Сонети

83

Не мислех аз, че се нуждаеш ти

от тези груби багри и от грим.

А мислех: тия радостни черти

нима с това перо ще изразим?

Не е мълчала моята уста,

защото предпочете да мълчи,

а за да блесне твойта красота сама,

със свои собствени лъчи.

Мълчанието считаш дързък грях,

а то е мойте неми стихове.

Да, аз не пях, но и не те опях

като ония бедни гласове.

Но тия две очи, които греят,

и двама души трудно ще възпеят.