Черните птици

40

Получих пълно просветление, докато закачахме „Бъфордина“ на ремаркето. Нямаше фойерверки, нито ослепителната светкавица на божественото откровение, нямаше дори пиратка — просто отговор на въпроса ми. Мислената представа за надрасканата дума „глоуен“, която никой не беше успял да разтълкува, плавно се сля в съзнанието ми с подписа на Ел Ей и като в някакъв мираж се отдели от него и изплува вертикално нагоре. Така двата образа бяха хоризонтално един над друг: на горния ред беше „л а роу“, а на долния — „г л оуен“.

„ГЛОуен“.

„Глен Лорънс & Оуен“ АД — най-голямата строителна компания в Тревъртън. Офисите им бяха на улицата, по която всеки ден отивах с колата на работа. Беше една от онези компании, в които всеки ден се срещат дърводелски чукове и мъже, които си служат с тях.

Обадих се на Монси от ресторанта, докато чакахме да ни донесат хамбургерите, и предложих да започне да организира разговори с ръководители от компанията „Оуен“. Търсехме работници от техните бригади, които говорят много и невинаги на трезва глава, така че има куп хора, които знаят всичко за тях, за политическите им пристрастия, за сексуалните им партньори и всичко останало — от любимата им марка бира до размерите на багажниците им. Дори за дърводелските чукове, които може би са изгубили.

— На твое място щях да разпитвам за общи работници, които притежават оръжие четирийсет и четвърти калибър, местят се заедно от работа на работа и често говорят за чернокожите и евреите. Или за такива, които имат връзки с „Арийската нация“ или ку-клукс-клан. Обърни специално внимание на такива, които са работили по изливане на бетонни плочи.

— Защо правим това, шефе?

— Подуших следа — отговорих аз.

— Заемаме се — каза ми тя. — Радвам се, че продължаваш да мислиш по случая.

— Разбрах, че Оз засега удържа положението.

— Той е пич. Нали го знаеш как говори, все едно е в каубойски филм. Каза ни да яздим срещу вятъра, каквото и да означава това.

— Благодаря, Монси.

— А човекът, който дърпа конците? — обади се Ел Ей, когато прекъснах връзката. — Ако си прав за компанията „Оуен“, това вероятно означава общи работници — или поне не такива хора, които могат да съставят стратегически план. Те не са го измислили сами. Няма как да не е замесен и някакъв зъл гений.

— Не знам, може би все пак е Кийтс — казах аз. — Ако Монси и Райдаут задържат редниците, които са извършили физическото убийство, може би ще успеят да изкопчат името на поръчителя от тях.

Тя поклати глава.

— Може би. Между това да знаеш кои са били убийците и това да си организирал всичко няма чак такава разлика, което сочи към Кийтс. Но все пак си мислех, че той ще си поиграе повече с нас, ако е замесен. Дори само за забавление. А и Фрикс допълнително усложнява нещата. Нали не откри никаква връзка между него и Кийти?

— Не.

— Добре. Фрикс е бил в секс клуба на Голд. Може да е ядосал същите хора като нея. Може да е било заради непълнолетните или приходящите в групата. Някой родител или съпруг може да е разбрал и да е решил да си отмъсти лично, вместо да се занимава със съдебен процес, при който семейството му със сигурност ще претърпи унижение. А може и да оправдаят виновниците.

— И да е организирал разпъване на кръст? Доста изобретателен татко — отбелязах аз.

— Ако някой се беше възползвал от Джордан или от Кейси по този начин, нямаше ли да си способен на нещо такова, Бис? Ако умът ти работеше по този начин?

Въпросът ме накара да погледна навътре в себе си за един кратък и нежелан миг, в който видях какво бих могъл да направя, ако същото се беше случило с Кейси или Джордан, какво се бях опитал да направя на Джеръми Тидуел и какво възнамерявах да направя, когато си мислех, че някой е убил Ел Ей. Картината не беше приятна за гледане, но независимо дали исках да си го призная, умът ми всъщност работеше точно по този начин. Единственият спасителен проблясък беше това, че Ел Ей, която вероятно знаеше как работи умът ми по-добре от всеки друг, включително и от мен самия, явно не се страхуваше.

„Един мъж, който не е способен на насилие, не заслужава и въздуха, който диша…“

Сервитьорката отново напълни чашите ни, попита ни дали имаме нужда от нещо друго и безшумно се отдалечи.

А и кой друг познава повече лоши хора от ченгетата? — продължи Ел Ей. — Кой друг има повече лостове за въздействие върху тях?

„Някой доста близък до теб“, беше казал Кийтс. „Мъж като теб“, беше казал Макс. Поклатих глава, докато мислено се взирах в лицата на всички полицаи, които познавах.

— Просто не ми се връзва — казах аз.

Ел Ей взе едно резенче репичка с два пръста и замислено го изяде.

— А Файгъл? — каза тя.

— Освен че е участвал в групата, той е снабдявал Голд с кокаин.

— Но не е заподозрян?

— Не и за убийството на Голд.

— Джейна каза, че Кейси се тревожи приятелката ѝ Лина да не бъде замесена в историята с Файгъл.

— Няма нужда. Следващия месец има редовно заседание на всички отдели на полицията и се оказва, че вече имаме достатъчно срещу него, за да го заковем.

Сервитьорката ни донесе хамбургерите — моят беше с бекон и сирене, а на Ел Ей вегетариански, с екологично чист лук. После отново допълни чашите ни със студен чай, усмихна се и потъна обратно в кухнята.

— А какво ще правиш с Джейна? — попита ме Ел Ей.

— Продължавам да се въртя в кръг около нея — отговорих аз.

— Напротив — каза Ел Ей и деликатно отхапа от вегетарианския си хамбургер.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че се въртиш в кръг около себе си. Според теб защо все още не си приел предложението за фермата?

— Защото не съм фермер — отговорих аз. — Никога не съм работил нищо друго.

— Глупости — каза тя. — Занимаваш се с полицейска работа, защото това ти се е паднало. Но не забравяй, че след като се върна от университета, управляваше „Летящото С“ в продължение на цяла година, при това на печалба, докато мама и Дъсти обикаляха цяла Европа, за да търсят клиника за ин витро. И Дъсти знае, че ще можеш да го направиш пак, иначе нямаше да ти предложи да я поемеш.

— И какъв е изводът?

— Изводът е, че никога няма да намериш друга жена която да те обича повече от Джейна, но тя не умее да го показва и страда от почти същата проклета гордост и инат, от които страдаш и ти самият. И тя не може да върне времето, Бис. Не може да поправи историята и не може да бъде съпруга, която само гледа и чака.

Ел Ей изяде едно грахче и добави:

— Твоят проблем никога не е било „Летящото С“, Бис.

— А кое?

— Историите, с които живееш. Краищата, в които вярваш.

Не ми хрумна нито един отговор, който да си заслужава да бъде казан.

— Наистина ли искаш да научиш началото на тази история? Имам предвид толкова силно, че да си готов да платиш цената?

— Каква цена?

— Началата струват почти толкова скъпо, колкото и краят.

— Пак ли ще ме хипнотизираш?

— Смяташ ли, че имаш нужда?

— Не знам.

— В такъв случай няма защо да се тревожиш, нали? — каза Ел Ей. — Опитай се да прочистиш съзнанието си, отпусни се, излез от настоящето.

Тя чукна с нокът по ръба на чашата си.

— Върни се в седмицата след големия мач. Позволи на спомените да се върнат. Къде се намираш? Какво правиш?

— Алеха ха-шалом — каза тихо Кат, като докосна стъклото върху снимката на доктор Кеплер. — Барух даян емет.

Канех се да я попитам какво означава това, но тя отново ме дръпна към себе си, за да ме целуне, като дишаше по-учестено.

— Пет минути — каза тя и изчезна в банята.

Чух как пусна душа, но миг по-късно вратата на банята отново се отвори и тя подаде главата си навън.

— Когато изляза от тук, ще бъда гола като бебе — каза ми тя. — Надявам се, че няма да ме оставиш сама.

Съблякох се, пъхнах се под завивките и зачаках, а сърцето ми биеше лудо в гърдите. Когато Кат каза „Готов ли си?“ и излезе от банята в облак от пара, който ухаеше на сапун „Лайфбой“, с тъмни настръхнали зърна, слаба и бяла и съвършена като сън, гърлото ми така се сви, че едва не се задуших. Дръпнах завивките и тя застана за миг до леглото, за да я погледна както трябва, после се усмихна и дойде при мен.

— Измих си зъбите с твоята четка — каза тя. — Ще ти купя нова.

После устата ѝ със сладкия дъх на „Пепсодент“ се притисна към моята, а тя се притисна към мен и ръцете ѝ бяха почти горещи, когато докоснаха кожата ми. Плъзнах собствената си ръка по дългата гладка извивка на тялото ѝ, после издърпах крака ѝ върху моя, докато продължавахме да се целуваме. Тя протегна ръка между краката ми и каза:

— Съвсем си готов. Ела.

Но аз не исках всичко да свършва толкова бързо.

Плъзнах се надолу, за да я целуна по гърдите, по пъпа и по корема, а после леко я издърпах до ръба на леглото, разтворих краката ѝ и се отпуснах на колене на пода, между коленете ѝ.

— О, боже — каза тя, докато хълбоците ѝ се повдигаха за да посрещне езика ми.

С тихи стонове Кат стисна раменете ми с краката си а аз я хванах за бедрата. Потъвах все по-дълбоко в мълчаливото море, по-древно от времето, не спирах да я целувам и накрая тя простена: „О, о, божичко“, и изви гръб, а петите ѝ се забиха в гърба ми. Не спрях, само забавих темпото и я оставих да стигне до края, като я прегръщах здраво и вкусвах солената ѝ влага, и не се откъснах от нея, докато тялото ѝ най-сетне не се отпусна и накъсаното ѝ дишане не се успокои.

Минута по-късно отново легнах до нея и леко докоснах зърната ѝ с палците си, а тя се обърна да ме целуне.

— Сега си ти — прошепна тя.

После плавно ме дръпна върху себе си и в себе си. Открихме естествения си ритъм също толкова лесно, колкото в танца, и аз започнах да губя съзнание за всичко друго освен за нейния допир, вкус и ухание. Разбрала, че няма да мога да се сдържа още дълго, тя улови лицето ми в ръцете си, леко подухна върху кожата ми и прошепна:

— Свърши в мен, мило, свърши в мен сега.

Чух някъде далече тих кристален звън и усетих непоносимата тежест на тъгата и загубата, която притискаше гърдите ми.

— Изчакай малко — каза ми Ел Ей. — Ще ти мине.

С усилие си поех дъх, като се опитвах да сдържа сълзите си.

— Какво да правя, по дяволите?

— Ти си мислиш, че мястото ти е в работата — каза ми Ел Ей. — Но мястото ти е нещо, което е много по-голямо от работата. Изгубил си се, човече.

— Къде?

— В собствената си история — отговори тя. — А историите не свършват, докато не стигнат до края си.

— Не разбирам.

— Знам. Но ще разбереш.

— Кога?

Отговори ми Ел Ей, но аз чух гласа на Кат Дрейфъс:

— Скоро.