Смяна на полюсите

21

Десет хиляди години след като последният вълнист мамут беше тъпкал земята под краката си, костите и бивните му подхранваха разрастващата се междуна­родна търговия с център Якутск в Източен Сибир, на около шест часа от Москва със самолет.

Градът бил основан през 17-ти век от шайка казаци и стотици години бил последната точка на цивилизацията. През 19-ти век се превърнал в световна столица на търго­вията с кости от вълнисти мамути. А по-късно се прочул зловещо като един от островите на Гулаг – тук враговете на Съветския съюз принудително били вкарвани в златните и диамантни мини. Времето на съветския режим отмина, но търговията с кости на мамути останала и до днес.

Кооперативът за слонова кост е един от главните доставчици. Разположен е в мрачен, прашен склад, обграден от разпадащи се жилищни блокове от времето на Хрушчов. Зад невзрачните бетонни стени и стоманени врати се намират тонове мамутски кости на стойност милиони долари. От това забутано място те тръгват към Китай и Мианмар, където се превръщат в дрънкуллки за оживените туристически пазари за сувенири. Бялото съкровище е прибрано в сандъци, подредени по рафтове от единия до другия край на склада.

На една от пътечките между рафтовете стояха трима мъже – Владимир Булгарин, собственикът на бизнеса, и двама помощници, всеки хванал по един край от огромен бивник.

— Това е прекрасно! – говореше Булгарин. – Колко тежи? – Сто килограма – изпъшка един от помощниците. Е Много е тежък.

— Чудесно!

Качествената мамутска кост струваше по сто долара на килограм.

Четвърти мъж се зададе по пътечката.

— Партньорът ви е тук – рече той.

Булгарин вдигна поглед, все едно бе захапал лимон. Нареди на останалите да приберат бивника в сандък, пълен с дървени стърготини, и да го преместят встрани. Може би щеше да е по-добре да направи от бивника малки мамути или обеци, вместо да го изнася цял – така щеше да спечели много повече.

Докато крачеше към офиса си, месестото му лице помрачня. Така нареченият му партньор всъщност бе онова, което в САЩ наричаха „събирач“. Бандит-мафиот, който идва веднъж месечно от Москва, за да вземе процент от печалбата, да обвини Булгарин, че се стиска и да го заплаши, че ще му строши краката.

Неизбежно бе руската мафия да бръкне с лепкави пръсти в търговията с мамутска кост. Бизнесът растеше, благодарение на международната забрана срещу търговията със слонова кост от Африка. Обитателите на Якутск традиционно бяха част от търговията с мамутски кости от векове. И как да е иначе, като под вечните сибирски ледове бяха погребани над десет милиона от тези зверове – огромен източник на материал.

Политическите промени също се отразиха благоприятно на търговията с мамутска кост. Москва винаги бе държала здраво търговията със злато и диаманти в Якутск, но местните пък търгуваха с китайците от две хиляди години и най-добре знаеха как да припечелват от костите на древните исполини. Костта трябваше да се обработи, за да представлява законен износ, но някои доставчици като Булгарин пренебрегваха закона и изпращаха на купувачите необработени кости.

Когато Москва се оттегли, веднага я замени мафията. Миналата година кооперативът ненадейно бе посетен от група мъже – най-страховитите, които Булгарин беше виждал някога. Всички бяха облечени в черни поло блузи и черни кожени якета и спокойно обясниха, че стават партньори в бизнеса. Булгарин бе дребен крадец и често се отъркваше в по-жестоките елементи от руския подземен свят. Когато онези му казаха, че той и семейството му имат нужда от закрила, Булгарин нямаше нужда от допълнителни обяснения. Съгласи се безропотно, а московчаните пратиха двама души с автомати, за да охраняват инвестицията си.

Булгарин бе объркан и раздразнен от посещението. Като по часовник, партньорът му идваше винаги в последния четвъртък на всеки месец. А днес бе втората сряда. Въпреки това, когато влезе в малкия си претрупан офис, той се ухили широко, очаквайки Карлов, обичайния представител от Москва. Този обаче беше друг. И той беше облечен с черен костюм и черно поло, но бе по-млад и за разлика от Карлов, който прибираше парите с престорена добросърдечност, изражението на новия бе студено като якутска зимна нощ.

Той изгледа Булгарин сурово и рече:

— Не обичам да чакам.

— Много съжалявам! – Булгарин не сваляше усмивката от лицето си. – Бях в другия край на склада. Карпов болен ли е?

— Карпов само събира пари. Сега имаме по-сериозна работа. Искам да се свържеш с хората на остров Айвъри.

— Това не става толкова лесно.

— Не те питам дали е лесно или трудно. Просто го направи!

Няколко дни по-рано от Москва се бяха обадили на Булгарин и му бяха наредили да събере отряд от най-закоравели ловци на мамутска кост и да ги изпрати на острова. Тяхната задача беше да открият научния екип на острова, да отвлекат от него американката Карло Януш и после да я предадат на друг отряд – американци, които идвали от Аляска.

— Мога да опитам – отвърна Булгарин. – Но времето…

— Трябва да промениш инструкциите. Кажи им да вземат жената и да я изведат от острова.

— Ами американците?

— Хората им не могат да дойдат. Но бяха готови да платят много за операцията, тъй че явно жената е ценна. Ще поговорим с нея, ще видим какво знае и ще я държим за откуп. Булгарин сви рамене. Типична московска мафия! Груби и директни измамници.

— А другите учени?

— Кажи на хората си да не оставят свидетели.

По гръбнака на Булгарин пробяга тръпка. Не беше херувимче и на младини бе разбил няколко глави, а и ловът на мамутска кост бе жестоко занимание. След като мафията му стана „партньор“, изпратиха в града неколцина, които благодушно можеха да се нарекат „изметта на човечеството“. Скоро след това някои от конкурентите му изчезнаха.

Така че за Булгарин не беше никакъв проблем да съобрази, че като свидетел, самият той чака реда си за премахване.

Щеше да изпълни нарежданията, но вече обмисляше как да хлопне кепенците и да се омита от Якутск. Кимна с пресъхнала уста и отвори един шкаф, в който имаше последен модел радиопредавател.

Минути по-късно говореше с ловците. Използвайки хитро измислен код, в случай, че някой подслушва, той извика предводителя, жесток мъж на име Гриша, наследник на сикхски монголци, изхранващи се от столетия като ловци на слонова кост. Предаде нарежданията. Гриша поиска уточнения, за да е сигурен, че е разбрал заповедта, но иначе нямаше въпроси.

— Готово – каза Булгарин.

Мафиотът кимна.

— Утре ще се върна, за да се уверя, че всичко е наред – каза той и излезе.

Булгарин избърса потта от челото си. Не знаеше кое е по-лошо, да се разправя с главорезите от Москва или с тези, които работеха за него. Но едно беше сигурно – дните му в Якутск бяха преброени. Щеше да е в безопасност, докато му докарат заместник, но междувременно щеше да задейства отдавна подготвени планове. Имаше милиони в швейцарските си сметки.

Женева беше хубав град, или Париж, а, може и Лондон. В бизнеса със скъпоценни камъни също има пари. Всичко бе за предпочитане пред сибирските зими. Усмихна се. Мафията може би му правеше голяма услуга.