Сонети

42

Че тя е твоя, не скърбя, нали

така я чувствам близка и любима.

Че ти си неин; ей това боли;

и тази болка е непоносима.

Но аз пред мен ви оправдах почти:

обичаш я, защото ми е мила.

Заради мене си й скъп и ти:

тя част от мен във тебе е открила.

Изгубя ли макар един от вас,

понасям тежка загуба двукратно.

Ти имаш нея, тебе — тя, а аз

за двама ви умирам безвъзвратно.

Но аз нали във теб съм възплотен?

И значи тя обича само мен!