Смяна на полюсите

26

Кестенявият жребец галопираше през зелените тре­ви на Вирджиния, сякаш беше на последната отсечка от надпреварата в Кентъки. Джордан Гант, приведен на седлото като твърде едър жокей, шибаше хълбоците на коня с нагайка. Животното тичаше с всички сили – въртеше очи, цялото му тяло лъщеше от пот, а езикът му се подаваше от устата. Гант обаче нямаше милост. Не толкова от жестокост, това предполагаше наличието на емоции, колкото от нехайство. Същото нехайство, с което се отнасяше към всичко свое.

Гант прекоси няколко пасбища и ливади, мина покрай една алея за коли, оградена с тополи и се озова пред обширно имение. Насочи жребеца право към конюшните край къщата и накрая позволи на изнемощялото животно да позабави темпото. Спряха точно пред вратата на една от конюшните. Гант скочи с лекота от седлото, взе от чакащия го коняр една кърпа и небрежно му подхвърли юздите. Момчето бавно поведе куцукащия кон.

Чакълът по алеята захрущя под стъпките на Гант. Вървеше право към имението. Беше облечен в екип за поло – черна тениска и бричове за езда. Бе мускулест и атлетичен и дрехите биха му стояли добре, дори да не бяха шити за него. Докато крачеше, току удряше с нагайката високите до коляно ботуши от кордован, сякаш ръката му имаше собствена воля. Масивната дървена врата като по магия се отвори, когато Гант стъпи на първото стъпало на стълбата към нея. Без да забавя ход, той влезе в огромно фоайе, насред което бълбукаше фонтан. Гант подаде ръкавиците и кърпата на мъртвешки слабия си иконом.

— Гостът ви е тук, сър. Чака в библиотеката – каза тихо мъжът.

— Едно мартини с джин „Бомбай сапфир“, а за мен обичайното.

Икономът се поклони и се отдалечи по дългия коридор. Гант влезе в просторната библиотека, пълна от пода до тавана с безценните томове, които колекционираше. Маргрейв стоеше до френските прозорци с изглед към изрядно поддържана ливада, зелена като билярдно сукно, и разлистваше разсеяно някаква стара книга, подвързана с червена мароканска кожа.

— Рядко издание на „Божествената комедия“ от 1507 година – каза Гант. – Останали са само три екземпляра. Притежавам ги всичките.

— Имаш доста голяма колекция на Данте.

— Имам най-добрата колекция на Данте в света – простичко рече Гант.

Маргрейв се усмихна и върна книгата на мястото й – Не съм очаквал друго. Добре ли поязди?

Гант хвърли нагайката на една масичка за чай.

— Винаги яздя добре. Конят върши цялата работа. Днешният е нов. Имаше нужда да му покажа кой е господарят. Винаги извеждам новите коне, за да ги изпробвам. Които оцелеят, получават кралски грижи. Останалите са във фабриката за лепило.

— Оцеляване на най-приспособения, така ли?

— Дълбоко вярвам в Дарвин.

Икономът се появи с подноса. Гант подаде едната чаша на Маргрейв, а после си взе уискито, шестнайсетгодишно, двойно отлежало, с лед.

Маргрейв отпи от мартинито си.

Знаеш точно какво обичам. Впечатлен съм!

— Забравяш, че в моята работа сделките се поливат с алкохол. Нищо не помага повече от това да знаеш кой каква отрова предпочита.

Гант се настани удобно в едно кресло и направи знак на Маргрейв да седне на другото.

— Как върви проектът ни?

— По график. Но се тревожа за Спайдър. Не съм го чувал, откакто си тръгна от острова.

— Той е голямо момче. Може да се грижи за себе си.

— Не ме е грижа за здравето му, а за голямата му уста. Получи остър пристъп на съвест. Не го искам в някое нашумяло телевизионно предаване да разказва за проекта ни.

— Каза ми, че се е съгласил да остане, докато не откриеш Карла Януш.

— Така беше. Искаше да се подсигурим, че можем да спрем проекта, ако се наложи.

— Значи няма за какво да се тревожиш. Барет сигурно се муси някъде. По-важният въпрос е, можем ли да продължим без него?

— Това не е проблем. Спайдър положи основите и той вече не ни е необходим. Всичко върви по план. Скалъпих ти тази презентация.

Маргрейв извади от калъф до себе си преносим дивиди-плеър и го постави на едно махагоново бюро. Натисна бутона за включване и на екрана се показа скица на кораб.

— Това е един от корабите-предаватели, както го бях­ме проектирали отначало. Това са електроцентралите в трюма, водещи до антената, която може да се спуска в морето. – Смени снимката. – А това е новият кораб, който сам ще върши работата на предишните четири.

— Малък океански лайнер. Хитро! Кога ще можеш да го разположиш?

— Старите предавателни кораби напуснаха корабостроителницата в Мисисипи и пътуват към точка­та на дебаркиране в Рио. Все още бихме могли да ги използваме като примамки или като презастраховка. Лайнерът се казва „Полярно приключение“. И също ще е в Рио, но никой няма да заподозре какво носи.

— Значи вече си избрал цел.

Маргрейв натисна бутона на плеъра. Появи се карта на Южното полукълбо. Между бреговете на Бразилия и Южна Африка се виждаше голям червен кръг.

— Южноатлантическата аномалия.

Маргрейв кимна.

— Както знаеш, там геомагнитното поле на Земята тече в обратна посока. Някои учени го наричат „дупка“ в полето. На места е напълно обърнато и значително отслабено. „Магсат“ откри регион в Северния полюс и точка под Южна Африка, където магнетизмът е крайно слаб. Ако се възползваме от уязвимото място в океаните на южното полукълбо, ще предизвикаме подобна реакция и в северното полукълбо.

Гант се подсмихна.

— Това е красотата на плана ни. Не предизвикваме самото явление, а само го ускоряваме.

— Така е. Магнитните полюси са се измествали и преди без помощта на човека, а електромагнитното поле на планетата е започнало да отслабва в последните сто и петдесет години, което е белег за нова инверсия на полюсите. Някои смятат, че инверсията даже закъснява. Магнетизмът се влияе от завихрянията под земната кора. С малко допълнителни смущения инверсията на полюсите, която така и така ще се случи, ще стане реалност още сега. Както казваш, просто помагаме да се случи нещо, което и без друг предстои.

— Удивително! Да приема ли, че няма промяна в първоначалните ни очаквания какво ще стане след малкото ни разместване?

— Компютърният модел е стабилен. Основните магнитни полета почти ще изчезнат. За около три дни на практика няма да има магнитни полюси. След това ще се завърнат, но обърнати. Компасите ще сочат на юг. Електрическите мрежи и сателитите ще се повредят, бозайници и птици ще се дезориентират, полярните сияния ще се появят около Екватора, а озоновите дупки ще се разширят. Това ще е периодът на най-голям риск. Земята временно ще изгуби защитата си срещу слънчеви бури. Ако визираме един сравнително дълъг период на време, ще се увеличи броят на хората, болни от рак на кожата.

— Злочести косвени щети – рече Гант без следа от съчувствие. – Под къщата ми има добре подготвено убежище. Предполагам, че си взел подобни предпазни мерки.

— Корабът също е защитен, за да сме в безопасност на връщане. И да, имам убежище под фара. Бих могъл да живея там сто години, макар че след първоначалните изригвания опасността ще намалее.

— А останалите членове на „Луцифер“ ще ти правят ли компания на острова?

— Само неколцина избрани. Анархистите ги бива да създават суматоха, но нямат представа какво да правят, след като изпочупят прозорците. Дотогава останалите ще са изпълнили ролята си. Да се оправят сами.

— Ще изоставиш легиона на вероятна болезнена смърт?

— Покани ги в своето убежище, ако желаеш – рече Маргрейв със зловеща усмивка.

— Трябва ми място за конете.

— Ясно. Какво планираш след голямата мълния?

— Ще настъпи пълно объркване. Комуникациите ще бъдат разстроени, а навигационните системи ще спрат да работят. Електричеството временно ще прекъсне. Когато след огромни разходи, комуникациите бъдат възстановени, ще излъчим призив към световните лидери и ще поискаме международна конференция, която да унищожи инструментите на глобализацията. Като начало, ще започнем незабавни постъпки за разпускане на Световната банка и Световната търговска организация.

— А ако откажат?

— Не мисля, че ще е проблем. Ще им припомним колко крехка е световната инфраструктура, както и колко просто би било да я унищожим напълно. Можем да си играем на пинг-понг с магнитните полюси колкото си искаме.

Маргрейв се ухили.

— Какво е чувството да си сред боговете на Олимп?

Гант отпи от уискито си.

— Опияняващо! Но дори боговете имат неща за разтребване. Например онази жена, Карла Януш.

— Последно научих, че към нея пътува наш екип, за да се погрижи.

Гант се надигна и застана пред френските прозорци.

Погледът му се зарея към моравата. Помълча известно време, вглъбен в мислите си, а после се обърна към Маргрейв:

— Нешо става там, но не съм сигурен какво. Екипът ни не е продължил след Феърбанкс, Аляска. Убити са в хотелските си стаи.

— Убити? – Маргрейв остави питието си на масата.

— Да. С по един изстрел в главата. Напълно професионална работа. А това беше специален отряд от охранителната ни компания. Нямало е опит телата да бъдат скрити. Екзекуциите са били дръзки, дори необмислено дръзки, сякаш са били извършени набързо.

— Кой знаеше за екипа?

— Ти и аз. И руската мафия, разбира се.

— Руснаците ли са го направили?

— Способни са на всичко, но не ми се вярва. Бяха уведомени да чакат хората ни, но нито знаеха кои са, нито къде са отседнали. Нашите са се представяли за телевизионен екип. Убити са часове преди да отпътуват за Сибир.

— Полицията има ли улики?

— Една. Чартърният пилот, нает да превози екипа, коза, че е говорил с някакъв мъж, изглежда последният, който ги е видял живи и който заел мястото им на полета. Възрастен мъж, над седемдесетте.

— Първоначалната ни връзка с Карла Януш, онзи, който уби двама от хората ни, не беше ли също старец?

— Да – потвърди Гант. – Обзалагам се, че е съшият. – Кой е този тип? Търсим Карла Януш, а се натъкваме убиец-пенсионер.

— Когато първите двама са претърсили дома му, са открили имейли до Карла Януш и нейни отговори. Мъжът се нарича чичо Карл.

Маргрейв се намръщи.

— В досието на семейство Януш не се споменава нищо за никакъв чичо.

— Не бих се тревожил особено за него. Когато уведомих руснаците, че екипът ни не идва, попитаха какво да правим с Януш. Казах им да я убият, както и стареца, ако се натъкнат на него. Предполагам, че ще го сторят.

— Доста работа си свършил – кимна Маргрейв.

— Не обичам недовършени неща, като например онзи от НАМПД, Кърт Остин. Мисля, че трябва да го премахнем.

— Мислех, че ще го наблюдаваме, докато не разберем дали е опасен.

— Когато се появи на сцената, прегледах досието му. Морски инженер и експерт по потънали съдове, участвал е във високоспециализирани мисии. На всичкото отгоре е видял устройството на лодката на Барет. Може да ни причини доста беди.

— Казваш, че този човек може да потопи целия проект?

— Не и ако е мъртъв. Както е казал Сталин: „Няма човек, няма проблем.“ Дойл вече правеше планове да се отърве от него, но за жалост Остин ненадейно е поел нанякъде.

— И какво ще правим?

— Ще държим дома му под наблюдение. Когато се върне, ще решим проблема. Междувременно направи всичко възможно да ускориш техническата страна на нещата.

— Тогава по-добре да тръгвам – надигна се Маргрейв.

Гант изпрати госта си до колата му. Двамата мъже си стиснаха ръцете и се разбраха да поддържат връзка. Гант се обърна и пое към къщата. Точно пред входа го настигна конярят му.

— Как е новият кон? – попита Гант.

— Окуцял е, сър.

— Застреляй го – нареди Гант и се прибра в къщата.