Черните птици

19

Офисът на Бени беше недалече от „Рокланд“ и беше боядисан и застлан в дружелюбни, жизнерадостни цветове, със симпатични фикуси и кипарисова трева по ъглите, големи акварели с карибски пейзажи по стените и удобни мебели. Списанията в чакалнята бяха лъскави, ярки и, общо взето, нови.

Чух някакво раздвижване в малката кухня и стая за почивка надолу по коридора и усетих миризмата на току-що приготвено кафе. Миг по-късно Бени се появи от кабинета си и забърза към мен.

— Джим, много да се радвам да те видя!

Беше закръглен, енергичен и не пестеше усмивките си, но както винаги беше със строг костюм и стегната вратовръзка дори в края на дългия работен ден. Сякаш се пребори с импулсивното си желание да ме посрещне с прегръдка и вместо това протегна ръка, за да стисне моята, а след това ме въведе в кабинета си за консултации, където се настанихме на тапицираните кресла до масичката за кафе от тиково дърво, встрани от бюрото. Андреа ни донесе кафе, чай и нещата за тях, както и три различни вида сладки.

— Здравейте, лейтенант — каза ми тя. — Аз си тръгвам. Ако имате нужда от нещо друго, доктор Би ще ви покаже къде е.

Двамата с Бени се уверихме в доброто си здраве, изказахме споделеното си неодобрение към времето и политиците и разменихме общи новини за семействата си. После той цъкна с език и поклати глава.

— Тези ужасни смъртни случаи, които се случват…

— Познаваше ли Фрикс? — попитах го аз.

— Не, не го познавах лично, съжалявам. Във всеки случай бил човешко същество. Светът е твърде грозно място, приятелю.

— Не мога да възразя на това — отговорих аз и си взех една сладка с пълнеж от нещо като кайсиев мармалад. — А доктор Голд?

— Всъщност не съм сигурен колко добре я познавах. Никога не сме поддържали социалните връзки. Понякога се консултирали.

— Как вървеше това?

Бени ме погледна измъчено.

— Не бих могъл да кажа, че тя била много добра с хората.

— Това ми звучи доста неподходящо за човек с вашата професия — казах аз и отпих от чая с лед. — Какво имаш предвид: че нямаше талант, не беше достатъчно опитна или подхождаше грешно към пациентите?

— Вероятно би трябвало да кажем, че било проблем с характера. Доктор Голд била интелигентна, за това няма спор, но общувала много трудно и критично с колеги. Винаги неприятности, много прогонени пациенти, много оплаквания до борда. Много съдебни процеси.

Той разпери ръце.

— Никой нямал мира с нея.

— Какво знаеш за нейните отношения с Марк Пендърграс?

Бени завъртя очи към тавана.

— Ai, Dios, това е истински хаос. Тези двама се боксирали заради часове на пациенти директно в чакалня! Те крещят, пациенти крещят, секретарки крещят — пълна лудница! Двама се съдили за това!

— Какво стана в съда?

— Съдия ги изхвърлил навън. Всеки от тях запазвал свои пациенти. Съдия им се карал, те са като лоши деца той не иска повече да ги вижда в своя съдебна зала.

— Сигурно е имала много пациенти — казах аз. — Интересно какво биха казали те за нея.

Той се вторачи в кафето си, после се наведе и го остави на масичката пред себе си. Сякаш току-що беше установил, че дрехите го стягат. Дълбоко си пое въздух през носа. После каза:

— Тук става малко сложно. Има проблем с професионална тайна.

— Хм — казах аз.

После упражних правото си да запазя мълчание. Отпих от чая и си взех още една сладка. Бени се облегна назад в креслото и замислено докосна устните си с върха на старателно поддържания си показалец.

— Но може би ще измислям нещо.

Зачаках. Той отново взе кафето си.

— Първо, може да се съди от общо отношение на нейни бивши пациенти…

— Откъде знаеш за това?

— Някои от тях си тръгвали от нея и идвали при мен. Обикновено смятали, че тя не ги слуша много внимателно, непрекъснато говори по телефон, докато те са там.

— По време на сеансите?

Той кимна.

— Така чувам.

— С кого говори? За какво?

— С всеки. За всичко. Други пациенти, застрахователни компании, адвокати, всички се обаждат. Ако някой откаже час, тя звъни на пациент, за да се оплаква, да им казва да дойдат, не могат да отказват час, застрахователна компания няма да плати.

— Това ми звучи точно като проблем с професионалната тайна — отбелязах аз.

— Тя не е се притеснявала за това, приятелю. Преди няколко години изгубила голямо дело по такъв въпрос.

В съзнанието ми изплува неясен спомен.

— Беше нещо за самоубийство, нали?

— Да, точно така. При нея идвала жена със сексуален проблем. Жена депресирана, объркана, не знае какво да прави. Доктор Голд, тя винаги вярна на парите, така че се обажда на съпруга, той богат, и мъжът казва, че жената е опасна за децата си, трябва той да дойде да я види, двама ще измислят план. Имало голям хонорар и после развод и съвсем скоро жена се самоубива. Семейството ѝ съдило доктор Голд и получило голяма компенсация.

— Смяташ ли, че компенсацията наистина е навредила финансово на доктор Голд?

— Вероятно. Ако не тогава, по-късно. Обикновено имаме застраховка срещу лекарска грешка за един до три милиона долара. Ако адвокати постигнат споразумение за по-малко, тя се измъква, но после застрахователна компания вероятно отказва да работи с нея и става по-трудно да се намери друг и ще струва повече. А ако компенсация е по-голяма от застрахователна полица, тя трябва да изплати разликата.

— Как би могла да го направи?

— Тя имала пари, така мисля. Женила се за мъж с компютри…

Бени се опита да си спомни името му, като пощипваше долната си устна.

— Анди Джеймисън — подсказах му аз.

— Si, Джеймисън. И слагала своето име на всичко в компанията му. Бизнесът е добър, така че след това може да ходи в Израел, когато си поиска.

— Ами този мъж? — попитах аз. — Имам предвид, как се е събрала с Джеймисън? Той е пациент и тя го хваща в момента, в който бракът му се разпада — няма ли етичен проблем? Психоложка, която има връзка с пациент?

— Това е максимум по-по — съгласи се Бени, като размаха показалец насам-натам. — Но може би нямало оплакване до борда, във всеки случай нищо не станало с нея. Сега си мисля, че по-трудно, много по-трудно да се размине такова нещо.

— А съпругата на Джеймисън? Как е реагирала, когато доктор Голд е откраднала съпруга ѝ по този начин?

— Не знам с директна сигурност, но не се съмнявам, че била ядосана и депресирана. Може би брак вече не бил толкова добър, може би отива по дяволи, не знам. Но не вярвам, че е така.

— Защо не?

— Знам от една пациентка, която я познава. Не мога да кажа коя е тя. Тази жена вярва, че техни проблеми били сериозни, но не и невъзможни за решаване. Госпожа Джеймисън била готова на компромис, както много бракове след няколко години, обикновено може да се намери решение.

— Коя е бившата съпруга?

— Казва се Джаки Милнър. Учителка в гимназията „Теребон“.

— Дали е възможно толкова да е намразила доктор Голд, че да поръча да я убият?

— Кой да ти каже?

— Омъжила ли се е отново?

— Не знам. Мисля, че е посветена на работата си. Смятам, че ученици я обичат много, защото е добра учителка. Подаряват ѝ цветя, бонбони, билети за кино. Избират я за „Учител на годината“.

— Кой я обича повече, момчетата или момичетата?

Бени изглеждаше изненадан от този въпрос. Помисли малко, после сви рамене.

— Мисля, че повече момчетата. Защо попиташ?

— Просто се опитвам да си представя какъв човек е. Двамата с Джеймисън имат деца, нали?

— Да, две. Момиче на дванайсет и момче на четиринайсет.

— Те как се справят?

— Не виждат много баща си. Доктор Голд не ги карала да се чувстват добре дошли, така мисля.

— Какво е момчето?

— Има душа на артист. Изучава танц. Много мило дете.

От начина, по който го каза Бени, аз разбрах, че момчето му е пациент.

— Искаш да кажеш, че е гей?

— Не вярвам, че мога да казвам това — отговори той и сви рамене.

— Добре, Бени, благодаря ти — кимнах аз. — Мисля, че ни помогна много.

— Друго нещо е една определена пациентка, за която си мисля — продължи той. — Ще я попитам дали ще се съгласява да говори с теб. Вярвам, че нейна оценка е добра. Сигурен съм, че няма да ѝ навреди да го направи.

— Хубаво. Благодаря ти. Ако се съгласи, само ми кажи кога и къде. Какво щяхме да правим без теб, по дяволите?

Той се усмихна широко.

— Ласкаеш ме твърде много. В крайна сметка ние сме на една страна, нали? Моля те да помогна по всякакъв начин.

— Между другото — подхвърлих аз, — говори ли ти нещо думата „глоуен“?

— Какво?

Написах думата на едно листче, което откъснах от бележника на бюрото му, и му го подадох. Той я погледна за миг.

— Дума не ми харесва — каза той.

— Защо? Знаеш ли какво означава?

— Не, не знам, но има лошо чувство.

— Какво чувство?

— Тежко — каза той. — Ето тук.

Бени сложи ръка на сърцето си.

— Добре, може ли да се върнем малко назад? Питам се дали не знаеш дали доктор Голд не е правила секс и с други от своите пациенти.

— Да, чувал съм, че било така.

— А чувал ли си за непълнолетни пациенти?

— Нищо сигурно, трябва да кажа, за съжаление.

— Дали са били от мъжки или от женски пол?

Той отново сви рамене.

— Кой да ти каже?

Когато по-късно описах разговора на Ел Ей, тя ме накара да си припомня подробности за точните фрази на Бени, езика на тялото му, паузите, честотата на вдишванията и движенията на очите. След като ме изслуша, тя заключи:

— Не крие нищо важно.

Джейна попита:

— Той е длъжен да докладва за такива неща, когато се случват с деца, нали?

— Не е задължително, ако са само слухове — отговори Ел Ей. — Понякога разликата е доста тънка.

Току-що бяхме приключили с вечерята си в „Хададс“: средно изпечена телешка пържола и печени картофи за мен, филе от треска със задушени моркови и зелени тиквички за Ел Ей, вегетарианска порция от печурки, броколи и червени картофи за Джейна. Чиниите вече бяха отнесени и ние си бяхме поръчали кафе, докато чакахме десерта. Кейси и Джордан щяха да останат да спят при приятелки.

— А бившата на Джеймисън? — попитах Ел Ей.

— Не става за заподозряна — каза тя и отпи от кафето си.

Джейна кимна и се протегна за чашата си с чай. Женски консенсус. Случаят беше приключен.

— Защо не? — попитах аз.

— Това не е престъпление, извършено от жена — каза Ел Ей.

— А и как някой като нея ще събере екип, който да го извърши? — попита Джейна. — Ще обикаля сервизи на „Харли-Дейвидсън“, събрания на ку-клукс-клан и студиа за татуировки?

— Добре, съгласих се — казах аз.

— На второ място, тя нямаше да чака толкова дълго — добави Ел Ей. — Когато жените убиват, обикновено е заради нещо емоционално и импулсивно. Или пък го правят подмолно, с бавно отравяне или нещо подобно.

Донесоха ни крем брюле и Ел Ей подозрително погледна своята порция. Джейна побутна своята към мен и помоли сервитьорката за пъпеш. Замислих се за убийствата. Не се съмнявах, че Джейна и Ел Ей бяха прави. В цялата операция по убийството на Голд нямаше нищо женствено, импулсивно, колебливо или случайно. В Действителност усещането беше за нещо с военен характер: съсредоточени убийци, които бяха действали хладнокръвно, прецизно и координирано, като всеки един беше знаел точно какво да прави във всеки етап от мисията.

„Операция?“, помислих си аз. „Мисия?“ Защо го наричах така? Нямах отговор на този въпрос, но от начина, по който го бяха планирали и осъществили — предварително подготвена камуфлажна мрежа, дървен материал, достатъчно големи пирони, за да се прикове човешко същество и да умре, дърводелски чук под ръка, — ми се струваше, че са били работници, професионалисти, но не непременно закоравели престъпници, а може би ветерани — редници, ефрейтори или сержанти от професионалната армия, които разбират от инструменти и дърво, мъже в добра физическа форма, а не хлапета, които действат в синхрон като добре обучени войници.

— Или легионери — казах аз.

— Какво? — каза Ел Ей и ме погледна.

— Винаги прави така, когато разследва някой случай — обясни Джейна. — Мисли на глас.

Сетих се, че не съм казал на Джейна за монетата. Описах я и тя възкликна:

— Шегуваш ли се?

— Джей има право — каза Ел Ей и си взе съвсем малко от своя крем брюле. — Определено си имаш работа с нещо много странно, Бис.

— Страшничко е, наистина — каза Джейна. — Като някаква мистерия, която Шерлок Холмс трябва да разреши.

Донесоха ѝ поръчката — половин дузина охладени парченца от два различни сорта пъпеш в нещо, което приличаше на чаша за маргарита. Тя взе едно с лъжичката и го сложи в устата си.

— Нали не си казал на пресата? — попита ме Ел Ей.

— Знаеш, че не съм.

Тя кимна.

— Обаче мога да се обзаложа, че лошите са искали то да стигне до медиите — каза тя. — Ако приемем, че изобщо са бандити от двайсети век, а не истински римски войници, които са се вдигнали от гроба.

Беше мой ред да кимна. Взех си от крем брюлето — беше толкова сладко, че ме накара да се замисля кога за последен път съм бил на зъболекар. Оставих лъжичката.

— Защо са искали подобно нещо? — попита Джейна.

— Защото, ако не са изпуснали монетата там случайно, в което ми е трудно да повярвам, тя е съобщение.

— Но какво искат да кажат с нея? — попита Джейна. — И на кого го казват?

В продължение на няколко секунди настъпи тишина, после Ел Ей каза:

— Май ще трябва да изчакаме до трето действие, за да разберем.