Черните птици

21

Все още не беше съвсем тъмно и въздухът, който влизаше през отворените плъзгащи се врати на задната веранда, беше свеж и поносимо хладен. Вечеря на грил. Пълен релакс.

Огледах се и видях Ел Ей, Джони, Алиша, Джонас и Аби — всички държаха напитки в ръцете си и изглеждаха развеселени, докато се изтягаха в удобните столове и на дивана в дневната ми. И всички сякаш ме гледаха с очакване.

— Как се чувстваш? — попита ме Ел Ей.

— Страхотно — отговорих искрено аз.

Размърдах пръстите на краката си и се протегнах.

Ако трябваше да бъда честен, никога не се бях чувствал по-добре. Светът беше страхотно място, а коленете ми, които обикновено бяха сковани от болка, се усещаха като добре смазани лагери. Както и дясната ми ръка. Усещането беше необикновено, но прекрасно.

Джони се усмихна иронично, когато Алиша прошепна нещо в ухото му. Ел Ей вдигна чашата си с безалкохолна бира и деликатно почука с нокът по ръба.

— Тик-так, бум-тряс — казах изведнъж аз.

Всички се разсмяха и весело изръкопляскаха.

— Чакайте, има още — казах и вдигнах ръка, за да ги накарам да замълчат. — Тича мишка в точен час…

Още смях. Но аз нямаше да им позволя да ме спрат.

— Задръжте малко! — настоях аз. — Трябва да стигна до края.

Продължих със стихотворението и когато стигнах до последната строфа, победоносно се огледах. По някаква причина всички продължаваха да се смеят.

Едва тогава започна да ми се връща: хипнотичната индукция на Ел Ей, съветите за контрол на болката, въпросът дали ще позволя да ми направи един номер за развлечение в замяна на терапията. Винаги беше смятала, че съм особено подходящ за хипноза, истински „сомнамбул“, който може да бъде накаран да прави всякакви фокуси, когато е изпаднал в транс.

— Добре, браво на теб — казах аз, поклатих глава и се протегнах за бирата си. — Ще се излагам ли още, или това беше всичко?

— Нали знаеш за моето правило: по един номер на купон — отговори доктор Ел Ей, етичната шегаджийка.

Това, че си спомних за индукцията, не отне нищо от ефекта на хипнозата; продължавах да се чувствам страхотно. Можех да изтанцувам „Лешникотрошачката“. Единственото, което помрачаваше щастието ми, беше отсъствието на Джейна и момичетата.

По-късно, когато бяхме излезли навън и чакахме жаравата да изстине до температура за готвене, след като я бях раздухал с градинската машина за листа, Джонас и Джони ме разпитаха за случая. Разказах им всичко, което можех да им кажа, включително и за опитите на кмета да окаже натиск върху Оз.

— Направи ли вече някакви заключения? — попита Джони и отпи от бирата си.

Изглеждаше заинтересуван, но уморен, нормално за адвокат, който не пести силите си за нито един клиент.

— Само това, че може да се наложи да си търся друга работа, ако съвсем скоро не разкарам тези убийства от списъка със задачи.

— Хейзън винаги си е държал главата в гъза — отбеляза Джонас.

— Може би трябва да натресеш случая на някой друг — предложи Джони. — За да не се занимават с тебе.

Той извади пакет цигари от джоба на зелената си риза „Виела“, измъкна една и я запали.

— Може би дори трябва да се махнеш от града за малко, шерифе — добави той.

Поклатих глава.

— Сигурно е добър съвет, но ще те излъжа, ако ти кажа, че ще се вслушам в него.

— А какво смята Оз?

— Той знае всичко, което знам аз — отговорих аз. — Вероятно ще постъпи както обикновено — ще ми даде достатъчно свобода, за да прецакам и двама ни, а после ще чака да види какво ще стане.

Джони кимна и отпи.

— Ако решиш, че искаш да ми дойдеш на гости за няколко дни, докато се размине жегата, само ми кажи. И без това имам нужда от няколко практически съвета за фермата.

Алиша дойде да го попита нещо, което ѝ беше хрумнало току-що за водната помпа, която бяха инсталирали миналата седмица. Джонас стана и се отдалечи към банята.

Когато Алиша си тръгна, Джони отново се обърна към мен.

— И какво, харесва ли ти идеята за маниаците на тема края на света?

— Не е по-лоша от всяка друга — отговорих аз. — Но се появи нещо ново от един психолог, свързано с някакви истории във федералния затвор. Дава ни още няколко възможности, които трябва да проверим.

Отпих глътка от собствената си бира.

— А ти какво мислиш, Джони?

Той помълча няколко секунди, като разклащаше бирата в бутилката си.

— Ако можеш да изключиш обичайните заподозрени, свързани с любов и пари, според мен са онези типове с оръжията и камуфлажите. Те нали до един са антисемитски настроени?

— Става ми гадно, само като си помисля за това — намеси се Аби. — Гадно ми е, че тук може да се случи нещо толкова грозно. Чухте ли онзи задник от Ен Би Си, който говореше за „срамното петно в душата на Америка“, докато камерата показваше общ план към Бордър Авеню? Все едно казваше: „Вижте го, хора — родното място на срамното петно“.

— Точно това е чудовищното в цялата история — съгласи се Джонас, докато се връщаше обратно на мястото си. — Изгубен е човешки живот, а коментаторите по телевизията стават още по-самодоволни.

— Предпочитам да мисля за храна — заяви Алиша.

— Напълно те подкрепям — каза Аби. — Искате ли да организираме някаква групова интервенция, за да видим дали ще можем да накараме Джим да започне да готви?

Аз също започвах да огладнявам, така че отидох в кухнята, за да подготвя всичко. Пес ме следеше на всяка крачка. Докато смесвах соса и приготвях филето, подправките, съдовете и гарнитурите — зелени салати, царевични кочани във фолио — дебели резени пресни ананаси и зелени банани; общо взето, всичко, което ми се стори подходящо в супермаркета, — Пес остро измърка и ме побутна по крака с голямата си глава. Отрязах едно малко парченце от края на най-голямото филе и го пуснах на пода пред него. Той го сграбчи със зъби, изтича в другия край на кухненския плот, яростно го разтърси, за да се увери, че е умряло, и го изяде.

След като подредих всичко на грила, Джони ни показа някои от последните си фокуси с карти. Пес замахна с лапа към дамата купа, която беше скрил в лявата си ръка, и Джони се опита да го попари с яростен поглед но в отговор котаракът просто си облиза мустаците. Ел Ей, изтегната на шезлонга с кръстосани крака, отпиваше от джинджифиловата си напитка и гледаше всичко наоколо с лека разсеяна усмивка.

След фокусите с карти Аби се загледа в Пес, докато се миеше, и замислено каза:

— В предишния си живот сигурно съм била мишка.

— Била си мангуста — каза Джонас. — А аз съм бил нищо неподозиращата кобра.

Той изцъкли очи към нея и започна да съска и да се поклаща на стола. Тя изсумтя. Джони въпросително повдигна вежди, както се полага на адвокат, и отпи нова глътка „Дос Екис“. Алиша се приближи до уредбата, която бях сложил на градинската масичка до задната стена на къщата, намери колекцията на Джейна от хитове на Джеймс Тейлър и я пусна. Той запя за огън и сълзи, и безкрайни ярки дни.

Джони смачка цигарата си, изправи се и протегна ръка към Ел Ей, за да я покани на танц. Известно време ги наблюдавах — дори след толкова години все така оставах зашеметен от абсолютния контрол, който упражняваше Ел Ей върху физическото си присъствие. Това беше едно от качествата, които я бяха направили гмуркач от световна класа, и както винаги сякаш самата канава на Вселената се пренареждаше около нея, докато танцуваше. Дори куцането на Джони се изгубваше без следа в силовото поле на нейната грация.

Алиша, която също беше страхотна танцьорка, ме прегърна през кръста с думите: „Може ли едно кръгче?“. Завъртяхме се по верандата и по вълните на музиката — и двамата бяхме безтегловни като сенки, а отсъствието на болката в коленете ми беше толкова пълно, че действително забравих за тях. Усещането ми напомни колко много обичах да танцувам преди университета и контузиите; спомних си и уроците на Ел Ей и нейните приятелки в „Оук Клиф“ преди хиляда години, в онова лято, когато те бяха решили, че за мен като мъж (и следователно същество, което се нуждае от основен ремонт) вече е крайно време да усвоя жизненоважното умение на блуса. Алиша беше с някакъв леко флорален, свеж парфюм, който ми напомняше за зелени морави и чист въздух.

Но после времето внезапно се нагъна обратно и аз вече танцувах с Кат Дрейфъс, а лицето ѝ беше по-ярко и по-ясно от всичко реално съществуващо, докато ме гледаше през бездната на годините.

— Скоро — каза тихо тя.

— О, „Dancing With the Stars“ — каза Аби.

Образът на Кат избледня и беше заменен от сюрреалистично ярката картина на мастиленочерно кръстче на снайперистки оптичен мерник на безличен сив фон.

Затворих очи и си поех дълбоко въздух, докато сърцето ми блъскаше в гърдите. Когато пак ги отворих, пред тях отново беше Алиша.

Песента свърши. Алиша направи реверанс и аз изръкоплясках, като преглъщах тежко, за да се преборя с усещането, че току-що съм погълнал цяла кофа винкели. Опитах се да не изглеждам така, както се чувствам, и се върнах до грила, за да прехвърля потъмнелите резени ананас и зелени банани в чиния и да обърна филето за последните мигове от печенето, за които знаех, че са решаващи. Рейчъл ме беше научила да пека филето от сьомга с кожата, като през повечето време го държа обърнато с кожата към грила, така че сокът от лайм, маслото и кантарионът да попият в месото, и да го обръщам в последния момент за няколко минути, за да се образува хрупкава коричка от горната страна.

— Джей Би, тази твоя леля сигурно е вещица — каза Аби, като набоде на вилицата си поредното парче риба. — Това е почти толкова хубаво, колкото извънбрачния секс.

Тя лукаво погледна към Джонас.

— Поне така съм чувала.

Докато гледах как Джони без желание рови в храната, се замислих за Джейна и момичетата, за видението с Кат и за кръстчето на оптичния мерник, но не стигнах доникъде и започнах да мисля за случая с Голд, който вече беше случаят с Голд и Фрикс. Казах си същото, което обикновено си повтарям на този етап от всяко разследване: лошите могат да бягат, могат дори да се крият — но само докато не решим да ги хванем. Колкото до интереса на Хейзън към това разследване, той беше неизвестна величина. Не го разбирах и по тази причина не можех да си позволя да не му обръщам внимание.

А трябваше да мисля и за самия Джони. След като веднъж ме бяха разпитвали в продължение на шест часа в рамките на едно особено неприятно разследване на убийство, в което всяка дума можеше да коства живот или смърт, аз много добре знаех, че кръстосаният разпит от способен адвокат не е разходка в парка, и се питах дали няма да се случи именно Джони да представлява убийците в съда.

От уредбата вече се разнасяше един класически хит на „Кридънс Клиъруотър Ривайвъл“, в който се пееше за лошата луна, която ни навява тъга. Заслушах се и си спомних как Джейна, която беше голям почитател на рока от блатата и особено на Фогърти, винаги говореше за него като за свой събрат в изкуството. Отсъствието ѝ внезапно се превърна в невъзможна тежест върху гърдите ми, в усещане за задушаване и загуба и почти физическа нужда да поговоря с нея така, както си говорехме преди — за случая, за момичетата, за нашия брак. За класирането в националното първенство. За изкупните цени на царевицата. За каквото и да е. За каквото и да е, по дяволите.

Опитах се да подредя мислите си отново, когато разпознах истинската природа на това чувство. Беше същото безсмислено ровене в миналото, с което никога не бях стигал доникъде освен до сумрачната територия на депресията. Трябваше да спра да се тревожа, че най-старият ми приятел ще ме размаже в съдебната зала, и да се съсредоточа върху това, което можеше да причини този случай на най-важните хора в живота ми.