Смяна на полюсите

28

На десетия етаж в главната квартира на НАМПД се намираше модерният еквивалент на прочутата Алек­сандрийска библиотека. Компютърният център зад стъклените стени заемаше цял етаж и съдържаше ог­ромна електронна библиотека с всяка книга и статия, всеки научен факт и запис, касаещ световния океан. Цялата тази информация беше свързана с високоскоростна мрежа, способна да прехвърля огромни количества информация само за миг.

Този център беше рожба на Ирам Йейгър – компютърния гений на НАМПД, който бе кръстил собственото си произведение Макс. Негова бе и идеята да му даде женско лице – триизмерна холограма с медночервена коса, очи като топази и мек глас.

Пол Траут реши да мине без кокетния женски образ на Макс и затова вместо да използва централния пулт, откъдето Йейгър общуваше с произведението си. Пол седеше в една стая за съвещания в ъгъла на информационния център. Ровеше се из огромния набор данни на Макс с помощта на проста клавиатура, прикачена към огромен монитор, заел по-голямата част от стената. До Пол седяха Гамей, доктор Адлър и Алън Хибет, експертът на НАМПД по електромагнетизъм.

Траут благодари на всички, че са се отзовали на поканата да се съберат отново и обясни, че Остин и Дзавала имат спешна работа. После натисна един клавиш и на екрана се появи снимка на слаболик чернокос мъж с големи сиви очи.

— Запознайте се с господина, чийто гений ни събра тук – рече Пол. – Това е Ласло Ковач, гениалният унгарски инженер. Тази снимка е от края на 30-те години, когато е работил по революционните си теории. А ето както се случва, когато научният гений се използва не както трябва.

Пол раздели екрана на две и извади още две снимки. Вляво бяха огромните вълни, потопили „Южна красавица“, а отдясно – водовъртежът-гигант, гледан от сателит.

Замълча за няколко секунди, за да могат събеседниците му да осмислят видяното.

— И четиримата предполагаме, че вероятно някой използва електромагнитни лъчения, основани на теоремите на Ковач, за да причини тези смущения. Както знаете с Гамей отидохме до Лос Аламос и говорихме с експерт по работата на Ковач. Той потвърди подозренията ни и добави, че подобна електромагнитна манипулация може да причини инверсия на полюсите.

— Предполагам, че говорите за магнитните полюси? – попита Адлър.

— Ще ни се да бе само това – въздъхна Гамей. – Но може да ни чака и геоложко изместване и земната кора да се придвижи върху ядрото.

— Не съм геолог – каза Адлър, – но това звучи катастрофално.

— Всъщност – и Гамей се усмихна безрадостно, – звучи като Деня на Страшния съд.

Последва тежко мълчание. Адлър се прокашля.

— Сякаш чух думата „вероятен“. Значи имаме някакви шансове да не се случи.

— Щях да се радвам да ви кажа, че имаме сигурен изход – рече Гамей. – Но си прав, че не сме сигурни в нищо. Не знаем колко надежден е източникът ни от Лос Аламос, затова Пол измисли начин да проверим теоремите на Ковач.

— Как точно? – попита Адлър.

— Със симулация – отвърна Пол, – подобна на начина, по който съм симулирал океански явления в лабораторията си.

Хибет каза:

— Ковач е записвал теориите си доста лаконично и е пропускал подробности.

— Вярно е – съгласи се Гамей. – Но е публикувал и едно по-детайлно общо представяне. Използвал го е като основа на публикациите си по-нататък. Останал е само един екземпляр от него.

— Де да беше в ръцете ни – въздъхна Адлър.

Гамей безмълвно побутна книжката на Ковач към професора.

Адлър внимателно я вдигна, прочете името на Ковач и разгърна пожълтелите страници.

— Но това е на унгарски.

— Един от преводачите ни в НАМПД направи английско копие - каза Пол. – Математиката е универсален език, тъй че с изчисленията нямаше проблем. Но как все пак можехме да тестваме теорията? Тогава си спомних, че в Националната лаборатория в Лос Аламос е трябвало да изпробват атомни бомби, без да нарушават международните споразумения. Тествали са отделни компоненти, отчитали са фактори като умора на материала например, и са вкарвали данните в компютър, за да ги симулират. Предлагам и ние да сторим същото.

— Със сигурност си струва да опитаме – съгласи се Хибет.

Пол натисна друг клавиш и на екрана се показа изображение на Земята. Част от нея бе изрязана, като парче портокал, и се виждаха вътрешните слоеве – течното ядро, мантията и кората.

— Би ли ни дал повече подробности за това, което виждаме, Алън?

— С радост – отвърна Хибет. – Земята е като огромен магнит. Вътрешното ядро от твърдо желязо се върти с различна скорост от външното, което е втечнено. Движението създава ефект на динамо – магнитно поле, наречено геодинамо.

На мястото на първата снимка се появи втора – Земята, гледана от Космоса. От единия полюс до другия бяха прокарани свързващи линии.

— Това са линиите на магнитната сила – обясни Хибет. – Създават поле, което обхваща цялата Земя и ни позволява да използваме компаси. Нещо повече, магнитосферата се простира на около петдесет километра над земната повърхност и създава защитен слой срещу слънчевия вятър и смъртоносните частици, които бомбардират Земята от Космоса.

Пол смени изображението. Сега виждаха карта на света. Океанската повърхност бе осеяна със сини и златисти петна.

— През 90-те години на миналия век учени събрали всичко познато за разтопеното ядро на земята и го вкарали в суперкомпютър – започна Пол. – Уточнили какви ли не данни: температура, размери, плътност… Открили, че полюсите се разменяли на всеки стотина хиляди години, обикновено, когато един от двата отслабне. Явно ни предстои поредна смяна.

— Земята обръща полюсите си естествено!? – изненада се Адлър.

— Да – кимна Пол. – Магнитното поле на Земята започнало да отслабва сериозно преди около сто и петдесет години и силата му вече е намаляла с десет-петнайсет процента. Напоследък тази промяна се ускорява. Ако продължи със същото темпо, магнитното поле почти ще изчезне и полюсите ще се сменят.

— И компасите ще сочат вече на юг – добави Хибет.

— Точно така – кимна Пол. – Изместването на магнитните полюси ще причини какви ли не беди, но като цяло ефектът няма да е сериозен. Повечето от нас ще се адаптират и ще оцелеят. Проучванията показват, че магнитните полюси са се сменяли многократно.

— Херодот е описал как слънцето се издига там, откъдето е залязвало – каза Гамей. – Индианците хопи пък говорят за хаоса, който настъпва, когато близнаците, държащи земята, напуснат поста си. Най-вероятно така древните са си обяснявали инверсните на магнитните полюси.

— Макар легендите да са интересно нещо и някои от тях дори да съдържат зрънце истина, всички тук сме учени все пак, а не шамани – опита се да внесе здрав разум Адлър.

— Затова пропуснах ясновидците и псевдоучените, които предвиждат края на света – засмя се Гамей. – цялата концепция за размяната на полюсите се е смесила с теориите за Атлантида и древните астронавти.

— Работата ми всекидневно е свързана с проучване на огромните сили и ресурси на океана – продължи Адлър, – но изместване в повърхността на цялата планета ми се струва невероятно.

— При друг случай бих се съгласила с теб – сви рамене Гамей. – Но палеомагнитните изследвания сочат, че тектонските плочи на Земята са претърпявали сериозно изместване. Северна Америка някога е била в Южното полукълбо и я е разделял Екваторът. Айнщайн е смятал, че ако по полярните шапки се натрупа достатъчно лед, това може да предизвика изместване на полюсите на планетата. Учените са открили, че преди около половин милиард години е имало масивно пренареждане на земните тектонски плочи. Предишните полюси са се изместили на настоящия Екватор, а тогавашният екватор се е превърнал в полюсите ни сега.

— Говорим за процес, който отнема милиони, дори милиарди години – не отстъпи Адлър.

— Затова трябва по-внимателно да обсъдим настоящето – намеси се Пол. – На екрана се виждат магнитните полета на Земята. Сините петна са със заряд, насочен навътре. Златистите са със заряд, насочен навън. Британският флот пази записки на магнитния и същинския север за триста години назад, така че имаме добра база данни. Виждаме, че сините петна се увеличават.

–Историческите данни биха ни подсказали къде има магнитни аномалии, където полето е обърнало посоката си.

Ето това голямо петно е Южноатлантическата магнитна аномалия, където това вече се е случило – показа Пол. – От началото на века насам постоянно се разраства и то с увеличаваща се скорост. Това се връзва с отчетеното от „Магсат“, слаби региони около Северния полюс и под Южна Африка. Наблюденията съвпадат с компютърни симулации, които показват начало на изместване на магнитните полюси.

— Добре се аргументира, че геоложки и магнитни полярни измествания вече са се случвали – каза Адлър. – Но сега говорим за случай, когато човешка ръка се опитва да го стори. Самонадеяно би било да си го помислим дори! Ние, хората, сме способни на какво ли не, но едва ли имаме силата да изместим цялата повърхност на планетата.

— Звучи като лудост, нали? – и Пол се усмихна криво, после се обърна към Хибет. – Ти си експертът по електромагнетизъм. Какво мислиш?

Хибет се втренчи в екрана.

— Нямах представа, че аномалиите в южния океан са се разраснали толкова много. – Замисли се и, като подбираше внимателно думите, продължи: – Работата на Ласло Ковач е засягала самото естество на енергията и материята. Открил е, че всичко се движи между тези две състояния. Енергията не се подчинява на времето и пространството, тъй че преминава от фаза във фаза мигновено. А материята пък се води по енергията. Ако електромагнитната енергия може да се промени по определен начин, то материята може същото.

— Значи геоложко изместване на полюсите е възможно? – попита Гамей.

— Казвам само, че предизвикано от човека изместване на магнитните полюси, интензивно, макар и краткотрайно, може да причини необратими раздвижвания от геоложки характер, особено сега, когато естественото изместване и бездруго е възможно. Трябва му само леко побутване. Енергийно лъчение насред електромагнитните полета, което би ги променило, може да предизвика промени и в материята. Циклонни смушения в земното ядро и магнитното поле биха могли да са причина за вълните и водовъртежа. Но това няма да е бавното разместване на тектонските плочи, което се е случило някога. Сега структурата на цялата планета може да се измени за миг.

— С какви резултати? – попита Гамей.

— Катастрофални! Ако кората се приплъзне върху разтопеното ядро, ще се задействат инерционни процеси. Цунами, заливащи цели континенти, ветрове, по-силни от всеки ураган, земетресения, вулканични изригвания, резки промени в климата, радиационни бури… – той направи пауза. – Вероятно човечеството ще бъде унищожено.

— В последните няколко десетилетия тежките природни стихии зачестиха – отбеляза Гамей. – Чудя се дали не са предупредителни знаци?

— Възможно е – кимна Хибет.

— Преди да се плашим взаимно, предлагам да се върнем към фактите – предложи Пол. – Използвал съм за основа симулациите на изместване на полюсите от Калифорнийския технически институт и Лос Аламос, доклада на доктор Адлър за океанските смущения и материала на Алън за употребата на свръх-нискочестотните електромагнитни лъчения. Симулирали сме завихряния в земното ядро, където са се сформирали магнитните полета. Публикациите на Ковач са последната част от уравнението. Така, ако сме готови… – и Пол натисна поредния клавиш.

Глобусът се скри и се показа съобщение:

Макс бе разпознала паролата му. Пол се размърда смутено и му се прииска компютрите да си бяха просто компютри. Въведе:

Макс направи пауза. Реакцията на Макс беше необичайна.

Пол се втренчи в думите. Въобразяваше ли си, или Макс се беше обезпокоила. Той натрака на клавиатурата:

Пол преглътна на сухо. След това въведе само едва дума:

Глобусът се показа отново, а златните петна по океана се раздвижиха. Червеното в Южния Атлантик се свърза с останалите петна в същия цвят, докато целият регион под Южна Америка и Южна Африка не се обагри в червено. Тогава континентите започнаха да се разместват. Северна и Южна Америка се обърнаха на 90 градуса, тъй че легнаха на една страна. Екваторът отиде на мястото на полюсите. Унищожителни явления се разпростряха по сушата като заразна болест.

Пол написа още един въпрос и затаи дъх.

Пол знаеше, че по-далеч няма да стигне и се обърна към останалите. Адлър и Хeбет имаха вид на хора, които току-що са получили билети за другия бряг на река Харон.

Гамей бе също толкова стъписана, ала в очите и лицето и се четеше спокойствие и увереност.

— Нещо тук не се връзва. Защо някой ще прави нещо, което би унищожило и самия него?

Пол се почеса по главата.

— Може би е старата приказка за играта с огъня. Може да не знаят колко е опасно.

— Капацитетът на биологичния ни вид за глупости не спира да ме изумява – поклати глава Гамей.

— Е, ако успеят, поне едно е сигурно, един път зави­наги ще сложим край на глупостите – рече Пол.