Черните птици

26

На следващия ден станах малко преди изгрев-слънце, накарах се да направя още десет минути на тренажора и взех душ, избръснах се и се облякох, преди да изляза да прибера вестника. Докато се оглеждах в светлината на утрото, забелязах слана по тревата и зърнах нещо, за което предположих, че е койот, което потъна между две къщи на една пресечка в северна посока. В тази част от „Ланшър“ се виждаха поне три вестника, захвърлени от пощальона на моравите пред къщите на други мои събратя, които бяха отговорни за смъртта на множество дървета.

Влязох обратно вътре и се разрових в кутиите за зърнени закуски, защото си спомних, че като малка Ел Ей обикновено предпочиташе корнфлейкс. Намерих овесени ядки и четири вида закуски с огромно съдържание на захар в различни форми и цветове, които сигурно бяха останали от момичетата, но имаше само една стара кутия от корнфлейкс, в която беше останала около една лъжица и миришеше така, все едно не е в първа младост. Хвърлих кутията заедно със съдържанието ѝ в кофата за боклук и мислено добавих корнфлейкс във въображаемия списък за пазаруване в главата си, който съвсем скоро щях да забравя. После сервирах пшеничени трици със стафиди и мюсли, които ми приличаха на миналогодишни листа, и отидох да направя кафе.

Докато се опитвах да реша коя от зърнените закуски ми изглежда най-малко отвратителна, Ел Ей влезе в кухнята, облечена с дългата до коленете тениска от турнето на „Ролинг Стоунс“, с която беше спала, като се прозяваше и се чешеше по главата. Ел Ей спря, вторачи се в кутиите и другите неща по масата и отиде до кухненския плот, за да си налее кафе. На връщане си взе и един портокал от хладилника. После седна срещу мен и ме погледна с празния си сутрешен поглед, който ми подсказваше, че само донякъде е в съзнание и няма да бъде способна на разговор поне още няколко минути. Тя отпи от кафето, без да обръща внимание на портокала. Аз си сипах пшеничени трици и стафиди и се протегнах за млякото, без да откъсвам очи от нея. Тя отпи още една глътка кафе. Пес се появи отнякъде, обиколи стола на Ел Ей и я побутна с глава по крака. Тя не реагира.

Вече бях преполовил купата си, когато тя остави чашата, погледна Пес и се протегна да го погали. Минута по-късно каза:

— Кажи на Макс, че пак си започнал да скърцаш със зъби, докато спиш.

Тя остави чашата си, прозя се още веднъж, погледа портокала в продължение на няколко секунди и отново престана да му обръща внимание.

— Кажи му, че съм казала, че си на седем и се държиш.

Канех се да я попитам какво означава това, но после забелязах изражението ѝ. Дългият опит ми подсказваше, че няма никакъв смисъл да задавам този въпрос.

А по-късно, докато отнасях чиниите към мивката, тя каза:

— Снощи ти изпих ябълковия сок. Каква беше тази странна миризма до задния вход?