никога не беше поддържал любовни афери за повече от година. Никой от хората, с които бяхме разговаряли, не си спомняше да е изразявал недоволство от доктор Голд или от брака си, така че, ако не я беше убил, той беше просто обикновен успял мъж от средната класа, който изневерява на жена си. От онези, които се обаждат в поздравителните концерти по радиостанциите за кънтри музика и се жалват за това, че им е слаб ангелът.

Когато ми отвори, облечен единствено с маркови джинси и златен ланец, първото ми впечатление беше за мъж, който наближава четирийсетте по календара, но в главата си е останал на двайсет. Той ме въведе в дневна, която със сигурност беше обзаведена от известен дизайнер, с извънгабаритна каменна камина в центъра на южната стена и бар с индиректно осветление и въртящи столчета с облегалки срещу нея. От двете страни на камината имаше вградени етажерки за книги от тъмен дъб, в които бяха подредени луксозни стари томове с кожена подвързия. Книгите някак си изглеждаха така, все едно не са докосвани, след като специалистът по вътрешно обзавеждане ги беше подредил там.

— Много е разхвърляно — каза Джеймисън, като разроши тъмната си коса с трепереща ръка.

Скоро не се беше бръснал и леко лъхаше на пот. Погледнах го, когато извади дъвката от устата си и я пусна в пепелника на масичката за кафе. Той ми махна да седна на най-удобния стол в стаята. Стаята по никакъв начин не ми изглеждаше разхвърляна.

— Искате ли нещо за пиене? — попита ме разсеяно домакинът.

— Не, благодаря.

Той намери един пакет ментолови цигари „Салем“ на масичката за кафе, изтръска една в устата си, запали я с малка бяла запалка и жадно пое дима.

— Има ли нещо ново? — попита ме той. — Малко съм изпуснал нишката.

— Все още е рано за резултати — отговорих аз. — Но по този случай се работи приоритетно.

— Какво означава това?

— Общо взето, точно това — всеки служител, когото можем да отделим, по един или друг начин се занимава с този случай. Отворили сме извънредни телефонни линии, изследванията влизат в лабораторията с предимство и прочие.

— Приоритетно в сравнение с какво? Някоя умряла курва? Или някой дилър на крек от „Нолтениъс“?

Разперих ръце.

— Какво да ти кажа, Анди. Ако намериш човек, който не отговаря пред никого, обади ми се.

— Да, да, знам, така е. Извинявай. Първите четирийсет и осем часа, известна психоложка, основният заподозрян винаги е съпругът и така нататък, и така нататък.

— Искаше ми се да продължим разговора, който вече си провел с Монси и Райдаут.

— Как така да го продължим?

— Знаеш ли дали в живота на съпругата ти са се появили някакви нови хора или някакви необичайни отношения, или за някаква промяна в обичайните ѝ навици?

Той ме изгледа в продължение на няколко секунди, през които зад очите му премина нещо.

— Те вече ме питаха.

— Имам нужда да чуя отговора лично от теб.

— Деб не беше много общителна — каза той. — Поне не по обичайния начин. Имаше си своя кръг и толкова.

— Какъв кръг?

Той поклати глава.

— Нали така се казва? Определени хора, с които се събираше сравнително често.

— Значи се е срещала с други мъже?

Той се засмя особено и отново разроши косата си с ръце.

— Това изчерпва въпроса, така ли?

— Какво искаш да кажеш?

— Деб имаше доста католически вкусове по отношение на секса.

— Добре, тогава да го кажем с други хора.

— Да, и аз знаех за тях. Не беше голяма тайна — точно затова се събираше тяхната групичка. Това и коката. Джеф Файгъл, Бен Фрикс, Марк Пендърграс и някои от момичетата, които работят в клиниките на Бен. Не се опитвам да натопя никого. Аз също ходих да смъркам с тях един-два пъти, но не можех да им насмогна на темпото.

Не бях съвсем сигурен дали Пендърграс беше голяма изненада, но знаех по малко за останалите. Бенджамин Фрикс беше брокер на недвижими имоти, който имаше офиси тук и в Тексаркана. Репутацията му беше на един от онези мъже, които твърдо подкрепят Втората поправка на Конституцията и правото на всеки американец да има и да носи оръжие, строят бункери за края на света и се занимават с бойни изкуства. Беше висок, с мургава кожа, изпъкнало чело, пълни устни и черни очи с тежки сенки, с много тъмни косми по дългите си ръце и увиснали рамене. През последните двайсет години непрекъснато го арестуваха за всякакви провинения от побой до уриниране върху полицейска патрулна кола, като последното може би имаше нещо общо с факта, че четвъртата му жена се беше развела с него преди около една година.

Трътлестият Файгъл беше адвокат и се беше специализирал да завежда искове срещу лекари, за да изкопчи нещо от застраховката им срещу лекарска грешка. Имаше репутация на лош юрист и другите адвокати понякога наричаха кантората му „Пух, Дух и Извънсъдебно споразумение“, по аналогия с приказката за трите прасенца, защото вдигаше много шум, но не събаряше нищо. За сметка на това според слуховете той държеше на повикване цели взводове от експерти, които срещу достатъчно пари бяха готови да заявят пред съда, че мъртвецът беше извършил самоубийство, като се беше промушил в гърба с градинарска ножица и след това се беше заровил в плитък гръб. Файгъл по принцип не се занимаваше с местните лекари, вероятно защото нямаше как да бъде сигурен, че няма да му се наложи да го лекуват от спукан апендикс или счупен крак.

— По какво си падаха най-много според теб?

— Когато говорим за такива хора, не знам как точно дати отговоря.

— Анди, нали си даваш сметка, че всичко ще излезе наяве? Независимо какво е. Сигурен ли си, че искаш пак да отговаряш на тези въпроси, когато това се случи, и може би да се забъркаш в него?

Той издиша дима и се загледа в него, после отговори така, все едно не ме беше чул.

— Предполагам, че най-вече по секс игрите — каза той. — Кожа, белезници, бичове, ботуши, всякакви простотии. Аз не си падам по такива неща.

— Къде се събираха?

— Тук или при Бен. Когато строихме тази къща, Деб ги накара да проектират цял отделен апартамент в нея който да използва само тя. Мисля, че и Бен имаше нещо подобно. Наистина бяха много запалени.

Той смачка цигарата си и каза:

— Ще си взема една бира. Сигурен ли си, че не искаш нещо?

— Няма нужда.

Той отиде в кухнята и аз чух как се отваря и затваря вратата на хладилника, а после пукот от отваряне на кутийка. Когато се върна в стаята, носеше кутийка „Бъд“. Отпи голяма глътка от бирата, преди да седне обратно на мястото си.

— Приличаш ми на бивш спортист — отбеляза той и се оригна. — Не се сърди, че го казвам, но изглеждаш доста контузен.

Не отговорих.

— Във всеки случай не приличаш на човек, който трябва да се занимава с такава работа.

— Защо, те какви са?

Той сви рамене.

— Ами нали се сещаш — печени типове като по филмите, които пускат остроумия и блъскат хората в стената, докато ги разпитват. Приличаш на човек, който може да стане опасен, ако се наложи, но не изглеждаш страшен, а по-скоро подготвен за всичко. Женен си, нали?

— Да.

— Все се питам дали цялата идея не е генерално сбъркана, нали се сещаш, като цигарите. Милиони хора си казват, че няма проблеми, но всъщност това ги убива. Убива ни.

— Аз не съм най-подходящият човек, който да ти даде съвет за брака, Анди.

Той сви рамене. После попита:

— Загазил ли съм? Имам предвид, сто души могат Да потвърдят, че съм бил в Далас.

— Засега нямаме заподозрян — отговорих аз. — Но има някои неща, за които искам да науча повече, например фактът, че си бил пациент на доктор Голд, преди да се съберете.

Той извърна поглед.

— Аха. Започнах да ходя при нея с Джаки, защото тя ме помоли. Двамата имахме някакви проблеми и тя реши, че трябва да отидем на психолог.

— Помогна ли?

— Зависи от гледната точка, предполагам. Със сигурност не помогна на брака ни.

— Значи вие двамата с Джаки известно време сте ходили на консултации при Голд. Как се стигна дотам, че се разведе с Джаки и се ожени за Голд?

Той отпи от бирата си и замислено се вторачи в кутийката.

— Точно това е странното. Всъщност не знам. Няколко пъти двамата с Джаки ходихме отделно, а след това Джаки съвсем спря да ходи. Деб каза, че според нея бракът не може да бъде спасен, със или без психолог. Но аз трябвало да продължа да ходя при нея, можело да ми бъде полезно, имал съм и други проблеми и прочие. Предполагам, че всичко започна така. И преди да се усетя, вече излизахме на вечеря в хотел „Арлингтън“ или в Шривпорт, или ходехме на плаващите казина. А след това започнахме да говорим как ще живеем заедно, за пръстени и всякакви простотии. Не знам, просто всичко набра някаква собствена инерция.

— Колко години разлика имахте с доктор Голд?

— Почти десет.

— Проблем ли беше това?

— Не особено, поне не за мен. Но Деб се притесняваше през цялото време. Непрекъснато намекваше, че е по-млада от годините си, правеше си пластични операции, изпробваше различни диети. Нали ги знаещ какви са.

— Кои?

Той ме погледна.

— Жените.

— Как се почувства, когато жена ти пое контрола върху твоята компания?

Той премигна и на челюстта му изпъкна един мускул.

— Това пък защо?

— Нали знаеш какво казват хората.

— Ами не знам как се очаква да се почувства един мъж, когато съпругата му отреже топките по този начин, по дяволите. Но си е така, наистина си беше опекла работата. Предполагам, че вече всички знаят.

Той сведе поглед към загорелите пръсти на краката си върху бледоморавия килим и тихо се оригна.

— Вероятно няма нужда да ти казвам, че историята е доста идиотска — казах му аз. — Самият факт, че си се подписал под нещо такова.

Той почервеня и пресуши бирата си на един дъх, преди да ме погледне.

— Подписването няма нищо общо с онова, което се случи между мен и Деб, човече. Истината е, че Деб ме наказа. Чисто и просто ме наказа.

— За какво?

Той направи гримаса, взе си още една цигара, запали я и вдиша дълбоко дима.

— Заради една мацка, с която се срещах. Една вечер Деб влезе в „Ланяпе“ и ме хвана с мацката, която точно ми беше бръкнала в гащите.

— И какво се случи после?

— Странното беше, че тя не избухна така, както можеше да се очаква. Просто охладня и се стегна. Все едно от очите ѝ излизаха лазери. Започна да повтаря разни думи като „предателство“ и „измяна“. Каза, че това било „слонът в стаята, за който не говорим“, каквото и да означава това. Било подигравка с нашите задължения един към друг. Накратко казано, тя вече нямала друг избор, освен да ме държи под око. Да поеме по-активна роля в компанията и да прекарва повече време с мен било единственият начин някога да си върне доверието в мен. Мамка му и доверието. Преди да се усетя, Джеф Файгъл започна да идва през седмица и да ми носи нови и нови документи за подписване — дялово разпределение, компенсационни пакети, гарантирани нетни приходи, равно участие във всичко и прочие, и прочие.

Той се разсмя пискливо и поклати глава.

— А това беше единствената вечер, в която реших да заведа онова момиче там.

Двамата мълчаливо обмислихме чутото. Най-сетне аз попитах:

— Искаш да ми кажеш, че тя ти е заложила капан?

— Откъде да знам, по дяволите? Но мога да ти кажа, че със сигурност би било в гадния стил на Деб.

— След като я няма, ще си върнеш ли контрола върху компанията?

Той смачка наполовина изпушената си цигара и се загледа в нея, преди да вдигне очи към мен.

— А ти как мислиш? — попита той.

Докато карах обратно към „Три“, извадих малкото найлоново пликче, в която бях прибрал дъвката на Джеймисън, проверих дали е запечатано както трябва и отново го пуснах в джоба на ризата си. Почти никога нямах чак такъв късмет, но евентуалното съвпадение на ДНК с пробите от местопрестъплението щеше да ни спести много време и неприятности, а човек никога не знае.