Смяна на полюсите

39

Пол и Гамей бяха запазили стая в един крайбрежен хо­тел, откъдето виждаха пристанището, както и товарните докове в далечината. Откакто бяха пристигнали, двама­та се редуваха да наблюдават корабите-предаватели.

Пол донесе на Гамей един студен портокалов сок и придърпа стола си до нейния.

— Някакво движение?

Гамей вдигна бинокъла към дългия док в другия край на пристанището.

— Корабите-предаватели не са мръднали и на санти­метър.

Траут взе бинокъла и сам огледа трите съда.

— Забеляза ли, че лайнерът го няма?

Вчера беше там. Сигурно са тръгнали днес сутринта.

Гамей се бе запитала какво прави пътнически кораб на товарен пристан. Казваше се „Полярно приключе­ние“ Нито тя, нито Пол обаче мислиха много-много върху това. Повече ги вълнуваха трите товарни кораби „Поларис I“, „Поларис II“ и „Поларис III“, кръстени на северната звезда.

Мисля, че трябва да ги огледаме отблизо про­мърмори Пол.

— Същото си помислих и аз. Готова съм за разходка.

Не след дълго вече караха покрай пристанището. Пос­тепенно хотелите оредяха, а кварталът доби по-индустриален вид. Покрай тях започнаха да се нижат складове и офиси на морски превозвачи. Преминаха покрай някол­ко контейнеровоза и покрай празното място на лайнера. Пред останалите три кораба имаше малка караулка, пред която стоеше едър охранител с пистолет и автомат. Пуше­ше и си говореше с един докер. Пол поддържаше скорост­та, за да не привлича внимание, но караше достатъчно бавно, за да могат с Гамей да огледат набързо корабите.

— Други пазачи? – попита Пол.

— Още един, доколкото виждам. На борда може да има и други.

— Или пък не. Не биха искали да привличат внимание. Това може да е нашата възможност да подушим наоколо.

— Да, но онзи има много голям автомат. Как да минем покрай него?

Пол се усмихна.

— Мислех си, че красива жена може да го… ъм… разсее.

— Пак започваме, така ли? Cherchez la femme*, най-стария номер в наръчника. Дали ще се хване?

[* Търси жената (фр.). – Б.пр.]

— Шегуваш ли се? – засмя се Пол – Говорим за латиноамериканец с гореща кръв.

— За жалост да – въздъхна Гамей. – Мисля, че си прав. Добре, ще се направя на Мата Хари, но вечерята ще е от теб.

След половин час бяха обратно в хотела. Пол забърка два студени коктейла с ром и седнаха на балкона с тях, редувайки се да наблюдават корабите с бинокъл.

Поръчаха вечеря в стаята. После Гамей се изкъпа, поля се обилно с парфюм и си облече червена рокля с голямо деколте. В Рио красивите жени са в изобилие, но нямаше мъж, който да не се обърне след нея, докато излизаха от хотела.

Сега доковете изглеждаха различно. Камионите, докерите и хамалите си бяха отишли и товарното пристанище беше плашещо под мъждивата жълтеникава светлина на лампите и тънката мъгла, която идваше откъм водата. Някъде в далечината се чу сирена.

Гамей подмина празното място на „Полярно приключение“ и спря в сянката до една от лампите, близо до малката караулка. Излезе несигурно от колата и отпи от бутилка ром. Шумно отвори предния капак и се завря под него. След това изруга силно на испански, ритна бронята и се огледа наоколо. Видя пазача и като се полюшваше несигурно на високите си токчета се отправи към него. Пазачът бе смугъл и мускулест, а по плоското му лице се четяха едновременно отегчение и подозрение. Гамей говореше прекрасен испански, но нарочно заваляше думите. И набърза ръка поти удави пазачът в словесен поток как тъпата й кола угаснала и не е ясно защо, и точно сега ли трябвало да стане и накрая го помоли да я погледне. Мъжът хвърли поглед към автомобила, полускрит в сенките. Явно се колебаеше.

— Не ми казвай, че те е страх с тоя патлак на кръста. Гамей залитна и за малко да падне, но успя да сграбчи пазача за рамото. Мъжът усети силният дъх на ром. Сексапилната пияна жена и прикритата обида към мъжествеността му си свърши работата. Той се засмя мръснишки, прегърна я и я поведе към колата.

— Мисля, че ме измамиха, пробутали са ми скапан двигател – рече Гамей и сложи ръце на кръста.

Беше сигурна, че мъжът ще пъхна глава под капака, за да надникне в двигателя. И той го направи. В този момент Пол се показа от сенките потупа го по рамото и го свали с мощно дясно кроше. Двамата с Гамей запушиха устата му и го вързаха здраво с кърпи от хотела. Пол взе оръжията му и после вмъкнаха мъжа на задната седалка ма колата

Пол нахлупи шапката на пазача, сложи фенерче в джоба на анорака си и пъхна пистолета в колана.

— Викай кавалерията, ако не се върна до двайсет минути! – обърна се той към Гамей и й подаде автомата.

— Внимавай! – каза тя и го целуна по бузата, – Аз съм кавалерията ти.

Всъщност Пол предпочиташе жена си пред стотина супермени, Гамей бе съвършен стрелец и всеки, попаднал на мушката й, можеше да се прости с живота си.

Пол махна на жена си, притича бързо по трапа и огледа палубата. Мъглата, давеща светлините на лампите, щеше да го крие, но щеше също така да скрие и други пазачи.

Беше гледал снимките, които Остин и Дзавала бяха успели да направят на изхвърления от водовъртежа кораб, преди да потъне, тъй че добре познаваше плана на съда. Уверено се насочи към надпалубните пристройки, но за малко да забие нос в тях заради мъглата. Опипом стигна до някаква врата. Влезе в едно мрачно помещение и включи фенерчето. Видя стълба, която водеше към палуба на по-ниско ниво.

Стиснал пистолета на пазача, той закрачи по плетеница от коридори. В края на един от тях спря и долепи ухо до една метална врата, а после натисна дръжката. Беше отключена и Пол пристъпи в мрака.

Лъча на фенерчето освети перила. Намираше се на издигната платформа. Обширният хангар под него навярно бе генераторното помещение, за което разказаха Остин и Дзавала. Пол плъзна лъча на фенерчето из огромното хале и разбра защо пазачът е само един. Нямаше нищо за пазене. Халето бе празно.

Траут се отправи към главната палуба. Остин бе споменал за шахта, минаваща през целия корпус и стигаща до водата. Откри я, но конусовидното приспособление го нямаше. Сякаш цялото оборудване на кораба бе демонтирано. Пол се зачуди дали да не надникне и в контролната зала, но реши, че няма време. Гамей щеше да нахлуе с дулото напред, ако се забави още малко. Запъти се към трапа.

Пазачът бе дошъл в съзнание и Гамей трябваше да го сплаши, за да го укроти, но иначе нямаше проблеми.

— Какво откри?

— Нищо! И това е интересното. Мисля, че и другите кораби са ошушкани.

Измъкнаха пазача от колата и го примъкнаха в сянката на една сграда. Мъжът отново се беше размърдал и се опитваше да се освободи. Оставиха го и тръгнаха. На трийсетина метра по-нататък хвърлиха оръжията му във водата.

Пазачът едва ли щеше да вдигне тревога. Работодателите му нямаше да са доволни, ако разберат, че се е издънил. И бездруго щеше да види зор да обясни къде са оръжията му.

На път за хотела Пол описа какво е видял.

— Но защо са демонтирали всичко? И къде за занесли цялото оборудване? – попита Гамей.

Пол тръсна глава и извади телефона си.

— Ще оставим Кърт да си блъска главата върху това.