Сонети

103

Но музата ми млъква занапред.

Очаква ли я слава пак? Едва ли.

И тя разбра, че този мой сюжет

е по-добър без нейните похвали.

Не ме упреквай, че съм станал ням,

но виж във огледалото: такава

голяма красота те гледа там,

че моят дух неволно онемява.

Такава хубост отразява то,

че питам се не е ли престъпление

да накърниме с четка и длето

едно такова цялостно творение?

Но виж как вещо простото стъкло

е пресъздало твоето чело!