Черните птици

24

По пътя от Джейна към центъра успях да се убедя, че след като бях отбелязал точка за здравословното хранене още в ранни зори, сега имам право да утоля и глада си. Спрях на първата закусвалня, която видях, за да си взема сандвичи с бекон и яйце и кафе.

Беше ми доста вкусно, което ме накара да си мисля, че може би състоянието ми се подобрява. Продължих на юг, като оставих зад себе си жилищната част от булеварда и влязох в центъра: застрахователни компании, магазини за електроника, голямата сграда на строителната компания „Глен Лорънс & Оуен“, центъра за автостъкла „Хардин“, старата бензиностанция на „Тексако“, която живееше втори живот като автосервиз. Взех дългия завой в западния край на Трийсета улица, продължих през старата част на Тревъртън, където се събираха трите щата и градоустройственият план отиваше по дяволите, и пристигнах в „Три“ с няколко минути закъснение.

Докато минавах покрай бюрото ѝ, Бърти ми подаде разпечатка със списък на всичко, открито сред останките на къщата на Бенджамин Фрикс, което можеше да има връзка със случая: трийсет и шест златни кюлчета, златни и сребърни монети с общо тегло почти деветдесет килограма, пет пистолета .45 калибър „Колт“ и „Спрингфийлд“ със странично зареждане и шест кутии патрони за тях, един револвер .50 калибър „Смит & Уесън“ с 26-сантиметрова цев — истинско чудовище с почти неконтролируема мощ и откат, — четири картечни пистолета МАК-10 с няколко кашона муниции, половин дузина автомати „Калашников“ с муниции за тях, карабина М1, преустроена за пълна автоматична стрелба, с десет пълнителя по трийсет патрона, шестнайсет ръчни гранати от различни военни периоди, които бяха в бойна готовност, и една противопехотна мина „Клеймор“. В дъното на страницата имаше бележка, според която десетина от патроните за пистолетите бяха изгърмели в пожара, преди да пристигнат пожарникарите, но всички гранати и повечето муниции са били съхранявани или в металния сейф, или в огнеупорни контейнери.

Първото пропуснато обаждане, което върнах, когато стигнах до бюрото си, беше от Кас Сиганейро. Докато чаках да вдигне, взех бележника си от най-горното чекмедже. Белите полета на страниците бяха изпълнени с драсканици на букви „Т“ и ръце, размахващи чукове.

— Слушай сега — каза ми тя. — В този регион действат протестни групи някъде от двайсет години насам, най-вече в планините Уачита и Озарк, където са натрупали запаси от автоматични оръжия…

Отново хвърлих поглед към разпечатката, а Кас продължи:

— Групите обикновено са антиправителствени, антисемитски и поддържат превъзходството на бялата раса. Всеки един от тях става за възможен кандидат.

— Федералните не успяха ли да ги ограничат малко?

— Имаш предвид, когато стреляха по жени, деца и кучета, опожаряваха религиозни фанатици, подслушваха всичко живо и като цяло си избърсаха задника с Конституцията?

— Е, сега…

— Ако можем да съдим по историята, всичко това най-вероятно е имало обратния ефект — каза тя. — Представям си, че тези типове просто са затегнали кръговата отбрана още повече и са потънали още по-дълбоко в нелегалност. И продължават да са свързани с крайната религиозна десница.

— Това е друго нещо, което не разбирам — казах аз. — Връзката с религията. Какво стана с „царството на мира“?

— Внимавай в картинката, бейби — при нас хвърлят лъвовете на християните. И не забравяй за онзи тип Лъмъс, който получи смъртна присъда в Арканзас преди няколко години. Той и неговите приятелчета искаха да избият повечето от останалите хора, да съборят правителството, да сринат университетите с булдозери, да хвърлят журналистите в затвора и да направят Америка едно по-добро и бяло място. Преди да умре, той ни предупреди да внимаваме, защото скоро ще се въздаде справедливост и тя ще бъде страховита като гръм.

Последните ѝ думи погъделичкаха нещо в мозъка ми.

— „Страховита като гръм“? Като в текста на онзи военен марш от Гражданската война?

— Откъде да знам? Към този момент той и без това не е бил на себе си от успокоителните, с които ги тъпчат преди екзекуцията, така че няма как да разберем какво е имал предвид. Но според мен повечето хора го възприеха като обща заплаха от името на неговите братя по оръжие, които продължават да се крият по планините.

— „Божият меч“, нали така се наричаха? — попитах аз.

Продължавах да усещам онова гъделичкане.

— Да, точно така. И имаха връзки с ку-клукс-клан, „Арийската нация“, „Posse Comitatus“ и някои от нелегалните опълчения. Такива типове обикновено са селяни с начално образование и лоши зъби, които си играят на война, но тези бяха сериозни и доста добре организирани. Понякога жените и децата им участват наравно с мъжете и трябва да ти кажа, че са по-страшни от тях.

— Кас, нали знаеш, че всеки ден чета вашия вестник от първата до последната страница, особено твоите статии…

— Да бе, да.

— Но ако сте писали нещо за тези групи след екзекуцията на Лъмъс, не си спомням да съм попадал на него.

— Всъщност не сме имали кой знае какъв повод — отговори тя. — Естествено, през цялото време получаваме всякакви заплашителни писма, както сигурно и вие. Но повечето са някакви несвързани, разпокъсани неща и не мога да ги свържа с нито едно установено престъпление, за което се сещам.

— Иначе щеше да ни се обадиш, нали така?

— И още как, по дяволите — каза тя. — Добре, а ти какво имаш за мен? Аз се наведох доста заради теб, Джим, и очаквам поне да си направиш труда да се протегнеш и да ме погалиш.

— Питай — казах аз.

— Какви оръжия са използвани?

— Не сме намерили никакви оръжия.

— Казах „използвани“.

— Без коментар.

— Не се ебавай с мен, Бонъм — каза тя. — Нали не си забравил, че знам истинския ти прякор?

— Добре — казах аз. — Голд не е била застреляна или намушкана. Била е прикована на кръст, докато е била още жива, и по тялото няма смъртоносни рани. Освен това все още нямаме и заподозрени.

— Господи! — извика тя. — Най-после нещо, което мога да цитирам! Потвърждаваш ли, че е била разпъната на кръст?

— Така изглежда.

— Какво точно означава това?

— Провесена по този начин, тя не е можела да диша както трябва и в комбинация с шока от болката се е задушила.

— Звучи гадно. Направили ли са ѝ нещо друго?

— Аха. Отрязали са ѝ езика, докато е била още жива.

— Ама че гадно. Как можеш да принудиш някого да си държи устата отворена, за да направиш такова нещо?

— Единственото, за което се сещам, са груба сила и някакъв лост, с който да я държиш отворена.

— Има ли нещо друго?

— Има, но не е за публикуване.

— А неофициално?

Разказах ѝ за обезобразяването и преместването на органите от съответните им места по тялото. Когато свърших, настъпи мълчание.

Най-сетне Кас заяви:

— Боже господи, Джим. Това е адски извратено.

— Не мога да възразя — казах аз.

— Как са я хванали?

— Изглежда, че са я отвлекли от офиса ѝ.

— А съпругът?

— Все още нямаме заподозрени.

— Разпитахте ли го?

— Все още не сме разпитвали никого. Засега разговаряме.

— Добре, неофициално, той има ли нещо общо с убийството?

— Кой знае?

— А какво предполагаш?

— Не си го представям.

— А Фрикс? — попита тя. — Броим ли го вече за убийство?

— Чакаме резултатите от аутопсията.

— Откриваш ли връзка между двете?

— Няма доказателства.

— А какво предполагаш?

— Неофициално, смъртта на Бен Фрикс е убийство и ако трябваше да заложа пари, между двете има връзка.

— Представям си колко се радваш.

— Точно така.

— Говори ли вече с някои от пациентите на Голд?

— Без коментар.

— А ще го направиш ли?

— Работим по всички възможни версии.

— Няма да се повтарям, Джим — предупреди ме тя. — Следващия път ще ти го върна.

— Съжалявам — казах аз. — Но не мога да ти кажа повече.

— Голд имала ли е финансови проблеми?

— По всичко личи, че не.

— А с наркотици?

— Все още проверяваме. Няма причини да смятаме, че те имат връзка със смъртта ѝ.

— Това ми звучи уклончиво.

— Съжалявам — казах аз. — Отново.

— Някои твърдят, че е била изнасилена. Вярно ли е?

— Не можем да го докажем със сигурност, но според мен не.

— Открихте ли семенна течност?

— Без коментар.

— Значи не изключваш възможността мотивът да е бил сексуално насилие?

— Не ми говори така — казах аз.

— Как, за „сексуално насилие“?

— Не, че „не изключвам възможността“.

— Нещо за самия кръст или как е била разпъната на него?

— Стандартна дърводелска греда с дължина два метра, закрепена за дърво. Тя е била прикована за гредата с пирони.

— Какво означава „стандартна дърводелска греда“?

— С квадратно сечение и страна десет сантиметра. Използва се за стълбове, кофражи, подпорни конструкции.

— Дължината има ли някакво значение?

— Най-вероятно не, защото това е един от стандартните размери. Два метра, два и половина, три — така се продават.

— Има ли начин да се проследи източникът на дървения материал?

— Деветдесет процента не.

— А другите десет процента?

— Винаги има вероятност да извадим идиотски късмет.

— За какъв късмет става дума?

— Ако можех да ти кажа, нямаше да чакам да го извадим.

— А пироните?

— Пироните са големи.

— Господи, Джим.

— Това е всичко, което наистина знам за пироните, Кас. И без това няма как да ни свършат работа, освен ако не хванем някой с останалите в кутията и не ги сравним.

— Защо няма как да свършат работа?

— Защото са твърде обикновени, за да се проследи откъде са купени.

— Голд получавала ли е заплахи?

— Не знам за такова нещо.

— Колко са извършителите?

— Със сигурност повече от един.

— В такъв случай колко?

— По общо мнение повече от двама и по-малко от петима.

— Това прави трима или четирима.

— Значи момичетата все пак могат да се научат да смятат.

— Откъде точно знаеш, че е била жива, когато е била прикована за тази греда?

— От състоянието на тялото.

— Доста мъгляво казано.

— Права си.

— Колко време ѝ е трябвало, за да умре?

— Предполагаме, че са били няколко часа.

Настъпи ново мълчание. После Кас каза:

— Точно си мислех, че не може да стане по-лошо…

Не отговорих.

— Има ли нещо на местопрестъплението, което да подсказва за нещо друго? — попита тя.

— Не мога да коментирам. Съжалявам.

— Нищо не пускаш — отбеляза тя.

— Освен шегички — отговорих аз.

Бърти се появи отново, като този път носеше ключ за кола на ключодържател със зодиакален знак, и го пусна на бюрото ми.

— Чакай малко, Кас — казах аз.

После се обърнах към Бърти.

— Какво е това?

— Ключът от колата на Лий Ан. Разменила си е колата с твоята, защото отива да си купи бюро.

Проверих в джоба си и намерих собствения си ключодържател, на който все още си стоеше ключът от форда.

— Тя е взела пикапа, така ли? — казах аз. — Как е разбрала къде държа резервния ключ?

Бърти прецени правилно, че този въпрос не заслужава отговор. Изгледа ме с известно съжаление и си тръгна.

— Лий е тук? — попита Кас по телефона. — Дава ли консултации? Имам нужда да си поговоря с друга мацка, умна като мен. Може ли да взема интервю от нея?

— Ще трябва да я попиташ лично — отговорих аз. — Но не бих се надявал особено. Такива като теб ги яде за закуска.

— Надявам се. Какво друго имаш?

— Засега нищо — отговорих аз. — Ще имам повече за теб, поне неофициално, когато проведем всички първоначални разговори. Отворили сме две телефонни линии за информация от гражданите и сме събрали сума неща от организацията на доброволците за съдействие на полицията, мрежата от информатори и прочие. Нямам идея какво ще излезе, но ти ще си първата, на която ще се обадя, Кас.

Тя прие този отговор, макар и неохотно.

— Предай много поздрави на Лий. Както и това, че ако не ми даде интервю, вече няма да сме приятелки.