Черните птици

8

Докато отивах на работа на следващия ден, спрях на две места по пътя: първо в един супермаркет, където купих парче осолено свинско и термометър за месо, а после в един магазин за строителни материали, където разгледах различните модели и в крайна сметка купих дърводелски чук модел „Калифорния“, половин дузина строителни пирони и дебела чамова греда с дължина два метра. Пристигнах с колата на мястото на убийството, хвърлих гредата на земята, разопаковах свинското, сложих го върху дървото и използвах чука, за да забия няколко от пироните през месото в дървото. За всеки пирон ми трябваха поне десетина силни удара с чука, а силните удари с чук по пирон в общия случай гарантират голям брой не съвсем точни и напълно неточни попадения. И точно това се случи сега. Шарките по ударната повърхност на чука обикновено захапваха метала и концентрираха силата на удара върху главата на пирона. Когато разгледах пироните по-отблизо, различих вдлъбнатини, които за неспециалист като мен изглеждаха идентични с онези по пироните, с които бяха приковани китките на Голд.

Приближих се до дървото, от което беше провесена тя, и вдигнах поглед към охлузеното място, където беше закрепена напречната греда. Застанах близо до дънера и протегнах ръка нагоре, за да пипна остърганата кора. Не ми беше трудно да стигна до там, но беше твърде високо, за да ми е удобно да закрепя напречната греда на това място. Внимателно разгледах дънера по-надолу и в крайна сметка открих две едва забележими хоризонтални вдлъбнатини в кората, където в нея със сила се беше притиснало нещо с твърди, вероятно метални ръбове, разположени под прав ъгъл един спрямо друг.

Извадих термометъра за месо, открих мястото, където според Уейн беше открита монетата, изметох с ръка мъртвите листа и боклуците, за да открия голата земя, и внимателно я огледах, преди да го забия на няколко сантиметра в почвата. Изчаках, докато температурата се установи на девет градуса по Целзий, после извадих термометъра и повторих същото действие на трийсетина сантиметра северно от първото място, на приблизително същото разстояние от дървото. Почвата изглеждаше по същия начин и след няколко секунди температурата се установи на същото ниво. Прибрах термометъра, погледах дървото още малко, като си мислех за височината на вдлъбнатините по дънера, и накрая се върнах обратно в колата, която бях оставил в подножието на склона.

По-късно седях зад бюрото и изучавах дясната си ръка, като я свивах в юмрук и отново я отпусках. Уейн се показа на вратата.

— Искаш ли да чуеш с какво разполагаме досега?

Махнах му да влезе. Той се настани на стола срещу мен и извади черна папка с жълто квадратче на корицата, на което бяха разпечатани инициалите „Д. Г.“ и датата, на която беше открито тялото. Уейн отвори папката и започна да изброява фактите. Или може би беше по-добре да се каже, че започна да изброява липсващите факти.

Не беше открил никакви използваеми пръстови отпечатъци или органична материя по строителните пирони, с които бяха приковали доктор Голд на напречната греда и дървото, с изключение на нейните собствени. Пироните бяха с гладка повърхност и дължина двайсет и пет сантиметра, произведени от „ГрипИнк“, което според Уейн не ни вършеше никаква работа, защото „ГрипИнк“ беше вторият по големина производител на пирони, болтове и други закрепващи елементи в Северна Америка, а това означаваше, че пироните може да са купени от, общо взето, всеки строителен хипермаркет или железария в Съединените щати или Канада. Дърводелският чук, с който бяха забити, беше оставил няколко специфични следи от износване по главите на пироните, които вероятно можеха да се използват за идентифициране на самия инструмент, в случай че някога бъдеше открит. Макар че според Уейн не беше много мъдро да залагаме пенсията си на тази вероятност. Използваната лепенка беше произведена на едро от „ККЛ-Ко“, която снабдяваше с цели тонове от този продукт търговците на дребно в цялата страна. По нея също нямаше пръстови отпечатъци, но не беше невъзможно да се сравнят откъснатите краища, ако човекът, който я беше използвал, бъдеше заловен, преди да я използва отново. Дървото на напречната греда беше обикновен пресен чам, необработен с никакви химикали, и към този момент Уейн не можеше да ми каже нищо повече за него. Въжето беше за масова употреба, от усукани сизалови нишки с обща дебелина от половин сантиметър, внасяше се от Мексико от корпорация „Хирем“ и беше срязано с някакъв остър инструмент, например работен нож. Последният също не можеше да бъде проследен по никакъв начин.

— А тялото? — попитах аз.

— Няма нищо за разказване, поне до момента, в който щората от екипа на съдебния лекар не ни…

Той се прокашля, преди да продължи:

-… помолиха да освободим помещението и да оставим тялото в техните способни ръце.

Това означаваше, че на мястото на вагината на Голд не е открит никакъв чужд обект — и край на хипотезата, че езикът ѝ се беше озовал там. За сметка на това в дясната ѝ ноздра бяха намерили жълто листче, неравно откъснато от бележник и смачкано на топка. Някой беше написал с молив НВ на листчето думата „глоуен“.

— „Глоуен“? — повторих аз. — Какво е това?

— Нямам представа.

Под тази дума, или поредица от букви, или каквото там представляваше, имаше поредица от цифри, които някой друг — ако се съди по почерка — беше изписал на горния лист от бележника, преди да го откъсне, и по този начин беше оставил вдлъбнатини, които можеха да се разчетат, ако се погледнат под определен ъгъл срещу светлината:

— А това? — попитах аз.

— Същият отговор — каза Уейн. — Но продължаваме да работим по въпроса.

В основата на дървото, на което беше прикована Голд, беше открита смачкана на топка кафява хартия, вероятно откъсната от книжна торба за покупки, а върху хартията бяха намерили едно косъмче от ноздра заедно с „остатъци от мукозна слуз“, които показваха, че преди това хартията е била в другата ноздра. По тази хартия нямаше никакви пръстови отпечатъци и надписи. Уейн смяташе, че убийците са искали да се подсигурят, че Голд няма да бъде открита жива на сутринта, и за всеки случай бяха запушили ноздрите ѝ със смачкана хартия.

— Но явно тя е издухала едното топче навън — обясни той.

Придърпах клавиатурата на компютъра към себе си, за да вляза в интернет, но нещо ме накара да спра. Докато гледах клавишите, тези с буквите „Г“, „О“, „Л“ и „Д“ сякаш започнаха да светят по-ярко и по-ясно, а останалите малко се размиха. Поех си дълбоко въздух и се отърсих от тази илюзия. После натраках „глоуен“ в търсачката и тя извади хотел, град и музикален фестивал в Германия, създател на колажи и инсталации, студент и още стотина други хора, места и неща, за които не можех да си представя как може да са свързани със случая. Нито в телефонния указател за бизнес клиенти, нито в този за частни лица в Тревъртън и региона на границата между трите щата имаше човек на име Глоуен, а в пътния ми атлас, отпечатан преди една година, нямаше нито един град, езеро, река или планина с това име.

В крайна сметка се отказах, като се надявах Ел Ей да се окаже права и че мозъкът ми продължава да работи зад кулисите. Накарах Уейн да изпрати копие от доклада си до началника на управлението и излязох от работа, за да взема Кейси и Джордан от училище и да ги заведа на обяд, както им бях обещал.