Сонети

140

Бъди тъй умна, колкото си зла.

Смълчаният ми стон не сепвай болно.

А иначе и болки, и тегла

ще заговорят с глас, почти неволно.

Не ме обичаш, излъжи ме, аз

се радвам и на твойто лицемерие.

Аз като болен в смъртния си час

посрещам всички лекари с доверие.

Не ме мъчи! Изгубил всяка свест,

не знам какво ще наговоря тука.

А тоя свят, лишен от ум и чест,

посреща с радост всяка злобна клюка.

От хулите ще те спаси измама:

лъжи, но външно се показвай пряма.